4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр. София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1504 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЛУМАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. С., срещу определение № 73 от 27.03.2019г. по ч.гр.д. № 85/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 16.01.2019г. по гр.д. № 522/2018г. по описа на Русенски окръжен съд за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.6 ГПК.
Частният жалбоподател излага довод и подробни съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение, произтичаща от нарушаване на основно съдопроизводствено правило – ограничаване правото на защита на страната в процеса, която чрез искането за спиране цели да обезпечи постановяването на правилен съдебен акт, и явна необоснованост поради нарушаване на правилата на формалната логика. Поддържа, че обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд следва от практиката на СЕС, като се позовава на Решение по дело № С-614/14, О., §34 и §35 и цитираната там практика, според които националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение разпоредбите на националното законодателство. Сочи, че националният съд е длъжен да тълкува националното право по начин, който да осигури ефективното функциониране на института на преюдициалното производство. Излага и подробни съображения за неправилност на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото. Прави искане, ако съдът намери за необходимо, за да прецени основателността на частната жалба, да се обърне към Съда на Европейския съюз на основание чл.267, пар.2 от ДФЕС с искане за преюдициално заключение по следния въпрос: „С оглед принципа на процесуална автономия на държавите-членки и принципите на равностойност и ефективност и принципа на конформно тълкуване, допуска ли правото на ЕС национална процесуалноправна уредба, която: 1/ не допуска спиране на висящо съдебно производство пред съд на държава членка, в която ищецът основава иска си на материално право, почерпено от акт на Съюза, макар относно тълкуването на същия акт, по искане на съд на друга държава-членка да е образувано преюдициално производство пред СЕС; 2/ не допуска обжалване на съдебния акт на националния съд, с което се отхвърля искане за спиране на производството в хипотезата по т.1?“
Ответникът Народно събрание на Република България оспорва частната жалба. Поддържа, че съгласно непротиворечивата съдебна практика определенията, с които са отказва спиране на производството по делото, не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото не попадат в нито една от двете хипотези, посочени в чл.274, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение за отказ да се спре производството по образуваното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 или т.6 ГПК, не е преграждащо, нито пък е посочено изрично в закона, че подлежи на обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. По тези съображения въззивният съд е оставил без разглеждане подадената срещу първоинстанционното определение частна жалба.
Определението е правилно.
Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за спиране на производството по делото, не е преграждащо хода му, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваемостта на посочените определения следва да бъде изведена от практиката на СЕС, с оглед задължението на националния съд да приложи разпоредбите на правото на Съюза, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение разпоредбите на националното законодателство, както и да тълкува националното право по начин, който да осигури ефективното функциониране на института на преюдициалното производство. Макар определението за отказ да бъде спряно производството по делото да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение. От друга страна, ако счете за необходимо за правилното решаване на делото тълкуването на разпоредба от общностното право, въззивният съд също разполага с възможността да спре производството по делото с оглед образуваните производства по отправени преюдициални запитвания или сам да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Тъй като предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното определение.
Частният жалбоподател е направил и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставени от него въпроси. С оглед неотносимостта към предмета на настоящото частно производство на поставения въпрос относно наличието на основание за спиране на производството по делото, искането за отправяне на преюдициално запитване във връзка с този въпрос следва да бъде оставено без уважение, без да е необходимо да се излагат други съображения по основателността му. Втората част от въпроса, отнасяща се до обжалваемостта на първоинстанционното определение, е предпоставена от неправилната интерпретация на частния жалбоподател, че националната правна уредба не предвижда възможност за защита срещу евентуална неправилност на такова определение. Както е посочено по-горе, правилността на определението, с което е отказано спиране на производството, може да бъде обект на инстанционен контрол чрез обжалване на решението по делото, а от друга страна, спиране на делото на посоченото основание може да бъде постановено и от въззивния съд. Следователно уредбата на ГПК предоставя право на защита срещу определение на съда, с което е отказано спиране на производството по делото, макар и не по пътя на самостоятелното обжалване. Поради това настоящият състав намира, че не се налага отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „ЛУМАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. И. С., искане по чл.628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 27.03.2019г. по ч.гр.д. № 85/2019г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: