5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 04.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2831 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска, С. П. Х., [населено място], срещу решение № 2156 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6329/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6160/28.08.2017г. по гр.д. № 9434/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен отрицателния му установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Първа инвестиционна банка” АД за липса на вземане в общ размер от 200 000 евро, представляващо част от задължение по запис на заповед от 22.08.2008г., за което са образувани две изпълнителни производства от ответника срещу ищеца: за сумата от 100 000 евро по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 19049/2012г. на Районен съд – София и за сумата от 100 000 евро по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 210/2012г. на Окръжен съд – Стара Загора, представляващи част от вземане по запис на заповед от 22.08.2008г. в общ размер 8 650 000 евро, като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото.
Касаторът твърди, че е неправилно разбирането на съда относно съотношението между разпоредбите на чл. 485, ал. 1 ТЗ и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Намира разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, на която се основава разбирането за „самостоятелен характер” на авала и досегашната практика на ВКС, за специална по отношение на чл. 485, ал. 1 ТЗ, поради което, счита че тя дерогира принципа на идентитет на отговорността на хонората и авалиста, но само в рамките на своето приложно поле – единствено в хипотезите на „недействителност” на задължението на хонората. Същевременно се поддържа, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ, че отговорността на авалиста може да „надживее” тази на хонората. Претендира разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „Първа инвестиционна банка” АД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е безспорно установено, че: 1/ по силата на запис на заповед от 22.08.2008г. „Стенстрой Инженеринг“ ЕООД се е задължило безусловно и неотменимо, при предявяване на записа на заповед в срок до 30.10.2012г., да плати на „Първа инвестиционна банка“ АД сума от 8 650 000 евро, платима без протест и без разноски, както и че 2/ вземането по записа на заповед е обезпечено чрез менителнично поръчителство от управителя на дружеството и ищец по делото – С. П. Х.. С Решение № 432 от 24.11.2015г., постановено по т.д. № 565/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника „Стенстрой Инженеринг“ ЕООД и дружеството е заличено от търговския регистър на основание чл.735, ал.3, вр. ал. 1, т. 2 ТЗ – поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
Междувременно процесната част от вземането е съдебно установена: 1/ с решение № 129 от 06.04.2015 г. по т.д. № 210/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което С. П. Х. е осъден да заплати на банката сумата 100 000 евро, представляваща част от задължението по записа на заповед, за която е издаден изпълнителен лист от Окръжен съд – Стара Загора; 2/ с решение от 22.07.2015 г. по гр.д. № 6137/2013 г. на СГС, с което е признато за установено по отношение на С. П. Х., че дължи на банката сумата 100 000 евро, представляваща част от задължението по записа на заповед, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19049/2012 г. на СРС, 59 състав. За посочените вземания са образувани изпълнителни дела – № 20118440404281 и № 20128440402278 ( второто е присъединено към първото ), по описа на ЧСИ С. Я..
Спорно по делото е дали със заличаване от търговския регистър на издателя на записа на заповед се погасява и задължението на авалиста.
За да потвърди първостепенното отхвърлително решение, решаващият състав на апелативния съд, след като се е позовал на разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ТЗ, е заключил, че менителничният поръчител отговаря, както лицето, за което е поръчителствал, като отговорността на авалиста не зависи от съществуването на издателя като правен субект.
Апелативният състав е намерил за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи, че разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ е специална по отношение чл. 485, ал.1 ТЗ и хипотезата на чл. 485, ал. 2 ТЗ обхваща само случаите на недействителност на записа на заповед. В мотивната част на атакуваното решение съдът е пояснил, че отговорността на авалиста по издаден запис на заповед би могла да отпадне само и единствено на основание порок във формата на записа на заповед. Разяснено е, че с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ законодателят е приел, че единствено опорочената форма на менителничния ефект може да бъде пречка за пораждане на действително задължение на авалиста. Въз основа на разпоредбата за отговорността на авалиста и изричното посочване, че той продължава да отговаря дори и когато задължението, за което е дадено е недействително, законодателят е подчертал самостоятелността на задължението му.
Въззивният съд, в съответствие с възприетата от него константна съдебна практика на ВКС, е счел, че поемането на задължение по запис на заповед не се явява обезпечение по смисъла на Глава Седма „Обезпечение на вземания“ от ЗЗД на друго задължение, възникнало по каузално правоотношение, тъй като авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение. За разлика от поръчителството, при което правопораждащият задължението факт е договор между кредитора и поръчителя, авалът възниква по силата на едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава. В тази връзка авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл да направи, поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Тъй като отговорността на менителничния поръчител е различна от тази на поръчителя по гражданското право, за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146 и сл. от ЗЗД и съответно отговорността на авалиста може във всеки случай да надживее съществуването като субект в правния мир на издателя на записа на заповед. Същевременно, решаващият състав е посочил, че предявяването на иск срещу авалиста, на основание записа на заповед, при знание на поемателя – кредитор за заличаването на длъжника – издател на ефекта, не съставлява недобросъвестност или злоупотреба с право по см. на чл. 465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да противопостави валидно възражение срещу поемателя, основано на последиците за вземането му, като кредитор по обезпеченото с ефекта каузално правоотношение. Възприета е застъпената с решение № 103 от 04.08.2016г. по т.д. № 1588/2015г. на ВКС, I т. о. теза, че не е налице недобросъвестност и злоупотреба с право от кредитор, който насочва претенцията си срещу авалисти по запис на заповед, когато не е удовлетворен изцяло, макар и производството по несъстоятелност да е прекратено спрямо издателя и същият да е заличен от търговския регистър, след като кредиторът не би получил двойно плащане.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на делото и обусловили правните изводи на съда: „1/ В какво съотношение една спрямо друга се намират разпоредбите на чл. 485, ал. 1 ТЗ, от една страна, и чл. 485, ал. 2 ТЗ, от друга, и има ли първата посочена разпоредба общ, а втората – специален характер ( ограничен само до хипотезите на недействителност на дълга на хонората )?; 2/ Може ли от чл. 485, ал. 2 ТЗ да се извлече общо правило (приложимо и извън хипотезите на недействителност на менителничното волеизявление на хонората), че отговорността на менителничния поръчител е независима от тази на хонората и че авалистът отговаря спрямо приносителя във всички хипотези, в които хоноратът не носи отговорност, с изключение на тази на недействителност на менителничното волеизявление на хонората, поради недостатък във формата му?; 3/ В случай, че правосубектността на хонората е прекратена без правоприемство, зависи ли задължението на авалиста от съществуването на хонората като правен субект и може ли отговорността на менителничния поръчител да „надживее” тази на хонората – в контекста на старата редакция на чл. 739, ал. 2 ТЗ ( от една страна ) и в контекста на редакцията на чл. 739, ал. 2 ТЗ от 2016г. ( от друга )?; 4/ Може ли в определени хипотези авалистът да противопостави на приносителя личните възражения на хонората (вкл. възражението за погасяване на дълга на хонората, поради прекратяване на правосубектността на последния) или единственото възражение, което авалистът може да ползва е това за недействителност на менителничното волеизявление на хонората, поради недостатък във формата му?; Твърдяно противоречие с решение № 26/24.04.2014г. по т.д. № 1027/2013г. на ІІ т.о. на ВКС.”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивната инстанция, макар да е приела, че авалът има относително самостоятелен характер спрямо записа на заповед в качеството им на едностранни сделки, не е отрекла възможността авалистът да противопостави на приносителя личните възражения на хонората, ако е налице недобросъвестност или злоупотреба с право по см. на чл. 465 ТЗ. Същевременно, решаващият състав е направил преценка, че заличаването на търговското дружество – издател на записа на заповед от търговския регистър не съставлява недобросъвестност или злоупотреба с право по см. на чл. 465 ТЗ на поемателя, след като последният не би получил двойно плащане. С оглед изложеното, първите два въпроса и четвърти въпрос сами по себе си не обуславят изхода на спора, тъй като хипотезите, при които не може да се ангажира отговорността на хонората не са сведени от апелативния съд само до случаите на недействителност на записа на заповед, поради недостатък на формата му. Третият въпрос също не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалвания акт, предвид на това, че изводът на съда за липса на основания за отпадане на отговорността на авалиста не е основан на разпоредбата на чл. 739, ал.2 ТЗ, а е мотивиран с това, че не е налице недобросъвестност и злоупотреба с право от кредитор, който насочва претенцията си срещу авалисти по запис на заповед, когато не е удовлетворен изцяло, макар и производството по несъстоятелност да е прекратено спрямо издателя и същият да е заличен от търговския регистър, след като кредиторът не би получил двойно плащане. Този извод е в пълно съответствие с цитираната в обжалваното решение практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното, сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на решението до касация не са налице.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8 ГПК, на ответната страна следва да се присъдят за настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2156 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6329/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА С. П. Х., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 150 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.