1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 28.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2579 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от ищцата Хюлия Н. Курназ от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. К. Д. молба за отмяна с вх. № 6744/13.07.2018г. по регистъра на ВКС на решение № 2110 от 08.11.2013г. по в. гр. дело № 1234/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С въззивното решение е отменено решение от 28.12.2012г. по гр. дело № 7307/2012г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Хюлия Н. Курназ на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ /отм./ 40 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 02.03.2011г. до окончателното й плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 200 лв. до 466,67 лв. и по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата над 1 200 лв. до 2 800 лв. и вместо това въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователен предявения от Хюлия Н. Курназ срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ /отм./ за заплащане на сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и е осъдила Хюлия Н. Курназ да плати на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 2 050 лв.
Молителката обосновава искането за отмяна на решението на ВКС с твърдението, че отхвърлянето на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е аргументирано с изчерпателното изброяване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт и недопустимото му разширяване с други лица съгласно задължителните указания в ППВС № 2/30.11.1984г., ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. Поддържа, че след влизане в сила на решението е възникнало ново обстоятелство, а именно приемането на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, между които са включени възходящите и низходящите до втора степен, както и лицата, за които се докаже, че са изградили с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, и е обявено за загубило сила Постановление № 2/30.11.1984г. на Пленума на Върховния съд. Молителката счита, че са налице предпоставките за отмяна на решението на Софийски апелативен съд по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. А. П. е представил в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който оспорва молбата за отмяна и изразява становище за нейната неоснователност поради това, че Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се включва в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – същото не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, а е акт на колективен орган на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба с цел да се разкрие точния смисъл на правната норма и реализиране на визирания в чл. 124 от Конституцията на Република България резултат – осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст. Ответникът поддържа становище, че посоченото Тълкувателно решение не се включва и в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – не се касае до отмяна на постановление на съд, а до осъществяване на тълкувателна дейност, която не засяга решаването на индивидуален спор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбата за отмяна е недопустима.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от посочване от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. При липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителната практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Независимо от посочването в молбата за отмяна, че Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС представлява ново обстоятелство, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По същество молителката е изложила оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не попада в приложния обхват на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тълкувателното решение, прието след влизане в сила на съдебно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, респ. т. 3 ГПК, с което ОСГКТК е дало тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, предмет на молбата за отмяна, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените в тази насока в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС съображения относно характера и същността на тълкувателното решение като акт на колективен орган на ВКС – общо събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба, относно характера на тълкувателната дейност на ВКС, насочена към изясняване действителния смисъл на правна разпоредба с цел осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Последващото тълкувателно решение не представлява ново обстоятелство, не съставлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право – предмет на конкретното дело, нито има характер на ново писмено доказателство, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Последващото тълкувателно решение не се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и предвид различния правен резултат, който поражда.
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не отговаря на изискването, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, и поради това, че с него не се отменя ППВС № 2/30.11.1984г., с което е извършено последващо стеснително тълкуване на ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., а същото се обявява за изгубило сила, т. е. за в бъдеще.
Предвид липсата на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Хюлия Н. Курназ от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. К. Д. молба за отмяна с вх. № 6744/13.07.2018г. по регистъра на ВКС на решение № 2110 от 08.11.2013г. по в. гр. дело № 1234/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.