3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 18.04.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 635 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЕНТАЛ КЛИНИК И РЕЙКИ-ЛАЗАРЕН МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР” ООД срещу определение № 3513 / 14.11.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на дружеството за изменение на решение № 1635 / 28.06.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София в частта за разноските.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като не намира приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът не е признал иска, а напротив – активно го е оспорвал по време на висящността на целия процес. Въззивният съд не е изложил мотиви относно липсата на тази предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК, като се е задоволил единствено с бланкетно препращане към мотивите на решението, които също не съдържат обсъждане на втората предпоставка (признание на иска), която следва да е налице, за да се приложи нормата на чл.78, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба, „Контакт медикъл интернешънъл” ООД, представя отговор на частната жалба, в който бланкетно поддържа, че същата е неоснователна. Твърди се, че не са посочени основания за допускане на касационното обжалване и се иска присъждане на направените разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 1635 / 28.06.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София, след отмяна на първоинстанционното решение, ответникът по иска, „Контакт медикъл интернешънъл” ООД, е осъден да върне във фактическата власт на ищеца, „ДЕНТАЛ КЛИНИК И РЕЙКИ-ЛАЗАРЕН МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР” ООД, на основание чл.57, ал.1 ЗЗД, неоснователно получена на 10.05.2013г. вещ – дентален лазер, като ищецът е осъден да заплати на ответника по иска разноски за двете инстанции в размер на 2000 лева. Във връзка с отговорността за разноските е прието, че независимо от уважаването на иска, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК. Мотивирано е, че по делото липсват доказателства с поведението си ответникът по иска да е дал повод за завеждането му. В тази връзка са изложени съображения, че липсват доказателства за отправена покана от ищеца до ответника за връщане на вещта преди завеждането на иска или доказателства, свидетелстващи, че ответникът е препятствал правото на ищеца да прибере вещта от сервиза.
С молба по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските – чрез отмяна на присъдените в полза на ответника разноски от 2000 лева и за присъждане в полза на ищеца направени от последния разноски, съобразно представените пред двете инстанции списъци по чл.80 ГПК.
В обжалвания акт, с който молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, апелативният съд е посочил единствено, че молбата е неоснователна, тъй като в решението са изложени съображения, защо заявените от въззиваемия разноски за възнаграждение на повереника му следва да бъдат възмездени, като не са налице обстоятелства, обуславящи изменение на решението в тази част.
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата за липса на изложение към нея на основания за допускане на касационен контрол, тъй като съгласно т. 24 от ТР № 6 / 06.11.2013г. по тълк. дело № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд относно допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по този на чл.274, ал.3 ГПК, поради което настоящото производство няма касационен характер.
Частната жалба е основателна.
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. Основателно е оплакването в частната жалба, че посочените две предпоставки в чл.78, ал.2 ГПК следва да са кумулативно осъществени, за да е осъществен фактическия състав на чл.78, ал.2 ГПК. Ответникът по иска не само не е направил признание на осъдителния иск, но е оспорил същия още с отговора на исковата молба. Ето защо, доколкото липсва признание на иска от ответника, апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК – уважена на основание чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за двете инстанции в размер общо на 8760 лева, от които 5240 лева за първата инстанция (3640 лева – държавна такса, 500 лева – депозит за ССЕ, 600 лева – депозит за СТЕ и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция) и 3520 лева за втората инстанция (1820 лева- държавна такса и 1700 лева- заплатено адвокатско възнаграждение). Представените от ищеца доказателства за разноски след приключване на устните състезания за заплатено адвокатско възнаграждение не могат да бъдат взети предвид, като ищецът не е представил доказателства за внесен депозит за СТЕ от още 500 лева в първата инстганция. Въззивното решение подлежи на отмяна в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответната страна в размер на 2000 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3513 / 14.11.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 1635 / 28.06.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София, в частта за разноските, в която „ДЕНТАЛ КЛИНИК И РЕЙКИ-ЛАЗАРЕН МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР” ООД е осъден да заплати на „Контакт медикъл интернешънъл” ООД разноски в размер на 2000 лева за двете инстанции.
ДОПЪЛВА решение № 1635 / 28.06.2018г. по т.д. № 349 / 2018г. на Апелативен съд – София, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Контакт медикъл интернешънъл” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ДЕНТАЛ КЛИНИК И РЕЙКИ-ЛАЗАРЕН МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР” ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за двете инстанции в размер на 8760 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.