3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2830 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕВРО ИНЖЕНЕРИНГ – ИВАСТАР” ЕООД /с предишно наименование „ЕВРО ИНЖЕНЕРИНГ – Х. Н.” ЕООД, представлявано от адв. Х. К., срещу решение № 873 от 21.06.2018г. по в.гр.д. № 2988/2016г. на Пловдивски окръжен съд, ГК, 14 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 2971 от 10.10.2016г. по гр.д. № 9711/2015г. на РС – Пловдив, 16 състав, касаторът е осъден да заплати на „ЕТРА ЕЛ” ООД сумата 24 480 лева, обективирана във фактури за продажба на мълниеприемници с изпреварващо действие с №№№ [ЕГН]/23.07.2014г. – 3060 лева, № [ЕГН]/21.08.2014г. – 6120 лева; № [ЕГН]/30.09.2014г. – 3060 лева, № [ЕГН]/06.10.2014г. – 3060 лева, № [ЕГН]/06.01.2015г. – 3060 лева, № [ЕГН]/19.01.2015г. – 3060 лева и № [ЕГН]/23.03.2015г. – 3060 лева поради унищожаемост на договора за продажба на мълниеприемници с изпреварващо действие, да заплати сумата 1630,32 лева, представляваща обезщетение, изразяващо се в законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на задължението върху главница в размер на 24 480 лева, да заплати сумата 2661,09 лева, представляваща обезщетение за извършени СМР за демонтаж на негодни мълниеприемници с изпреварващо действие и подмяната им с годни такива, както и да заплати сумата 1901,86 лева – разноски съобразно уважената част от исковете.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба по отношение на обективно съединените искове с правно основание чл.29 ЗЗД, а при условията на евентуалност – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че основният иск е за унищожаване на договора за покупко-продажба по 7 фактури, квалифициран от съда като иск по чл.34 вр. чл.29 ЗЗД. С оглед диспозитива на постановеното решение счита, че неправилно са субсумирани като един два иска, единият от които – конститутивен и обуславящ /предявен по т.І на исковата молба/, а вторият – осъдителен. Сочи, че съединяването на исковете с една искова молба е допустимо, но въззивният съд, макар да е приел, че е осъществен фактическият състав на измамата, не е формулирал съответен на тези мотиви диспозитив – за унищожаване на договорите, обективирани в описаните в исковата молба фактури. Счита, че липсата на диспозитив по обуславящия конститутивен иск води не само до противоречие между мотиви и диспозитив, но и до невъзможност да се формира сила на пресъдено нещо по него, респ. до липса на основание за уважаване на обусловения осъдителен иск. Сочи, че първоинстанционният съд е отхвърлил този иск, както и останалите такива като неоснователни, а въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, не е постановил в диспозитива си унищожаване на търговската сделка, а само осъждане на ответника за заплащане на ищеца на суми по тази сделка. Излага съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускането, събирането и обсъждането на събраните доказателства. Прави и оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл.29 ЗЗД и че съдът не е разграничил двата иска по чл.29, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Твърди също, че въззивното решение е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли, когато въззивната инстанция констатира нередовност на исковата молба, изразяваща се в неизпълнение на задължението на ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава претенцията си, да остави без движение исковата молба и даде на последния съответни указания? Твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 17 от 03.02.2014г. по гр.д. № 3837/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
2. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е всички твърдения, доводи и възражения на страните и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства? Твърди, че въззивият съд се е отклонил от постоянната практика, обективирана в т.5 на ППВС № 7 от 07.12.1965г., решение № 3 от 19.01.2016г. по гр.д. № 3973/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 14 от 16.02.2017г. по гр.д. № 2691/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
3. Кои са елементите от фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД и относими към този състав ли са личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е подведено? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 193 от 30.07.2013г. по гр.д. № 1025/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 209 от 19.01.2015г. по гр.д. № 1930/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ответникът по касация „ЕЛТРА – ЕЛ” ООД, представлявано от адв. Д. Д., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и не е налице очевидна неправилност на решението. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, преди да се произнесе по допустимостта на касационната жалба и по наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, намира следното:
В касационната жалба е изложено твърдение, че въззивният съд, макар да е приел, че е осъществен фактическият състав на измамата, не е формулирал съответен на тези мотиви диспозитив – за унищожаване на договорите, обективирани в описаните в исковата молба фактури, с оглед на което е релевирано оплакване за неправилност на извода за основателност на обусловения осъдителен иск за връщане на платената по договора цена. Настоящият състав намира, че изложеното в касационната жалба по същество представлява твърдение за несъответствие между формираната от въззивния съд в мотивите му и изразената в диспозитива воля с оглед изложения в мотивите извод за основателност на предявения конститутивен иск за унищожаване на договорите между страните и липсата на формулиран диспозитив в този смисъл, т.е. твърдение за допусната очевидна фактическа грешка. Поради това делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по това твърдение по реда на чл.247 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК съобразно мотивната част на настоящото определение.
След произнасяне от въззивния съд делото да се върне на настоящия състав за продължаване на производството по чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: