ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
[населено място], 25.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 194 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „К. А.“ Е. /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от временния синдик Е. П., срещу определение № 482 от 19.11.2019 г. по ч. т. дело № 729/2019 г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1738 от 13.08.2019 г. по т. дело № 696/2019 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал. 2 ГПК и делото е изпратено по местна подсъдност на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на чл. 365, т. 4 ГПК във връзка с чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Поддържа, че предявените искове представляват търговски спор, подлежащ на разглеждане от съда по несъстоятелността, в случая Окръжен съд Пловдив, предвид специалната родова и местна подсъдност, изрично уредена в посочените разпоредби. Релевира доводи, че предявените искове са от кръга на посочените в чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, обусловени от чл. 646 ТЗ искове, защото успешното провеждане на установителните искове за прогласяване нищожността на сключени между страните договори за лизинг и договори за продажба ще доведе до попълване на масата на несъстоятелност. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: На кой съд е подсъден установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен в производство по несъстоятелност, като при уважаването му този имот би попълнил масата на несъстоятелността – на съда по несъстоятелността съгласно специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ или на съда по местонахождение на имота съгласно общата подсъдност по чл. 109 ГПК?
Ответникът „Л. Инвест“ О., [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Д. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като формулираният правен въпрос не касае законови разпоредби, които да са непълни, неясни или противоречиви, и частният жалбоподател не е изложил аргументи в тази насока. Релевира и доводи за правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, приложено е изложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че производството е образувано по искова молба, подадена от временния синдик на „К. А.“ Е. /в несъстоятелност/ Н. Г. Н. срещу „Л. Инвест“ Е., с която са предявени в кумулативно съединение установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че „К. А.“ Е. /в несъстоятелност/ е собственик на съвкупност от движими вещи /употребено оборудване/, описано в приложение № 1 към исковата молба, и на сграда с посочен идентификатор в [населено място],[жк], комплекс „А. ІІ“, основани на преюдициални твърдения за нищожност на сключени между страните по делото, респ. техни праводатели, договори за лизинг и договори за продажби, и осъдителни искове за присъждане на парични суми, подлежащи на връщане като дадени при начална липса на основание – искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 34 ЗЗД. Окръжен съд Пловдив е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд, като се е аргументирал със специалния характер на разпоредбите на чл. 621а, ал. 2 и чл. 649, ал. 5 ТЗ, поради което не могат да се тълкуват разширително, с липсата на включване на настоящите искове сред изброените в чл. 649, ал. 1 ТЗ, с обстоятелството, че предявените искове не са съединени или обусловени от отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, а са самостоятелно предявени искове за собственост и осъдителни искове, както и с липсата на нормативно предвидена специална подсъдност на исковете пред съда по несъстоятелността. По отношение на установителния иск за собственост на недвижимия имот се е позовал на местната подсъдност по чл. 109 ГПК, а относно останалите искове – по чл. 108, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са предявени в кумулативно съединение установителни искове за собственост на недвижим имот и недвижими вещи, три самостоятелни иска за установяване нищожност на прехвърлителни правни сделки и два осъдителни иска, както следва: 1/ искове за собственост на недвижим имот и движими вещи; 2/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 333 ТЗ; 3/ иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД – нищожност поради привидност на съглашението, прикриващо договор за заем и неговото обезпечение; 4/ иск по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 152 ЗЗД – нищожност на съглашение, с което предварително е уговорен начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона; 5/ два иска по чл. 34 ЗЗД за връщане на платена сума в посочен размер по два договора за лизинг. За да потвърди определението на Окръжен съд Пловдив, въззивният съд е приел, че исковете по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, са изчерпателно посочените от закона искове, които са подсъдни на съда по несъстоятелността. Посочил е, че специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ е неприложима, тъй като в исковата молба са предявени самостоятелни искове за собственост на недвижим имот и движими вещи, претендира се прогласяване на нищожността на прехвърлителни правни сделки на основания по чл. 26 ЗЗД и са предявени осъдителни искове на основание чл. 34 ЗЗД, т. е. въз основа на общите правила, които искове не са обусловени от исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Предвид местонахождението на имота в [населено място] и седалището на ответника в [населено място], въззивният съд е направил извод за подсъдност на исковете в Софийски градски съд на основание чл. 109, ал. 2 ГПК по отношение на установителния иск за собственост на недвижим имот и на основание чл. 108 ГПК по отношение на останалите искове.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 2 ТЗ, тъй като е включен в предмета на спора относно определяне компетентния за разглеждане на исковете съд и отговорът му е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция. Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
По отношение на подсъдността на специалните и общите искове за попълване на масата на несъстоятелността разпоредбите на чл. 649, ал. 5, чл. 621а ТЗ и глава 12 ГПК са ясни и не са налице данни, че се прилагат противоречиво от съдилищата. Исковете за попълване на масата на несъстоятелността не са изрично дефинирани в закона. В разпоредбите на чл. 645, ал. 3 и ал. 4, чл. 646, чл. 647 и чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД са предвидени специални искове за попълване на масата на несъстоятелността и същите са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 ТЗ – окръжният съд по седалището на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ. Обусловените от тях искове също са подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Съгласно константната съдебна практика общите искове за попълване на масата на несъстоятелността, каквито са установителният иск за собственост върху недвижим имот поради нищожност на сделката на някое от основанията по чл. 26 ЗЗД и осъдителният иск за връщане на даденото на основание чл. 34 ЗЗД, не попадат в обхвата на специалните норми на чл. 649, ал. 5 ТЗ и чл. 621а, ал. 2 ТЗ. Подсъдността по отношение на тези искове се определя по общите правила за подсъдност, предвидени в глава 12 от ГПК.
Липсва промяна на законодателството или обществените условия и не е налице необходимост от промяна на дадените разрешения в константната съдебна практика, поради което не е осъществен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд П..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 482 от 19.11.2019 г. по ч. т. дело № 729/2019 г. на Апелативен съд П., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.