9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 24.02.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1082 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по две касационни жалби против решение № 265 от 26.11.2018г. по в.т.д. № 260/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново: 1/ на ответника „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД и 2/ на ищците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д..
С касационна жалба на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, [населено място], се атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 59 от 30.04.2018г. по т.д.№ 184/2017г. на Окръжен съд – Русе в частта за уважаване на предявените по чл.71 ТЗ искове срещу дружеството. Твърди се, че обжалваното решение е нищожно, поради противоречие на мотивите с диспозитива, в резултат на което не може да се установи волята на съда относно действието на решението спрямо правата върху наследените акции. Същевременно се поддържа, че с постановеното решение се извършва недопустима съдебна делба на акции, което го прави недопустимо. Твърди се, че по отношение на ищците е отпаднал правния интерес от воденето на иска срещу дружеството, тъй като с договор от 04.01.2018г. те са извършили продажба на тяхната част от наследството. Сочи се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице законова забрана малолетни лица, каквито са ищците, да придобиват акции. При евентуалност се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се направените разноски за трите инстанции.
Ответната страна по жалбата и ищци по делото, Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., в писмен отговор оспорват жалбата. Намират, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл.71 ТЗ срещу дружеството, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
С касационна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., се атакува въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 59 от 30.04.2018г. по т.д.№ 184/2017г. на Окръжен съд – Русе в частта за уважаване на предявените искове срещу ответниците – физическите лица: Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., поради липсата на пасивна процесуална легитимация, като в тази част производството по делото е прекратено. Считат за неправилен изводът на съда, че лицата също са ответници по предявени искове по чл.71 ТЗ. Заявяват, че предявените срещу физическите лица искове са самостоятелни, а именно за разрешаване на спор за наследство, като предметът на тези искове е същият като предметът на иска за защита на членствени права срещу дружеството.
Ответната страна по жалбата и по делото, Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., в писмен отговор оспорват жалбата на ищците. Намират, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в частта относно предявените срещу тях искове, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пред Окръжен съд – Русе е подадена искова молба с вх. № 7416/ 27.06.2017г. от ищците Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., срещу ответниците Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., всички от [населено място], и „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, [населено място]. В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща им Б. Н. на 14.05.2014г., ищците приели оставеното им наследство по опис. Твърди се, че ищците са наследници на Ѕ част от притежаваното от наследодателя имущество като наследственият дял е 1/6 за всеки от тях. Другите трима наследници са ответниците – физически лица. Част от полученото наследство са общо 4003 бр. поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една акция от по 100 лева, на обща стойност 400 300 лева. За малолетните ищци, представлявани от своята майка като техен законен представител, се оказало невъзможно упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, тъй като останалите трима наследници изключвали възможността съвместно да бъдат упражнявани правата между всички наследници като се излъчи представител. Това довело до пълна невъзможност да упражняват акционерните права, които носят притежаваните съвместно акции в ответното търговско дружество. Невъзможно се оказало и постигането на съгласие с ответниците за доброволна делба на съвместно притежаваните акции от капитала на търговското дружество „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, като недопустим бил искът за съдебна делба, с оглед на неговия предмет – акции. Това поставяло ищците в ситуация да притежават немалък брой акции от капитала на ответното търговско дружество и същевременно да са лишени от правата, които носят тези акции. Ищците твърдят в исковата молба, че наследените акции са съсобствени, но делими и всеки от тях притежава 1/6 от общия брой от 4003 поименни акции, т.е. реалната част от наследените акции за всеки от ищците е 667 бр. акции. Неделима в съпритежание оставала една акция от капитала на дружеството. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки един от ищците притежава по 667 бр. акции от капитала на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД. С допълнителната искова молба ищците са изложили съображения за допустимост на исковете, в случай че съдът приеме, че тяхната правна квалификация е чл. 71 от ТЗ като са посочили, че ответното търговско дружество, чрез своите органи за управление отрича и не признава качеството им на акционери. Окръжният съд в доклада и в първоинстанционното решение е приел, че всички искове са с правна квалификация чл.71 ТЗ.
Въззивната инстанция е счела за безспорно по делото, че малолетните ищци Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., са наследници на починалия си баща Б. Г. Н., като всеки от тях наследява 1/6 идеална част от имуществото на наследодателя. От решение на Софийски районен съд за приемане от ищците на наследството по опис е установено, че част от наследството представляват 4003 броя поименни акции от капитала на ответника „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, всяка от които с номинална стойност от 100 лева.
Съгласно съдържанието на представените и приети по делото алонж № 1 към книгата за акционерите на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД и удостоверение е установено, че считано от 14.05.2014г. Ю. П. Н., Б. Б. Н., Г. Б. Н., Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., в качеството им на законни наследници на Б. Г. Н. са вписани като притежатели заедно на акции от капитала на дружеството в идеални части по смисъла на чл.177 ТЗ, като всеки от наследниците има по 1/6 идеална част от притежаваните от починалия акционер Б. Г. Н. 4003 бр. поименни налични акции, всяка от които с номинална и емисионна стойност от 100 лева.
Решаващият състав е счел за неоснователен довода за недопустимост на първоинстанционното решение, поради отпаднал правен интерес от предявените искове, с оглед продажбата от ищците в хода на производството на наследствените им дялове на трето лице. Апелативният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл.226 ГПК, съгласно която, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят на спорното право не става задължително страна в процеса, но ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по спора.
За неоснователно е счетено и възражението за недопустимост на иска по чл.71 ТЗ срещу дружеството, поради липса на активна легитимация на ищците, като притежатели на идеални части от правото на собственост върху всяка отделна акция. Посочено е, че ищецът по иск, с правно основание чл.71 ТЗ, не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставения въпрос по съществото на спора. Активна процесуална легитимация по иск за защита на членствени права по реда на чл.71 ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции. Съображенията са основани на строго личния характер на неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, което изключва съвместното им упражняване, както и че поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация при предявяване на иска от всички съпритежатели представлява лишаване от такава защита. С оглед на това въззивната инстанция е приела, че процесуална легитимация за предявяване на иска за защита на членствени права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи идеални части от всяка акция, като въззивният съд се е позовал и на формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 62/ 28.06.2017г. по т. д. № 298/ 2016 г. на І т.о. За да се произнесе по основателността на предявените субективно съединени искове срещу дружеството, апелативният състав е съобразил, че искът по чл.71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за да защити членството си и отделните си членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание, органи на дружеството. Посочил е, че своята правна характеристика искът по чл.71 ТЗ може да бъде и установителен, и да има за предмет установяване на действителни членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството. При спор относно наличие на членствено правоотношение или обема на притежаваните права, в случая относно броят на притежаваните акции, доколкото органът на дружеството, оспорващ претендираните права, в настоящата хипотеза е различен от Общото събрание, спорът следва да бъде решен в производство по чл.71 ТЗ.
Същевременно, апелативният съд е счел за основателен довода за липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците – физически лица: Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., поради което е обезсилил като недопустимо първостепенното решение в частта относно исковете срещу тези лица. Решаващият състав се е мотивирал с това, че пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.71 ТЗ е само съответното търговско дружество.
За да потвърди първостепенното решение в уважителната част по иска по чл.71 ТЗ срещу дружеството, въззивният съд е приел, че всеки от наследниците на Б. Г. Н. притежава по 1/6 идеална част от наследствената маса, включително и притежаваните от наследодателя 4003 бр. поименни акции от капитала на ответното дружество, всяка от тях с номинална стойност от 100 лева. Посочил е, че акцията е ценна книга, която удостоверява че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на акционерното дружество. Тя материализира правата, които притежателят й има като член на АД. Като ценна книга акцията е обект на правото на собственост и по своята правна природа е по-близо до вземанията, отколкото до вещите. Посочено е, че според чл.177 ТЗ акцията е неделима, което означава, че правата които се материализират в нея, може да се притежават само от едно лице, но няма пречка една акция да бъде притежавана от няколко лица, какъвто е и настоящият случай, в който ищците притежават заедно с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. акциите от капитала на ответното търговско дружество, в резултат на наследяване. Направен е извод, че пакетът от акции, обект на наследяване, може да се разпредели между наследниците, с оглед на правата им, тъй като естеството на акцията и на правата, които тя материализира, позволяват това. По изложените съображения апелативният съд е счел, че предявените от ищците установителни искове по чл. 71 ТЗ срещу дружеството са основателни, тъй като всеки от ищците може да упражнява акционерните си права по отношение на 667 бр. поименни налични акции, с номинална стойност по 100 лева всяка, от капитала на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, които всеки от тях притежава.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът – „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, е посочил следните правни въпроси, за които поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1.1/ Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл.71 ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници?; Твърди се, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с определение № 94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№ 24/2011г. на І г.о. на ВКС; 1.2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните?; Сочи се, че решението е в противоречие с решение № 17/23.07.2014г. по т.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 27/28.06.2017г. по т.д.№ 2430/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 76/11.05.2016г. по т.д.№ 3503/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 250/21.12.2015г. по гр.д.№ 3897/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 354/30.10.2015г. по гр.д.№ 1398/2015г. на ІV г.о. на ВКС.; 4.1/ Допустимо ли е при наследяване на акции от няколко наследника и тяхното разпределение между тях да се приложат по аналогия правилата за наследяване и разпределение на вземания?; 4.2/ Допустимо ли е ценни книги (независимо дали акции, облигации, компенсаторни бонове или други) да бъдат автоматично разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?; 4.3/ След като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и отпечатани на купюри, между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят?; 4.4/ Допустимо ли е да се разпределят между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира, без да се поставят никакви други изисквания, включително без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците?; 4.5/ Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименните акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл.65 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества?; Твърди се, че даденото разрешение е в противоречие с решение от 23.07.2012г. по т.д.№ 2521/2011г. на СГС и решение № 323/24.02.2014г. по т.д.№ 5925/2013г. на СГС.” Касаторът се е позовал на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т. 3 и ал.2, предл. първо и второ ГПК, като прилага и следната съдебна практика: решение № 679/24.03.2017г. по в.т.д.№ 5664/2016 на САС, решение № 76/19.05.2016г. по т.д.№ 258/2014г. на РОС, решение № 2/06.01.2017г. по т.д.№ 297/2016г. на ВТАС и определение № 493/09.10.2017г. по т.д.№ 1071/2017 на ВКС определение № 413/09.10.2018г. по т.д.№ 925/2018г. на ВКС
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите – физически лица са посочили следните правни въпроси, за които поддържат, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Когато срещу двама ответници са предявени два иска на различни основания, но с идентичен петитум, грешка в правната квалификация ли представлява произнасянето и по двата иска, но само на едно от основанията и до какъв порок на решението / определението води?; 2/ Възможно ли е да съществува спор между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите?”. Касаторите са се позовали на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, като цитират определение № 1/03.01.2019г. по ч.гр.д.№ 4692/2018г. на II г.о. на ВКС. Претендират разноски.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
По жалбата на ответника „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД:
Независимо, че в мотивите на въззивния съд действително е налице вътрешно противоречие, от същите може да се изведе формираната от решаващия състав воля, че поименната акция като ценна книга е обект на правото на собственост, но по своята правна природа е по-близо до вземанията, отколкото до вещите, поради което пакетът от акции, обект на наследяване, се разпределя между наследниците, с оглед на правата им, тъй като естеството на акцията и на правата, които тя материализира, позволяват това, поради което всеки от ищците може да упражнява акционерните си права по отношение на 667 бр. поименни налични акции, с номинална стойност по 100 лева всяка, от капитала на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, които всеки от тях притежава. С оглед изложеното твърдението за евентуална нищожност на решението, поради невъзможност да се изведе формираната в него воля, е неоснователно, нито е извършена съдебна делба в производството по чл.71 ТЗ, така както се поддържа във въпрос № 1.1 от изложението, поради което същият не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Неоснователно е и твърдението за недопустимост на иска срещу дружеството по чл.71 ТЗ, тъй като: 1/ с решението не е извършена съдебна делба на акциите; 2/ настъпилото правоприемство в правата на ищците по време на процеса не се отразява на правния интерес от воденето на иска, тъй като съгласно чл.226 и чл.298, ал.2 ГПК, разглеждането му продължава между същите страни, а силата на присъдено нещо се формира и спрямо правоприемника; 3/ с оглед чисто капиталовия характер на акционерното дружество, малолетни лица могат да наследяват акции и да придобиват качеството на акционери в АД, като адресат на разпоредбата на чл.65, ал.1 ТЗ са само учредителите на АД, каквито не са ищците, легитимиращи се въз основа на настъпило правоприемство с факта на смъртта на техния наследодател. Доколкото въпрос № 1.2 от изложението е свързан именно с оплакването на жалбоподателя, че не е налице произнасяне по възражението му, че малолетни лица не могат да притежават качеството на акционери, същият не може да обуслови допускането на решението по чл.71 ТЗ до касация, с оглед неоснователността на твърдението на страната, от което тя извежда вероятната недопустимост на производството по този иск.
В решението липсва произнасяне относно други ценни книги, извън процесните налични акции, съответно за отпечатани на купюри множество акции, както и за това дали малолетни лица могат да бъдат акционери, поради което въпросите № 4.2, 4.3 и 4.5, според номерацията в изложението, също не са обуславящи за изхода на спора.
От друга страна, въпроси № 4.1 и 4.4 с оглед формираната от съда воля, очертана по-горе, са предопределили изхода на делото, поради което спрямо тях е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска на ищците по чл.71 ТЗ срещу търговското дружество по конкретизирания и обобщен, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?”, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
По жалбата на ищците Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н.:
И двата формулирани от ищците въпроса са обусловили изхода на спора в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по исковете срещу останалите наследници на Б. Н. е прекратено. Спрямо въпросите е осъществено и наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение от въззивния съд противоречи на приетото от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение № 1/03.01.2019г. по ч.гр.д.№ 4692/2018г. на II г.о. и определение № 7171/ 04.12.2019г. по ч.т.д. № 1668/2019г. на II т.о. В последните е посочено, че е налице правен интерес от разрешаване на спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху наследените акции – дали те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции. Изложени са съображения, че този спор е вид спор за наследство по смисъла на чл.110, ал.1 ГПК и предявяването на иск по чл.71 ТЗ от част от наследниците против дружеството не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите между сънаследниците, а двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците. В определение № 7171/ 04.12.2019г. по ч.т.д. № 1668/2019г. на II т.о. на ВКС е налице и позоваване на принципното разрешение, възприето в решение № 13 от 02.08.2018г. по т.д. № 1014/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 257 от 11.04.2017г. по т.д. № 2745/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., че при спор за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерно дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, за ищеца е налице интерес от разрешаване на този спор с участието на всички спорещи страни – лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции, и самото търговско дружество. Посочено е, че това разрешение следва да намери приложение и в случай, че е налице спор между сънаследници относно начина на упражняване на правата върху придобитите от тях по наследяване права върху акции от капитала на акционерно дружество – дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял. При наличие на такъв спор, за ищеца е налице интерес от предявяване на иск против останалите сънаследници за установяване на действителното съдържание на правата му и начина, по който следва да се упражняват, и на иск против дружеството за защита на членствените му права, като ги съедини за разглеждане в едно производство. Макар и основани на едни и същи фактически твърдения, тези искове са с различна правна квалификация, като исковете против сънаследниците са установителни искове по чл.124 ГПК, а искът против дружеството е иск по чл.71 ТЗ. В заключение е посочено, че разрешаването на спора между сънаследниците относно начина на упражняване на правата върху придобитите по наследяване акции от капитала на дружеството е от значение за иска за защита на членствените права на ищеца, поради което съединяването на тези искове за разглеждането им в едно производство предоставя защита в пълен обем на оспорените права на ищеца по отношение на лицата, оспорващи тези права.
Предвид горното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта на въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по исковете срещу останалите наследници на Б. Н. е прекратено, по конкретизирания и обобщен, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправен въпрос: „При спор между сънаследници относно наследени поименни акции, когато спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а начина на упражняване на правата върху акциите /дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял/, допустимо ли е предявяване на установителни искове за разрешаване на този спор против сънаследниците, съединен с иск за защита на членствени права, предявен против дружеството?”.
Предвид горното, въззивното решение следва да бъде допуснато изцяло до касационен контрол.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4002 лева. Ицщите – касатори не дължат внасяне на държавна такса, тъй като са освободени от заплащането й от първата инстанция.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 26.11.2018г. по в.т.д. № 260/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касатора „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4002 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва на състава за прекратяване в частта по касационната жалба на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.