4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№44
гр. София, 25.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2662 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 172 от 17.07.2017г. по в.т.д. № 209/2017г. на Апелативен съд -Варна, с което е потвърдено решение № 12/23.02.2017г. по т.д. № 88/2016г. на Окръжен съд – Търговище. С него по отношение на търговското дружество е открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност с определена начална дата – 01.01.2016г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ. Поддържа, че [фирма] няма към настоящия момент ликвидни и изискуеми вземания към [фирма], поради което няма качеството на кредитор и предявената от него молба по чл.625 ТЗ се явява недопустима. Същевременно счита, че въззивния съд неправилно е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е определил доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение. Претендира разноски за всички инстанции.
Ответникът по жалбата и молител по чл.625 ТЗ, [фирма], не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В мотивната част на атакуваното решение въззивният състав е посочил, че дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Разпределил е доказателствената тежест на длъжника, който, за да обори презумцията по чл.608, ал.3, т.2 ТЗ следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършване на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. С оглед на изложеното, решаващият състав е установил въз основа на заключението на ССЕ, че дружеството води в балансите си дългосрочни задължения към персонала, осигурителни и данъчни задължения, които следва да се водят като краткосрочни, предвид обичайния характер на тези задължения. Същевременно общия размер на публичните задължения възлиза на 67 552.48 лева към НАП и в размер на 9182.25 лева към [община]. По отношение на водените в баланса задължения към доставчици в общ размер на 112 000 лева /42 000 лева класифицирани като текущи и 70 000 лева –като дългосрочни/ за целия период величината им не се променя, т.е. няма данни да се обслужват, както текущите, така и водените до последния представен баланс на 31.07.2016г. дългосрочни задължения. На база изчислените от в.л. показатели на финансовия анализ решаващият съд е достигнал до извода за влошаване на икономическата способност на предприятието да осъществява търговската си дейност. Позовал се е на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са под приемливите стойности, което се дължи основно на липсата на парични средства и други бързоликвидни краткотрайни финансови активи, въпреки, че показателите за обща ликвидност сочат възможност на предприятието да посреща текущите си задължения с водените като налични краткотрайни активи през целия изследван период. Като цяло е отчетена липса на хронологични регистри, поради което не може да се направи извод дали представените документи отразяват всички плащания. Също така от съставения алтернативен баланс към 30.09.2016г. всички показатели на финансовия анализ на дружеството са извън препоръчителните стойности и сочат финансови затруднения на дружеството. Приходите от дейността за 2016г. са по-малко от разходите за дейността, поради което дружеството генерира загуби от дейността си. Въззивният състав е възприел заключението на ССЕ, че всички показатели за ликвидност към 16.12.2016г. ще бъдат с нулеви стойности, т.е. дружеството няма да разполага с краткотрайни активи, чиято стойност да покрие краткосрочните му задължения. За да потвърди първоинстанционното решение, решаващият състав при установяване действителното икономическо състояние на дружеството, чрез коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, е направил заключението за неплатежоспособност на дружеството. След анализ на цялостното икономическо състояние на предприятието –длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на активната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи, въззивният състав определя 1.01.2016г. като начална дата на неплатежоспособността.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „/1/ Длъжен ли е въззивният съд по смисъла на чл. 269 ГПК, при постановяване на решението си да обсъди и се произнесе по всички направени от страните възражения, доводи и оплаквания?; Твърди се произнасяне в противоречие с: решение № 609/15.01.2009г. по т.д. № 323/2008Г. на т.о. на ВКС, решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV гр.о. на ВКС, решение № 164/28.05.2012г. по гр.д. № 66/2012г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия от страна на съда необсъждането или непълното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност? Твърди се произнасяне в противоречие с: решение № 48/10.03.2017г. по т.д. № 2095/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 102/08.10.2009г. по т.д. № 60/2009г. на І т.о. на ВКС, решение № 1778/16.11.2001г. по гр.д. № 1370/2001г. на V г.о. на ВКС, решение № 118/09.08.2013г. по т.д. № 1042/2012г. на І т.о. на ВКС, решение № 134/08.12.2009г. по т.д. № 141/2009г. на І т.о. на ВКС, решение № 159/15.03.2010г. по гр.д. № 1654/2009г. на ВКС.”
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. В настоящия случай, противно на твърденията в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд не е разгледал възражението за погасителна давност, съответно е приел, че молителят по чл.625 ТЗ няма качеството на кредитор на касатора. Апелативният съд е счел за доказана активната процесуална легитимация по молбата по чл.625 ТЗ, поради което е приел, че няма основание за отхвърляне на молбата, поради липса на легитимация на молителя като кредитор с вземане по чл.608 ТЗ. С оглед изложеното, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да обусловят допускането на решението до касация, като по отношение на тях не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 17.07.2017г. по в.т.д. № 209/2017г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.