2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
гр. София, 30.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1613 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответника Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Й. Д. и на третото лице помагач Я. Г. С. чрез процесуален представител адв. Д. С. срещу решение № 58 от 08.03.2017г. по в. т. дело № 393/2016г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 86 от 30.07.2015г. по т. дело № 109/2015г. на Окръжен съд Хасково и определение № 139 от 02.05.2016г. по същото дело.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата М. Т. Р. сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 31.07.2011г. в [населено място], Хасковска област, причинено от третото лице помагач Я. Г. С. при управление на лек автомобил „Рено К.“ с ДК № X 0888 АК, застрахован при [фирма], изразяващи се в невъзможност да ражда по естествен път, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2011г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона:
1/ Длъжен ли е решаващият съд при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и посочи конкретни установени по делото релевантни във всеки случай обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, личността на пострадалия и икономическото състояние в страната към моменти на увреждането? Касаторът поддържа, че материалноправният въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие с ППВС № 4/1968г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2/ Относно правилното приложение на чл. 297 и 298 от ГПК. Съдът обвързан ли е със силата на пресъдено нещо по исковете между едни и същи страни, когато с тях се претендират обезщетения за различни вреди, макар и произтичащи от едно и също виновно и противоправно поведение и задължен ли е да приеме за доказан който и да било от елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД? Касаторът твърди, че процесуалноправният въпрос относно правилното приложение на чл. 297 и 298 ГПК е решен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 255/21.07.2015г. по гр. д. № 6714/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., и поддържа евентуален довод, че по въпроса липсва задължителна практика на ВКС, поради което той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Касаторът – трето лице помагач прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/30.01.2016г. на ВКС, ОСГТК:
1/ Материалноправният въпрос се отнася до обстоятелството, че съдът е уважил претенцията без да се съобрази, че ищцата е постигнала споразумение с ответника, по силата на което се е съгласила и е получила обезщетение за претърпените вреди, като е изявила воля, че с изплащане на това обезщетение няма други каквито и да било претенции.
2/ По процесуалноправния въпрос съдът се е произнесъл без да се съобрази със задължителността на посоченото Тълкувателно решение и принципа за справедливост, като не е обсъдил в цялост събраните по делото гласни и писменни доказателства.
Ответницата М. Т. Р. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. М. Т. оспорва касационната жалба на ответника [фирма] и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал точно и мотивирано общото основание за достъп до касационно обжалване, а именно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Поддържа, че по въпроса, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС № 4/1968г., а относно процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 297 и чл. 298 ГПК излага съображения, че правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и отговор на поставените въпроси е даден в решение № 27/02.02.2015г. по гр. д. № 4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 58/12.05.2014г. по гр. д. № 7025/2013г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 283/14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 331/19.05.2010г. по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 700/28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове, с които въззивният съд се е съобразил. По отношение на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответницата счита, че не е аргументирано, като бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 11.07.2011г. третото лице – помагач Я. Г. С. е извършил ПТП, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия крак, дължащо се на счупвания в лявата половина на таза, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,14 промила. Установил е, че за причинени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП ищцата е предявила иск по т. дело № 124/2012г. на Хасковски окръжен съд и с решението е разрешен спорът между страните за обезщетяване на описаните в исковата молба и в диспозитива на съдебното решение увреждания в резултат от настъпилото ПТП, но не е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на увреждането, предмет на настоящото производство. Съдебният състав е посочил, че не е налице пречка допълнително възникналите увреждания, които не са били предмет на първоначалното производство по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, да бъдат разгледани и да се обсъди основателността им, поради това, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП, и процесните вреди не са включени в предмета на спора по т. дело № 124/2012г. на Хасковски окръжен съд.
Въззивният съд е възприел заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и изводите на вещите лица като компетентни и задълбочени, основаващи се на пълната медицинска документация и преглед на ищцата, и въз основа на тях е установил, че травмата на таза и последвалата деформация са в пряка причинна връзка с претърпяната автомобилна травма. Изложил е съображения, че тежките увреждания, засягащи трите костни структури в ляво с разместване дъното на ацетабулума, съставено от предна и задна колона с проникване на главата в малкия таз и със засягане от фрактурата на лявата хълбочна кост на лявата сакроилиачна става, от ортопедично травматологична гледна точка водят задължително до две неща: 1/ силно ограничаване на възможността за раждане по естествен път, като няма акушер, който да рискува да води такова раждане, за да експериментира при възможност за друг начин на родоразрешение; 2/ всички случаи с такава травма завършват рано или късно с изкуствено протезиране. Приел е, че от акушеро-гинекологична гледна точка явната травматична деформация, най-вече на разширението на плоскостта на таза, може да направи раждането невъзможно или поне много опасно за детето и майката, при което се налага родоразрешение с Цезарово сечение.
Въз основа на свидетелските показания въззивната инстанция е установила негативните преживявания на ищцата в резултат на невъзможността да роди нормално по естествен път, страданията й, че поради това не може да изгради пълноценна семейна връзка, уплахата й от опасността за нея и бебето при раждане.
Направеното от ответника по иска възражение за съпричиняване не е разгледано поради това, че е било предмет на разглеждане в производството по т. дело № 124/2012г., по него е формирана воля на съда с влязлото в сила решение в смисъл че липсва съпричиняване, която не може да бъде пререшавана в настоящото производство.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на касатора – ответник:
Посочените от касатора – ответник материалноправен и процесуалноправен въпроси са релевантни, но по отношение на тях не са изпълнени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за в бъдеще относно здравословното му състояние и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с възрастта на ищцата и причинените й страдания в резултат на невъзможността да роди нормално по естествен път, страданията й, че поради това не може да изгради пълноценна семейна връзка, уплахата й от опасността за нея и бебето при раждане.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени процесните вреди, е настъпило на 31.07.2011г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 20 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Процесуалноправният въпрос относно правилното приложение на чл. 297 и 298 ГПК не е решен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 255/21.07.2015г. по гр. д. № 6714/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. В настоящия случай съдебният състав се е позовал на силата на пресъдено нещо по отношение на настъпилото ПТП, но като е съпоставил заявените претенции за неимуществени вреди по двата иска, е приел, че обезщетение за процесните неимуществени вреди не е било предявено по т. дело № 124/2012г. на Хасковски окръжен съд. Вредите – предмет на настоящия иск не са обсъждани в предходното решение, търпени са впоследствие и не са били предмет на иска по посоченото дело, поради което не се обхващат от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Поради изложените съображения не се налага допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт за проверка на допустимосттта на въззивното решение.
Касационна жалба на касатора – трето лице помагач:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът – трето лице помагач не е формулирал релевантните материалноправен и процесуалноправен въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, които според твърдението му са решени в противоречие с практиката на ВКС. Направените в касационната жалба оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл се отнасят до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ако касаторът – трето лице помагач е имал предвид, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос „Има ли право пострадалият да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда” в противоречие с Тълкувателно решение № 1/16 от 31.01.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС, то този въпрос не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт, същият не е обосновал изводите на въззивната инстанция, поради което е ирелевантен.
Ако според касатора – трето лице помагач процесуалноправният въпрос е: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните гласни и писмени доказателства в тяхната цялост? ”, то този въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като съдебният състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност в пределите, очертани с въззивните жалби и отговора на въззиваемата по тях, съобразно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касаторът Застрахователна компания [фирма] следва да заплати на процесуалния представител на ответницата адв. М. Т. Т. адвокатско възнаграждение в размер 847 лв., изчислено съгласно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 08.03.2017г. по в. т. дело № 393/2016г. на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. М. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], [населено място] на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 847 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника Я. Г. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.