О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София, 31.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 562 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. П., гражданка на Руска Федерация, срещу решение № 93 от 15.09.2017г. по т.д. № 221/2017г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 202 о 12.06.2017г. по т.д. № 400/2016г. на Окръжен съд Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касаторката против „Парус инвест” ООД иск за отмяна на прието решение от общото събрание на ответното дружество, проведено на 12.09.2016г., относно насрочване на общо събрание на 21.09.2016г.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че оспорваното решение за насрочване на ново общо събрание е прието от всички съдружници в ответното дружество, независимо, че е предложено от един от съдружниците чрез пълномощника му. Сочи, че видно от приложения протокол от 12.09.2016г., решението за насрочване на ново общо събрание не е прието, като е записано, че са гласували „за” 100% от съдружниците, но след това е записано, че решението не се приема, т.е. липсва яснота дали решението е прието. Твърди, че поради недостатъчната степен на познаване на българския език тя е била заблудена относно смисъла и значението на формулираното решение и се е подписала под протокола със съзнанието, че решение за насрочване на ново събрание не се приема. Поддържа още, че такава точка в дневния ред не е била включена. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и при очевидна неправилност: „Законосъобразно ли е решение, взето на ОС на съдружниците, след като е налице противоречие в обективираното в протокола решение и липсва установяване на действителната воля на съдружниците?”.
Ответникът „Парус Инвест” ООД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и мотиви по наведените във въззивната жалба доводи. Приел е, че на проведеното на 12.09.2016г. общо събрание са присъствали лично съдружниците А. К. и Е. П., а съдружникът И. В. е бил представляван от адв. М. и адв. И., като събранието е било редовно свикано с покана до съдружниците с посочен дневен ред от 10 точки. В т.10 – „Други” адв. М. е внесъл предложение за насрочване на общо събрание на съдружниците на 21.09.2016г. от 9,30 ч. с формулиран в писмен вид дневен ред от 13 точки и проекто решение по него, с което предложение са запознати всички съдружници и е проведено гласуване на предложението. Въззивният съд е посочил, че в протокола е отразено гласуване „за” – 100%, „въздържал се”– няма, „против” – няма, но под този текст е вписано „Решението не се приема”, и поради изчерпване на дневния ред общото събрание на съдружниците е закрито. Въззивният съд е приел, че поканата за общото събрание на 21.09.2016г. е редовно съставена и връчена на съдружниците на дружеството на проведеното на 12.09.2016г. общо събрание, като за предложението е гласувано със 100% от капитала, а вписването след това на изречението „Решението не е прието”, не отразява действително взетото решение. Изложил е съображения, че трите хипотези – „за”, „против” и „въздържал се”, са ясно изписани, разбираеми и отразени в протокола, поради което пълното единодушие за провеждане на следващото събрание е налице. С оглед на това е счел за неоснователен довода на ищцата, че решението не е било прието.
Въззивният съд е обсъдил и доводите на ищцата, че е била заблудена относно смисъла и значението на така формулираното решение поради недостатъчната степен на познаване на българския език и е приел, че липсва както законово, така и заложено в дружествения договор, задължение за превод на поканата на руски език и цялото функциониране на дружеството от създаването му през 2012г. е на български език – така са провеждани събранията, цялата кореспонденция е на български език.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставеният от касаторката правен въпрос съдържа в себе си твърдение за наличие на противоречие в обективираното в протокола решение на ОС на съдружниците и за липса за установяване на действителната воля на съдружниците, което не съответства на фактите по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд, като е обсъдил отразеното в протокола относно протичането на общото събрание на съдружниците и проведеното гласуване, е приел, че волята на съдружниците е ясно изразена и е достигнал до извод за приемане на решението с гласове, съответстващи на 100% от капитала. Несъгласието на касаторката с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост на решението, което не може да бъде обсъждано в селективната фаза на касационното производство. Поради това поставеният въпрос няма характера на обуславящ изхода на спора и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради липса на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на соченото допълнително основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В касационната жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 15.09.2017г. по т.д. № 221/2017г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: