О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 98 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., представляван от адв. А. М., срещу решение № 2555 от 05.11.2018г. по гр.д. № 1199/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против „Б. И.“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до 130 000 лева и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 795,50 лева до 1591 лева.
Касаторът твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въобще не е обсъждал или прилагал критериите, заложени с ППВС № 4 от 1968г. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е интерпретирал фактите, касаещи механизма на ПТП, а също и неправилно е съпоставил действията на двамата водачи и чие нарушение е по-тежко. Сочи, че няма обективни данни, които да потвърждават, че пострадалият не е спрял на знак „Стоп“, а за противното свидетелстват свидетелите в наказателното производство. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа още, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли съдът при определяне на обезщетение по справедливост за лица в близкия кръг да се взема предвид и евентуално разширения кръг на лица, имащи право да получат обезщетение?
2. Възможно ли е въззивният съд да мотивира определянето на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се базира на ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК и на възможността на повече от едно лице да получат обезщетение?
3. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се води от предвидените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предвидени в § 27 ПЗР на КЗ /отм./?
Ответникът ЗД „Б. И.“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като при постановяването му въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968г. и от посочената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установени по делото елементите на фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправното поведение на водача и вината му, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалото му дете.
По спорния въпрос за размера на обезщетението въззивният съд е приел, че присъденият от първоинстанционния съд размер от 80 000 лева е леко занижен и несъответстващ на доказаните болки и страдания и най-вече на практиката на съда за сходни случаи към процесния период на 2014г. Обсъдил е показанията на свидетелката И., според които починалият е бил отгледан от баща си /ищеца/, отношенията им са били добри, били неразделни и продължили да живеят заедно, след като синът се оженил; не са имали кавги или спорове; синът е ходел на работа; ищецът припаднал, като разбрал за смъртта на сина си, не давал да го погребат, много плакал, а седмиците след погребението бил в шок, сънувал кошмари, загубил интерес към всичко, много се променил, не излизал с приятели, спрял да шофира, редовно ходи на гробищата. Въз основа на тези обстоятелства и като е съобразил възрастта на починалия син – на 22 г., и тази на ищеца – 41 г., към момента на инцидента, установените страдания по загубата на първородния син, добрите отношения, които са имали до последно, сериозният интензитет на търпените страдания от неочакваната раздяла с дете, въззивният съд е намерил, че сумата 100 000 лева е справедливо обезщетение, съответстващо и на практиката на съда за релевантния период за сходни случаи. За да счете за неоснователен иска за разликата до 130 000 лева, въззивният съд е приел, че макар в обща къща, бащата и синът не са живели в едно домакинство, починалият си имал собствено семейство с две деца – внуци на ищеца, който също си има семейство със съпруга и две деца, чието присъствие неминуемо би следвало в известна степен да влияе за по-лекото понасяне на загубата. Посочил е, че липсват твърдения и данни за влошено здравословно състояние по повод търпяната загуба. Счел е за необходимо да съобрази и факта на разширяване кръга от лица, имащи право на обезщетение съгласно постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като в случая предполагаемият такъв, извън правоимащите – родители, съпруга и две деца, не е малък.
Въззивният съд е споделил възприетия от състава на СГС механизъм на ПТП и изложените от него мотиви за приноса на всеки от участниците в ПТП, към които е препратил, като е изложил и собствени подробни съображения. Обсъдил е експертното заключение и е приел, че несъобразяването със знак „Стоп“ и с предимството на движещите се по главен път МПС са сериозни нарушения, извършени от пострадалия, които в случая са допринесли за фаталния инцидент и които са били отчетени и от наказателния съд при определяне на наказанието на делинквента. С оглед на това въззивния съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че съпричиняването на настъпилото ПТП от страна на пострадалия е 50%.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението си касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал материалноправния въпрос, който е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС, а при обосноваване на соченото основание касаторът е навел доводи за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД. Направил е и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е формулирал материалноправни въпроси, свързани с приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По прилагането на чл.52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ /отм./ вр. §27 ПЗР КЗ /отм./.
Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент. Съгласно постоянната съдебна практика установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, който е моментът на настъпване на увреждането.
Първите два от формулираните от касатора въпроси са поставени във връзка с част от мотивите на въззивния съд, които обаче не са единствено обуславящи крайния му извод относно справедливия размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. Поради това посочените въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2555 от 05.11.2018г. по гр.д. № 1199/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Н. И. против „Б. И.“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до 130 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 795,50 лева до 1591 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: