1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 26.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2768 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. И. О. срещу решение № 1780 от 19.07.2017г. по в. гр. дело № 2710/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е потвърдено решение № 2034 от 29.03.2017г. по гр. дело № 3854/2016г. на Софийски градски съд, I-1 състав, и ищецът /въззивник в производството пред САС/ е осъден да заплати на ответника /въззиваем/ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма] против Държавата, представлявана от Министъра на финансите обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 371 383,08 лв. и правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 55 489,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2014г. до 30.03.2016г., като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 13 336 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво /Решение № 100051/24.04.2017г. на СРС по гр. д. № 30942/2016г., Решение № 140245/08.06.2017г. на СРС по гр. д. № 29056/2016г., Решение № 2711/24.04.2017г. иа СГС по гр. д. № 1512/2015г., Решение № 7665/16.01.2017г. на СРС по гр. д. № 34793/2016г., Решение № П-78-77/20.04.2015г. на СРС по гр. д. № 70239/2014г., Решение от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9115/2015г./ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. На какво основание държавата продължава да държи в своя собственост таксата за производство, събрана по чл. 35а – 356 и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, въведени с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013г., в сила от 01.01.2014г./, които са били обявени за противоконституционни с Решение от 31.07.2014г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 1/2014г. /ДВ, бр.109/2013г./, след влизането на последното в сила на 10.08.2014г. и досега?
2. Обогатява ли се неоснователно държавата като продължава да държи в своя собственост събраната такса за производство след 10.08.2014г., от която дата обявените за противоконституционни чл. 35а – 356 и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, въведени с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. не се прилагат занапред и престават да съществуват като основание, на което е била събрана таксата?
3. Подлежи ли на връщане като неоснователно държана от държавата събраната такса за производство по противоконституционния закон, която към датата на обявяване на противоконституционността – 10.08.2014г. и занапред се явява висяща последица от същия закон, след като тази последица не е уредена по реда и в срока по чл. чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 88, ал. 4 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание /чл. 90, ал. 4 от сегашния правилник/?
4. Деликт на Народното събрание ли е пропускът да поправи вредите, произтекли за ищеца от противоконституционния закон, изразяващи се в намаляване на имуществото му чрез удържане на 20% от стойността на произведената електроенергия и внасянето й в държавния бюджет, съответно задържането й в държавния бюджет?
5. Следва ли тези вреди от порочна законодателна дейност да бъдат обезщетени от страна на държавата?
6. При констатиране на такъв деликт следва ли съдът да уважи иска на това основание, без да е обвързан от правната квалификация, дадена от страните?
7. Каква е правната защита на потърпевшите от подобни противоконституционни закони?”
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Й. К. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните въпроси и аргументи не покриват критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че касаторът не е обосновал дали формулираните въпроси са от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само е преповторил оплакванията относно правилността на решението; не е поставил въпрос, чието разглеждане допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че съгласно договор за използване на разпределителната мрежа от производител [ЕГН]/05.01.2012г. между [фирма] и [фирма] е възникнала облигационна връзка, по силата на която е осигурен достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа, както и пренос на количества електроенергия, и въз основа на това на ищеца е удържана такса в размер на 20% – 371 383,08 лв. за периода от 01.01.2014г. до 10.08.2014г. на основание чл. 38а-38б и чл. 73 от Закона за енергетиката от възобновяеми източници. За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съдебният състав се е позовал на действието занапред на решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност на определени правни норми, съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Изложил е съображения, че съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание възникналите от обявения за противокоституционен закон правни последици следва да бъдат уредени от Народното събрание в срок от два месеца от влизане на решението на съда в сила. Дали ще бъде приета правна уредба на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора правни въпроси не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по посочените от него правни въпроси, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното решение на Софийски апелативен съд.
Отговорът на формулираните в изложението първи, втори и трети материалноправни въпроси зависи от действието на решението на Конституционния съд, с което се обявяват за противоконституционни определените правни норми, въз основа на които е платена от ищеца такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, както и от начина на уреждане от Народното събрание на правните последици, възникнали от обявения за противоконституционен закон. Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която актът, който е обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, както и разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, съгласно която възникналите правни последици от обявения за некоституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил, са точни и ясни. По отношение на цитираните и приложени към касационната жалба решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд не са представени доказателства, че същите са влезли в сила.
Четвъртият, петият и шестият материалноправни въпроси не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, поради което не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за неоснователно обогатяване в размер на платената такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за определен период от време, която е подлежала на връщане поради обявяване за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г. /ДВ, бр. 109 от 2013г./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр. 35 от 2011г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013г./, като по този начин тази такса се обявява за противоконституционна. Иск за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС във връзка с чл. 90, ал. 5 от Правилника за дейността и организаията на Народното събрание /отм./ не е разгледан, поради което посочените в т. 4, 5 и 6 от изложението материалноправни въпроси са останали извън предмета на спора.
Седмият правен въпрос е много общ, поради което не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1780 от 19.07.2017г. по в. гр. дело № 2710/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.