2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 26.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2611 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 189 от 18.10.2017г. по в. гр. дело № 384/2017г. на Апелативен съд Пловдив, ІІ граждански състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 312 от 21.03.2017г. по гр. дело № 1775/2016г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е прогласена нищожността на клаузата на т. 11.1.3, раздел ІІ от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR71665968/24.04.2008г., сключен между Х. Х. Х. и [фирма] като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП, както и в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца Х. Х. Х. сума в размер 21 647,01 лв., равняваща се на 11 067,94 евро, представляваща получена без основание /надвнесена/ лихва по посочения договор за банков кредит през периода от 24.08.2011г. до 22.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2016г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 3 000 лв. – разноски за въззивното производство.
Касационната жалба с инкорпорирано в нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е подадена от ответника [фирма] в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК – на 24.10.2017г. при решение, постановено на 18.10.2017г. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер 30 лв., както и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 21 647,01 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 20.10.2017г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 189 от 18.10.2017г. по в. гр. дело № 384/2017г. на Апелативен съд Пловдив, ІІ граждански състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата в размер 21 647,01 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2016г. до окончателното плащане.
Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на решение № 189 от 18.10.2017г. по в. гр. дело № 384/2017г. на Апелативен съд Пловдив, ІІ граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 21.03.2017г. по гр. дело № 1775/2016г. на Окръжен съд Пловдив в осъдителната му част за сумата в размер 21 647,01 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2016г. до окончателното плащане.
Да се издаде препис от определението на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.