2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София, 13.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1424 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Ф – Строй Груп“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Т. Т. срещу решение № 2710 от 29.12.2017г. по т. дело № 3000/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 360 от 20.02.2017г. по т. дело № 7159/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав в осъдителната му част и ответникът е осъден да заплати на ДП „Фонд затворно дело“, [населено място] сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Ф – Строй Груп“ ЕООД, [населено място] е осъдено да заплати на ДП „Фонд затворно дело“, [населено място] на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 102 000 лв., представляваща непогасена част от дължимото възнаграждение по договор за изработка от 08.05.2013г. съгласно фактури № 832/2013 и № 899/2013, ведно със законната лихва от 12.11.2015г. до погасяването, на основание чл. 92 ЗЗД сумата 19 317,63 лв., представляваща неустойка за забава на главницата за периода от падежа по всяка фактура до 11.11.2015г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 452,60 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „При положение, че е представен по делото двустранно подписан между страните протокол, който не е оспорен от ищеца и в който е посочено, че определен обем работи от договорените такива не са извършени от него, може ли съдът да основе своя извод за пълно приемане, в това число и на неизвършени според страните работи само въз основа на осчетоводяване на издадената фактура?“
Касаторът релевира и довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, в редакцията на закона в ДВ бр. 86/2017 г.
Ответникът ДП „Фонд затворно дело“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт И. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Излага евентуални съображения за правилност на обжалвания съдебен акт.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея е релевирано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение по отношение на фактическата обстановка и е изложил и свои мотиви. По делото е установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор № 649/08.05.2013г., съгласно който ответникът по иска /настоящ касатор/ „Ф – Строй Груп“ ЕООД като възложител е възложил на ищеца ДП „Фонд затворно дело“ като изпълнител, който е приел, изпълнението на свой риск срещу възнаграждение на обществена поръчка с предмет: СМР по основен ремонт на 73 бр. санитарни възли в студентски общежития бл. 10 на Национална музикална академия „Проф. П. В.“.
Възраженията на ответника по иска за недължимост на претендираната сума поради липса на представителна власт в полза на лицето, подписало фактура № 899/01.08.2013г. и представените по делото протоколи акт обр. 19, както и поради противопоставяне от ответника по иска по смисъла на чл. 301 ТЗ са приети от въззивния съд за неоснователни. Съдебният състав е констатирал, че протоколи акт обр. 19 №№ 2 и 3 и представената и неоспорена фактура № 899/01.08.2013г. са подписани за ответника по иска от инж. С. Б., която не е била изрично упълномощено лице по смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 2, б. „а“ и чл. 15, ал. 2 от договора между страните с право да подписва актове за приемането на работата, задължаващи възложителя да я заплати в приетите обем, качество и стойност.
За да направи извод, че възложителят – ответник по иска не се е противопоставил на действията на инж. Б. по подписването на процесните протоколи акт обр. 19 и фактура веднага след узнаването, въззивната инстанция се е аргументирала с редовното воденото при ответника по иска /настоящ касатор/ счетоводство и с обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени редовно и при ответника по иска /настоящия касатор/ по сметка 401 „Доставчици“, като задължение на ответника към ищеца, същите са декларирани с право на приспадане на данъчен кредит в справката-декларация на ответника по ЗДДС и дневниците му за покупки за съответния месец, което е установено еднозначно, ясно, категорично и недвусмислено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Позовала се е на факта, че управителят на ответника по иска осъществява в пълнота освен органното и законното представителство пред трети лица, също и цялата оперативна стопанска дейност на търговеца, като го управлява и представлява съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ. Приела е, че с представеното по делото и неоспорено писмо – потвърждение за задължение към края на м. януари на следващата 2014г. лично управителят на търговеца – ответник е потвърдил пред одиторите на ищцовото предприятие дължимостта на сумата по претендираната процесна главница, с ясно описан източник на задължението по същата – процесните две фактури с техните номера и дати на издаването им.
Поради това, че възложителят е узнал по смисъла на разпоредбата на чл. 301 ТЗ за извършените от негово име действия без представителна власт най-късно към момента на осчетоводяването на процесните фактури в собственото му счетоводство и декларирането на същите с право на приспадане на данъчен кредит пред НАП през текущата 2013г. по съответния, установен в ЗДДС и актовете по прилагането му ред, съдебният състав е заключил, че извършеното с отговора на исковата молба противопоставяне не е годно да освободи търговеца от произтичащите от извършените от негово име без представителна власт действия.
С оглед непротивопоставянето от страна на търговеца – ответник, на извършените от негово име действия без представителна власт веднага след узнаването им по смисъла на чл. 301 ТЗ, въззивният съд е установил, че процесните СМР са приети от ответника – възложител, който дължи и заплащането им.
Възраженията на ответника /настоящия касатор/ за липса на предвидения в чл. 15, ал. 3 от договора акт обр. 15 за удостоверяване на окончателното завършване и предаване на обекта между страните по делото и за нарушаване от ищеца на договорната забрана да ползва подизпълнители /чл. 3, ал. 1, чл. 8 от договора/ са приети за ирелевантни, предвид изрично предвидената в чл. 6, ал. 6, т. 2, б. „а“ от договора възможност за частично и поетапно изпълнение, респ. за приемане и актуване на СМР. По същите причини възраженията досежно автентичността на документите, представени от ищеца по делото в уверение на така извършеното от него превъзлагане на работата на подизпълнители, са приети за неоснователни.
За да направи извод за неоснователност на оплакването във въззивната жалба, базирано на представения протокол от 07.06.2013г. и количествено-стойностна сметка за неизпълнени работи, сочещи на затруднения за ответника да изпълни работата в срок, съдебният състав се е аргументирал: 1/ с факта на съставяне на протокола повече от месец преди издаването и осчетоводяването на процесните две фактури, който срок с оглед конкретните вид и обем на работите позволява преодоляването на затрудненията на ищеца да ги извърши в срок; 2/ със съдържанието на протокола от 07.06.2013г. – протоколът не сочи на изпълнение на каквато и да е част от процесните СМР именно от ответника; от протокола е видно само, че ответникът ще подпомага ищеца с работници, с оглед срочното извършване на работата, но не се установява за чия сметка това ще се осъществява.
По отношение на претендираната неустойка въззивният съд не е изложил други доводи за основателност на иска и неоснователност на възраженията поради това, че оплакванията на ответника във въззивната жалба са бланкови и основани само на недължимост на неустойката като акцесорно задължение.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от него процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, защото правните изводи на въззивната инстанция не са обусловени единствено от протокола от 07.06.2013г. С оглед направените оплаквания и правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд е обсъдил посочения протокол заедно със събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми. Съдебният състав е съпоставил момента на издаване на посочения протокол и неговото съдържание, от една страна, и издадените впоследствие доказателства /протоколи акт обр. 19 № 2/10.07.2013г. и № 3/24.07.2013г. и фактури № 899/01.08.2013г. и № 832/10.07.2013г./ и въз основа на тях е направил извод, че срокът между тези доказателства и протокола от 07.06.2013г. е достатъчен за преодоляване на затрудненията на ищеца да извърши в срок конкретните по вид и обем на работи. Предвид липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не се налага произнасяне относно допълнителните предпоставки на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното от Софийски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2710 от 29.12.2017г. по т. дело № 3000/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.