3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
гр. София, 06.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1624 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕС МЕДИА ТИЙМ” АД /н/ срещу решение № 2247/02.11.2017г. по т.д.н. № 3437/2017г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 594/28.03.2017г. по т.д. № 3057/2016г. на Софийски градски съд и дружеството е обявено в несъстоятелност. С потвърденото решение по отношение на търговското дружество е открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност с определена начална дата на неплатежоспособност – 24.11.2015г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 608, ал. 3 ТЗ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, „РОПРИНТ” ЕАД, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че длъжникът не е оборил презумцията на чл.608, ал.3 ТЗ, тъй като не е представил доказателства за изпълнение на вземането на кредитора, произтичащи от търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ. Въз основа на обективните данни в заключението на експертизата е направен извод, че затрудненията на дружеството не са временни. Съдът е съобразил, че дружеството не е представило в Националната агенция за приходите годишните финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., нито ги е обявило в търговския регистър. Същевременно е прието наличието на предпоставките за приложението на чл.161 ГПК, тъй като дружеството не е изпълнило указанията да представи счетоводните документи за 2015 г., с което е създало пречка за извършване на обективен анализ на действителното финансово и икономическо състояние на дружеството за този период. С оглед откритото производство по ликвидация е прието, че не е налице нормална търговска дейност на дружеството. Посочено е, че съгласно представения от длъжника отчет по разплащателната ликвидационна сметка на дружеството, платените суми към различни кредитори за периода от 21.122015г. до 11.02.2016г. са в общ размер на 45 000 лева, които са несъизмерими с установения в експертизата общ размер на краткосрочните задължения към 31.12.2014г. – 1 654 000 лева. Въз основа на анализа на събраните доказателства относно дълга към кредитора и при приложение на чл.161 ГПК, е прието, че дружеството е спряло плащанията на 24.11.2015г., защото не е било в състояние да посреща изискуемите си парични задължения. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл.272а, ал.1, изр.3-то ТЗ, която задължава съдът с решението за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на дружество – длъжник, което е в ликвидация, да го обяви в несъстоятелност, поради което същото е постановено по чл.630, ал.2 ТЗ от въззивния съд.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното решение е „очевидно неправилно”, тъй като презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ е оборена с оглед направените от дружеството плащания към 24.11.2015г. Поддържа се, че решението е процесуално недопустимо в частта за обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Не е налице поддържаната от касатора недопустимост на обжалвания акт. Разпоредбата на чл.272а ТЗ установява изключение от принципа на диспозитивното начало в процеса като вменява задължение на съда едновременно с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество в ликвидация, последното да бъде обявено в несъстоятелност, независимо дали съдът е сезиран с искане за това. Ето защо, решението на апелативния съд, в частта, в която длъжникът в ликвидация е обявен в несъстоятелност на основание чл.272а ТЗ, не се явява недопустимо, тъй като в тази хипотеза обявяването на търговеца в несъстоятелност става по почин на съда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формалното твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, като въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Очевидната неправилност се извъжда на база направените от въззивния съд изводи във връзка с фактическия състав на една от презумпциите за неплатежоспособност – по чл.608, ал.3, изр.2-ро ТЗ, който въпрос касае правилността на акта и не може да бъде предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство.
Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2247/02.11.2017г. по т.д.н. № 3437/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.