4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 04.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 975 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ф. Д. К., [населено място], представлявана от адв. Х. М., срещу определение № 465 от 15.12.2017г. по ч.т.д.№ 339/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 873 от 08.09.2017г. по т.д. № 187/2014г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на касаторката да бъде освободена от заплащане на държавна такса в размер на 300 лева за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като от представените с молбата декларация доказателства е видно, че заделяните от нея 300 лева, 255 лева от пенсията на майка й и 270 лева от пенсията на съпруга й или общо 825 лева при разходи 600 лева на месец не са достатъчни да осигурят възможност за заплащане на извънредни разходи като държавна такса за водене на дела. Излага оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че синът й Д. К. на 37 години не е от кръга на лицата, на които тя дължи издръжка, като сочи, че към декларацията е представено доказателство, съгласно което Д. К. е с намалена работоспособност от 76% и поради това частната жалбоподателка помага и на него и семейството му. В изложението си прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидната му неправилност с оглед на това, че въззивният съд не е взел предвид приложените явни доказателства за обсвобождаване от държавна такса, които недвусмислено установяват наличието на сериозна материална затрудненост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че от доказателства, представени по делото, се установява, че молителката Ф. К. е на 58 г., трудоспособна, работи като управляващ едноличен собственик на капитала на [фирма] и стопанисва ресторант в [населено място] – „Б. Мама Ф.” с площ от 92 кв.м., находящ се на Крайбрежната алея; че от приложените Г. за 2016г. и междинен счетоводен баланс за 2017г. се установява, че финансовият резултат на дружеството е отрицателен – то разполага само с дълготрайни материални активи на ниска стойност /5000 лева/. Посочил е, че съгласно представената декларация молителката притежава ? идеална част от апартамент в [населено място], в който в едно домакинство живеят тя, съпругът й Апостол К., синът й Д. К., неговата съпруга и двете им деца; молителката отделя от трудовата си дейност средства средно месечно в размер на 300 лева, като за лекарства, храна и консумативи за себе си, съпруга й, сина й и майка й М. М. отделя 900 лева; майка й е болна и живее с тях, получава пенсия около 255 лева; съпругът й Апостол К. помага през летния сезон в ресторанта като готвач, не получава наеми, ренти или дивиденти от участия в търговски дружества и получава пенсия от 270 лева; молителката не декларира домакинството или отделни негови членове да притежава моторни превозни средства, както и влогове; молителката декларира, че тя самата страда от диабет и остеопороза, наднормено тегло и други заболявания, което се констатира от приложените медицински документи, част от които издадени през 2012г., без да се представят докзателства за месечен разход за посочените заболявания. Въззивният съд е посочил, че съгласно отразеното в декларацията пенсията на М. М. не е достатъчна за нуждите й, включително лекарства, но не са представени доказателства за такива разходи, а съществременно към молбата е представена рецептурна книжка, от която е видно, че паричните средства за предписаните на М. М. лекарства се поемат от НЗОК. Посочил е, че за лекарствата, необходими за сина Д. К., за когото се твърди, че е с намалена трудоспособност, не са представени доказателства. Въззивният съд е приел, че синът на молителката е на 37 години и не е непълнолетен член на домакинството, на когото тя дължи издръжка, а от друга страна е в трудоспособна възраст и въпреки посочените му заболявания не е трудоустроен, като не са представени и доказателства, че е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” като трайно безработен, както и липсват доказателства за доходите на съпругата му. Посочил е, че първоинстанционният съд е освободил молителката от внасянето на държавна такса в размер на 4 854,10 лева, като я е задължил да заплати само част от нея в размер на 300 лева, която въззивният съд е приел, че обективно може да бъде поета от молителката. Предвид така изложените съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за липса на основание за пълно освобождаване на молителката от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. В представеното изложение частната жалбоподателка не е обосновала наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1–т.3 ГПК, а е направила единствено искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от частната жалбоподателка доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон поради неправилно възприемане на фактическата обстановка и необсъждане на представени доказателства.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 465 от 15.12.2017г. по ч.т.д.№ 339/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: