8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София,20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1410 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Г., представляван от адв. П. К., срещу решение № 128 от 13.01.2017г. по гр.д. № 3391/2016г. на САС, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение от 25.11.2013г. по гр.д. № 5106/2012г. на СГС, ГО, I-13 състав за отхвърляне на предявените от П. И. Г. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за разликата над 32 591,25 лева до 90 000 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” за кражбата на л.а. „Мерцедес МЛ 420” с ДК [рег.номер на МПС] и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 10 251,28 лева до 29 018,99 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.04.2009г. до 30.03.2012г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на застрахователя, но неправилно е приел, че действията на застрахования са проява на небрежност. Поддържа, че въз основа на събраните доказателства са изяснени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие – че единият ключ и регистрационният талон част II на процесния автомобил са били заключени в другия автомобил, намиращ се в масивен заключен гараж, а не са били оставени в откраднатия автомобил, както и че това не са обстоятелства, които могат да се квалифицират като такива, от значение за настъпване на застрахователното събитие. С оглед на това счита, че неизпълнението на изискването за представяне на втори ключ и регистрационен талон част II се дължи на извършено от неизвестни лица престъпление, а не на допусната от застрахования небрежност, поради което не са налице предпоставки за намаляване на дължимата застрахователна сума. Поддържа, че дори и да се приеме, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено, то това следва да бъде с не повече от 20%, предвид отговорното и правилно поведение на застрахования. Счита за неправилен и извода на въззивния съд относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Какви са предпоставките за приемане на факта на неизпълнение на Общите условия по договор за застраховка „Каско” и ако причина е обективната невъзможност поради възникнало особено, непредвидимо обстоятелство, а не поведение на застрахования, може ли да се приеме наличие на неизпълнение?
2. Представлява ли проявена небрежност оставяне на ключ и регистрационен талон част II на автомобил в част от жилището на застрахования – масивен гараж, с масивна заключваща се врата, в друг, заключен в гаража автомобил?
3. Допустимо ли е вменяване в задължение на застрахования да упражнява постоянен надзор над ключове и документи на застраховано имущество или е достатъчно съхранение на последните в жилище и заключени помещения – без каквато и да е видимост към тях, освен ако не се извърши престъпление /в случая разбиване на брава и кражба на автомобил/, при ясно проявена грижа на добър стопанин?
4. Ако неизпълнението на ОУ по договор за застраховка „Каско”– в случая непредставяне на регистрационен талон II част и втори ключ, се дължи на особени непредвидими за застрахования обстоятелства – в случая извършена взломна кражба, с разбиване на брави, а не на небрежно поведение на застрахования, налице ли са предпоставки съдът да приеме за основателно възражението на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на задължения, въведени с ОУ? Обективната невиновна невъзможност за изпълнение на задължения, въведени с ОУ, може ли да послужи за основание за намаляване на застрахователното обезщетение?
5. Спазването на общия модел на поведение за полагане грижа на добър стопанин от страна на застрахования – съхранение на документи и ключове в заключено помещение, част от жилището на ищеца, може ли да обоснове проява на небрежност, в случай на настъпване на събитие /в случая застрахователно/, може ли да обоснове небрежност на застрахования, ако събитието се дължи на особени, непредвидими обстоятелства /взломна кражба/, а не на неположена достатъчна грижа, свързана с видимост и достъп до документи и ключове?
6. Непредставянето на ключ и регистрационен талон част II за едно или две самостоятелни неизпълнения на задължения на застрахования трябва да се отчетат, ако се дължат на едно събитие, в случая – независещо от застрахования?
7. Как следва да се определи обемът, с който се намалява застрахователното обезщетение при преценка за неизпълнение на задължения по застраховка „Каско”, ако в ОУ не е установен конкретно – компетентен ли е съдът сам да определи този обем, или следва да използва специални знания, като възложи експертиза – ако се използват специални знания, съответно на какъв специалист следва да се възложи преценката?
8. При приемане на неизпълнение на повече от едно задължение – в случая непредставени ключ и регистрационен талон част II, следва ли съдът да намали обезщетението поотделно за всяко неизпълнение предвид факта, че се дължат на едно събитие или се прави само едно намаление?
Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с решение № 86 от 18.07.2014г. по т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 79 от 29.06.2012г. по т.д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и с влязлото в сила решение № 30 от 06.10.2017г. по в.т.д. № 1282/2016г. на САС. Твърди също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не са нормативно уредени и по тях има противоречива съдебна практика, както относно наличие на основания за намаляване на застрахователното обезщетение, така и за обема, с който последното е правилно да се намали и начина и компетентността за определяне на този обем.
Касаторът формулира и следните процесуалноправни въпроси, по отношение на които поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
9. Необсъждането или очевидно неправилно обсъждане на налични по делото доказателства представлява ли съществено процесуално нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото? Поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение с решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, IV г.о., определение № 1006 от 15.10.2010г. по гр.д. № 619/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, IV г.о., както и с решение № 11 от 21.04.1994г. по адм.д. № 4900/1993г. на ВКС, III г.о., решение № 87 от 04.09.1958г. по гр.д. № 55/58г., ОСГК.
10. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; може ли съдът при обсъждане на дадено доказателство – в случая СМЕ, да обсъди и приеме част от заключението, а друга част да игнорира напълно, без да изложи мотиви защо приема само част от заключението? Позовава се на противоречие с определение № 26 от 19.01.2009г. и решение 24 от 2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 221 от 2001г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, I г.о., както и счита, че поставените въпроси са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Излага възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че изложените от касатора съображения за произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС съставляват оплаквания за неправилност на решението, че касаторът не е обосновал противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като формулираните правни въпроси не са идентични с тези, предмет на обжалваното решение, както и че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично предявените искове, е приел за установено, че на 01.04.2009г. в [населено място] е откраднат л.а. „Мерцедес МЛ-420” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Т. Д., като отнемането на автомобила се е случило в период на действие на застраховка „Каско”, при условията на „Пълно Каско”, сключен с ответника за застахователна сума 90 900 лева при Общи условия, приети като доказателство по делото. Въззивният съд, след като е обсъдил събраните доказателства, е приел за установено, че застрахованият собственик на автомобила е прехвърлил на ищеца вземането си за застрахователно обезщетение и че цесията е съобщена на ответника.
Във връзка с възражението на ответника, че има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение или да намали дължимото се обезщетение, въззивният съд е обсъдил нормите на чл.189, ал.4, чл.206, ал.3, чл.207, ал.2 и чл.211 КЗ /отм./, както и ОУ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е поел задължение да представи на застрахователя оригиналите на свидетелството за регистрация и всички ключове на автомобила, като при неизпълнение на това задължение застрахователят може да намали или да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Приел е за установено въз основа на показанията на свидетеля Д. – собственикът на застрахования автомобил, че той е оставил без надзор документите и ключа от процесния л.а. „Мерцедес” в друг свой автомобил, и е изложил съображения, че независимо от обстоятелството, че другият автомобил е бил паркиран и заключен в гараж, оставянето на документи и ключа от автомобил в гараж, върху който застрахованото лице няма постоянен надзор, представлява действие на небрежност – неполагане на дължимата грижа от страна на застрахованото лице. Изложил е съображения, че това неизпълнение се намира в пряка причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, тъй като откриването на ключа и документите на процесния автомобил са довели до неговото отнемане от застрахования и правят разкриването на отнемането затруднено, като в тази връзка се е позовал и на показанията на свидетеля, че процесният автомобил е бил „като подарък” за лицата, извършили отнемането, тъй като те са го откраднали, след като са намерили неговите ключ и документи. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че действията на застрахования са проява на небрежност, но не на груба такава или умисъл, и е заключил, че на основание чл.211, ал.2 КЗ /отм/, както и чл.207, ал.2 вр. т.59, 6.8 и т.61 от ОУ застрахователят има основание да намали застрахователното обезщетение, но не и да откаже плащане на такова. Въззивният съд, като е взел предвид поведението на застрахования – непредставянето както на свидетелство за регистрация на МПС, така и на ключ, практиката на съдилищата да намаляват застрахователни обезщетения при неизпълнение на само едно от посочените две задължения с 30%, както и заключението на приетата по делото експертиза, е приел, че дължимото обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на отнетия автомобил, възлизаща на 90 000 лева, следва да бъде намалено с 60%. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че определеното обезщетение в размер на 36 000 лева следва да бъде намалено с 3 408,75 лева, представляващи неплатени на застрахователя втора, трета и четвърта вноски от застрахователната премия.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава въззивният съд е изложил съображения, че застрахователят е и изпаднал в забава след изтичане на предвидения в чл.208, ал.1 КЗ /отм./ 15 дневен срок от деня, в който застрахованият е изпълнил своите задължения, и е приел, че в случая ответникът е изпаднал в забава, считано от 22.04.2009г., поради което дължи за законна лихва върху сумата 32 591,25 лева за периода от 22.04.2009г. до 30.03.2012г. в размер на 10 251,28 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Първите пет поставени от касатора материалноправни въпроси са свързани с преценката за наличие на неизпълнение на поето с ОУ по застраховка „Каско” задължение. По начина, по който са формулирани, въпросите са предпоставени от твърденията на касатора, че неизпълнението на задължението му за представяне на регистрационния талон част II и на втория ключ на застрахования автомобил се дължи на особено непредвидимо обстоятелство, а не на небрежно поведение на застрахования, както и че същите са били съхранявани в жилището на застрахования. Тези твърдения не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, който е приел, че собственикът на застрахования автомобил е оставил без надзор документите и ключа от него в друг свой автомобил, и е изложил съображения, че независимо от обстоятелството, че другият автомобил е бил паркиран и заключен в гараж, оставянето на документи и ключа от автомобил в гараж, върху който застрахованото лице няма постоянен надзор, представлява действие на небрежност – неполагане на дължимата грижа от страна на застрахованото лице, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, тъй като откриването на ключа и документите на процесния автомобил са довели до неговото отнемане от застрахования и са направили разкриването на отнемането затруднено. По този начин въззивният съд не се отклонил от формираната постоянна съдебна практика – решение № 4 от 21.03.2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15 от 12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 105 от 11.07.2017г. по т.д. № 1325/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. , според която, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението или да намали размера му, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя. Съгласно решение № 86 от 18.07.2014 по т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., представено от касатора, оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско“, при настъпване на застрахователното събитие – кражба, не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, но нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение. Касаторът не е доказал противоречиво разрешаване на поставените въпроси с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като не е представил влезли в сила решения на други съдилища, в които е даден различен отговор. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл.207 и чл.211 КЗ /отм./ е създадена постоянна съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил, а даденото от него разрешение е обусловено от конкретните факти по делото – от поведението на застрахования и приноса му за настъпване на застрахователното събитие и затрудняване на разкриването му.
Формулираните шести, седми и осми въпроси също не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, тъй като при определяне на процента, с който следва да бъде намалено застрахователното обезщетение, въззивният съд не е излагал съображения, че неизпълнението на задълженията на застрахования да представи регистрационен талон част II и втория ключ на автомобила се дължат на едно събитие, независещо от него, а е приел, че неизпълнението на всяко от тези задължения има самостоятелно значение за застрахователното събитие – оставянето без надзор на втория ключ е допринесло за извършване на кражбата, а на регистрационния талон – е затруднило предотвратяването и разкриването й. При определяне на процента, с който следва да се намали застрахователното обезщетение, въззивния съд е съобразил заключението на експертизата относно обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи, конкретните факти по делото и практиката на съдилищата. От друга страна, изводите на въззивния съд са в съответствие с формираната постоянна практика, в това число представеното от касатора решение № 86 от 18.07.2014г. по т.д. № 2230/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. Представените с касационната жалба решение № 79 от 29.06.2012г. по т.д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 348 о 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. на ВКС, IV г.о. не дават отговор на поставените въпроси и са постановени при различни фактически обстоятелства. Представеното решение № 30 от 06.01.2017г. по в.т.д. № 1282/2016г. на САС също не дава различно разрешение на въпросите, като изводите на съда за намаляване на застрахователното обезщетение с 30% също са обусловени от конкретните факти по делото. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал защо счита, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, разрешаването на тези въпроси е обусловено от обсъждане на специфичните за конкретното дело факти.
Поставените девети и десети процесуалноправни въпроси по начина, по който са формулирани, представляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради необсъждане на събраните по делото доказателства. Оплакванията за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и по тях касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. От друга страна, съдържащото се във въпросите твърдение за необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, тъй като въззивното решение е постановено след задълбочено обсъждане на всички доказателства и доводи на страните.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 13.01.2017г. по гр.д. № 3391/2016г. на САС, 1 състав в частта, в която е потвърдено решение от 25.11.2013г. по гр.д. № 5106/2012г. на СГС, ГО, I-13 състав за отхвърляне на предявените от П. И. Г. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за разликата над 32 591,25 лева до 90 000 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” за кражбата на л.а. „Мерцедес МЛ 420” с ДК [рег.номер на МПС] и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 10 251,28 лева до 29 018,99 лева – законна лихва върху главницата за периода от 01.04.2009г. до 30.03.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: