1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 30.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 766 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] – В. Л. Г. срещу решение № 88 от 04.09.2017 г. по в. т. дело № 191/2017 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 9 от 14.03.2017 г. по т. дело № 32/2015 г. на Окръжен съд Сливен, са отхвърлени следните предявени от синдика на „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ с предишно наименование „Гривас Нетс” ЕООД срещу „Уайн Бокс” ООД и „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ искове:
1/ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност, открито по т. дело № 67/2014 г. на Окръжен съд Сливен за длъжника „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/, договорът за продажба на недвижими имоти, сключен на 29.04.2014 г. с нотариален акт № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., на нотариус М. М. с рег. № 420, район на действие Районен съд Свиленград, по силата на който „АТП Инвест” ЕООД продава на „Уайн Бокс” ООД подробно описани от т. 1 до т. 60 вкл. недвижими имоти – земеделски земи, всички находящи се в землището [населено място], община Любимец, област Хасково, ЕКАТТЕ – 24311;
2/ за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти, подробно описани от т. 1 до т. 60 вкл. в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., на нотариус М. М. с рег. № 420, район на действие Районен съд Свиленград.
С въззивното решение „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Уайн Бокс” ООД сума в размер 2 337,39 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в съответната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВКС:
Поражда ли обвързващо действие за длъжника цесия, която не му е съобщена надлежно от предходния му кредитор, и ако чрез нея се извършва плащане на уговорено задължение за прехвърляне на имоти, ще бъде ли реално платена цената на тези имоти, т. е. дали даденото ще надвишава значително полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?
В т. 2 от изложението касаторът прави оплакване, че в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната му част въз основа на оспорената от ищеца в първоинстанционното производство експертиза, без да назначи нова или тройна експертиза, въпреки направеното оспорване пред първоинстанционния съд на заключението на вещото лице, оценило имотите, и заявеното искане за тройна експертиза или извършване на нова със замяна на вещото лице.
Ответникът „Уайн Бокс” ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради това, че не е поставен конкретен, ясен въпрос, от значение за изхода на делото, и не е посочено основанието по чл. 280 ГПК, на което се позовава касаторът. Излага съображения, че формулираният от касатора въпрос не представлява материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, в двете си части почива на неверни факти и обстоятелства, поради което не е от значение за изхода на делото. Претендира присъждане на направените разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер 2 500 лв. Синдикът на „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че възмездните разпореждания с имоти, собственост на несъстоятелния длъжник, обективирани в нотариален акт № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., са извършени в подозрителния период, на 29.04.2014г. – началната дата на неплатежоспособността, приета с влязло в сила решение № 31/13.11.2014г. по т. д. № 67/2014г. на Окръжен съд Сливен за откриване на производството по несъстоятелност на „АТП Инвест” ЕООД.
Доводите на синдика, че се касае за безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, са приети за неоснователни, като съдебният състав се е аргументирал с договорните клаузи, в които са уговорени насрещни парични престации. Изложил е съображения, че сделката не е атакувана като привидна и безпарична, а плащането на цената е относимо към евентуалната договорна отговорност за неизпълнение, която не предмет на предявения иск.
Предвид обстоятелството, че в нотариалния акт е уговорена обща цена за продаваните имоти, без конкретизация на дела на всеки имот в нея и без възможност да се установи на каква цена е продаден всеки отделен имот, въззивната инстанция е приела, че преценката дали даденото значително надхвърля по стойност полученото следва да се извърши при съпоставяне с пазарната стойност общо за имотите по сделката. Въз основа на заключението на съдебно-оценителните експертизи решаващият съдебен състав е установил, че реалната пазарна стойност на имотите към релевантния момент е била в размер 63 290 лв., и при съпоставяне с отразената в нотариалния акт продажна цена 57 000 лв. е констатирал, че недвижимите имоти – предмет на конкретната сделка са продадени за 90,06% от действителната им стойност. За да направи извод за неоснователност на предявения иск за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „АТП Инвест” ЕООД договора за продажба на недвижими имоти, сключен на 29.04.2014 г. с нотариален акт № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., съдебният състав на Апелативен съд Бургас, отчитайки динамиката на търговския оборот и многопосочието на фактори и предпоставки при договарянето, е приел, че разлика от десет процентни пункта не покрива разбирането за значително несъответствие, поради което е заключил, че не е установена значителна неравностойност на престациите.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания въззивен съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на основното изискване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е ирелевантен и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не е обсъдил действието на цесията и дали същата е съобщена от цедента на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а е приел, че плащането на цената е относимо към евентуалната договорна отговорност за неизпълнение, която не е предмет на настоящия иск.
Посочените от касатора в т. 2 от изложението оплаквания и правни доводи също не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай направените в т. 2 от изложението оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради непосочване на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не дължи преценка за наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид твърдението на касатора за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ следва да заплати на „Уайн Бокс” ООД сума в размер 2 000 лв., представляваща част от платеното адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 04.09.2017 г. по в. т. дело № 191/2017 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 9 от 14.03.2017 г. по т. дело № 32/2015 г. на Окръжен съд Сливен, са отхвърлени предявените от синдика на „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ с предишно наименование „Гривас Нетс” ЕООД срещу „Уайн Бокс” ООД и „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ искове за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност, открито по т. дело № 67/2014 г. на Окръжен съд Сливен за длъжника „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/, договора за продажба на недвижими имоти, сключен на 29.04.2014 г. с нотариален акт № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., на нотариус М. М. с рег. № 420, район на действие Районен съд Свиленград, по силата на който „АТП Инвест” ЕООД продава на „Уайн Бокс” ООД подробно описани от т. 1 до т. 60 вкл. недвижими имоти – земеделски земи, всички находящи се в землището [населено място], община Любимец, област Хасково, ЕКАТТЕ – 24311; за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти, подробно описаните от т. 1 до т. 60 вкл. в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196, том ІІ, рег. № 2114, дело № 284/2014 г., вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег. № 1648/29.04.2014 г., акт № 30, том 6, дело № 648/2014 г., на нотариус М. М. с рег. № 420, район на действие Районен съд Свиленград; както и в частта, с която „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Уайн Бокс” ООД сума в размер 2 337,39 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете инстанционни производства.
ОСЪЖДА „АТП Инвест” ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати на „Уайн Бокс” ООД на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 5 ГПК сума в размер 2 000 лв. /две хиляди лева/ – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.