3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 06.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3045 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Есте Груп” ООД срещу определение № 444 от 02.07.2018г. по ч. в. т д. № 342/2018г. на Апелативен съд – Варна, в частта, в която е постановено спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до разрешаване на спора по т.д. № 363/2018г. на Окръжен съд – Пловдив.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно, тъй като липсва преюдициален спор, обуславящ спирането на разпределението на получената сума при продан по ГПК на недвижимия имот. Поддържа, че представеното с молбата на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/ копие от определение № 903/16.05.2018г. по т.д. № 363/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, на което се е позовал съдът, не може да се ползва като годно доказателство в процеса, тъй като липсва подпис, документът няма характеристиките на електронен документ от деловодната система, същият не се открива в информационната база данни на постановени съдебни актове на електронния сайт на ОС – Пловдив. Този порок не се санира с факта на представената обезпечителна заповед, в която се цитира определението. Твърди се, че постановеното по чл.647, ал.1 ТЗ решение е непротивопоставимо на третите добросъвестни лица, тъй като производството по чл.647, ал.1 ТЗ е образувано след вписване на постановлението за възлагане – чл.647, ал.3 ГПК. То се е развило между длъжника и „Еврофууд груп” ЕООД, поради което постановеното решение има действие по отношение на страните по делото и кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност, но няма обвързващо действие спрямо трети лица, тъй като липсва осъдителен диспозитив. О. в индивидуалното изпълнение по ГПК недвижим имот никога не е бил част от масата по несъстоятелност и не е върнат в нея с решението по чл.647, ал.1,т.3 ТЗ. Поддържа се, че „Есте Груп” ООД не е страна по т.д. № 363/2018г. на Окръжен съд- Пловдив, поради което същото не е от значение за спряното производство. Претендира разноски по делото.
Ответникът по частната жалба, „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/ не представя отговор на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да спре производството по делото, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: Образувано е изпълнително производство по ГПК срещу длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, като е насочено изпълнението върху негов недвижим имот. След налагане на възбраните в изпълнителното производство, на 09.08.2016г. длъжникът продава имота на „Еврофууд груп” ЕООД, като на 04.01.2017г. длъжникът е обявен в несъстоятелност. С влязло в сила на 12.05.2018г. решение по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е обявена недействителността по отношение на кредиторите на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД/н/ на договора за продажба на имота на „Еврофууд груп” ЕООД. Въз основа на определение № 903/16.05.2018г. по т.д. № 363/2018г. на Окръжен съд – Пловдив е прието от апелативния съд за установено, че 16.05.2018г. е подадена искова молба от синдика на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/, насочена против ЧСИ С. С. за заплащане на сумата от 100 200 лева, с която се иска попълване на масата на несъстоятелност. В определението на Окръжен съд – Пловдив за допускане на обезпечение на иска е посочено, че искът е вероятно основателен, тъй като с оглед влязлото в сила постановление за възлагане на имота по изпълнителното дело, същият не може да се върне в масата на несъстоятелност, но на връщане в същата ще подлежи цената на продадения имот, която не е предадена към момента на попълване на масата на взискателите, и тази сума подлежи на разпределение в хода на производството по несъстоятелност по правилата на ТЗ. С оглед на това е било допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като въз основа на обезпечителната заповед ЧСИ е спрял изпълнителното производство.
Въз основа на горната фактическа обстановка, апелативният съд е приел, че е налице основанието на чл.229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на образуваното пред него производство по жалба на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/ против решение на Д. за разпределение на сумата по проданта на недвижимия имот по ГПК, до приключване с влязъл в сила акт на т.д. № 363/2018г. на ПОС. Аргументирано е, че е налице повдигнат от длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/ спор за конкуренция на кредиторите му при удовлетворяване от получена в индивидуалното изпълнение цена на имота, по отношение на който, от една страна е налице хипотезата на чл.452, ал.2 ГПК /за взискателите по изпълнителното дело по ГПК, тъй като прехвърлянето на имота е станало след влизане в сила на вписването на възбраната/, а от друга страна е налице влязло в сила решение по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ /въз основа на вписана искова молба, по която вписването в СВ е станало след вписването на постановлението за възлагане на имота/ и предявен въз основа на него последващ иск за попълване на масата на несъстоятелност чрез получената цена на имота при публичната продан. Доколкото тази цена е разпределена като сума с обжалваното постановление в рамките на индивидуалното производство, то исковото производство за попълване на масата на несъстоятелност, се явява преюдициално.
Определението е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че липсват надлежни доказателства за предмета на исковото дело, по повод на което е спряно производството по частното дело. Въззивната инстанция се е позовала на съдържанието на определението на Окръжен съд – Пловдив, с което се допуска обезпечение на осъдителния иск и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Същите са представени в заверени от адвоката на страна преписи, като независимо, че определението не носи подпис и печат на съда, доколкото съдържанието на диспозитива му, в частта за уважаване на искането за допускане на обезпечение, изцяло съвпада с издадената въз основа на него обезпечителна заповед, подписана от съдия и върху която има положен печат на съда, следва да се приеме, че същите се явяват годни доказателствени средства по ГПК относно предмета на висящия спор, по който е допуснато обезпечението. Видно от обезпечителната заповед, това са искове, предявени от синдика на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /н/ против ЧСИ С. Р., рег. №739 на КЧСИ, с район на действие на ОС-Добрич, за заплащане на сумата от 100 185,15 лева, получена от ЧСИ при публична продан на недвижим имот в производството по процесното изпълнително дело № 103/2015г. и сумата от 14,85 лева, частично от сумата 15 000 лева, натрупани лихви, начислени на основание Наредба №6/2006г.
Спорът, предмет на производството по осъдителния иск, е за това, дали сумата, предмет на разпределението по ГПК, е част от масата на несъстоятелност. В случай на установяване, че тази сума е част от масата на несъстоятелност, разпределението й може да стане само по реда на чл.722 ТЗ в производството по несъстоятелност, което изключва извършване на разпределение по ГПК, на основание чл.638 ТЗ (в случая не е налице изключението по чл.638, ал.3 ТЗ). Ето защо, законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че е налице основание по чл.299, ал.1, т.4 ГПК за спиране на частното производство по жалбата срещу разпределението на сумата по ГПК, тъй като спорът по него е обусловен от изхода на исковото производство, с което се иска връщане на същата сума в масата на несъстоятелността. От значение за изхода на настоящото частно дело е единствено наличието на връзка на обусловеност между двете дела, като в рамките на настоящото производство не могат да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя за неоснователност на осъдителния иск за попълване на масата на несъстоятелност, тъй като тази преценка е от правомощията на съда, пред който е висящ иска.
С оглед наличието на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по частната жалба до приключване на производството по осъдителния иск, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 444 от 02.07.2018г. по ч. в. т д. № 342/2018г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.