5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София, 11.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 130 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Бизнес център и инкубатор „Искър““ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. срещу определение № 2365 от 30.07.2018г. по ч. гр. дело № 2406/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 99 от 13.02.2018г. по т. дело № 21/2010г. на Софийски окръжен съд, ТО, IV състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т. дело № 113/2011г. на СОС и т. дело № 19/2010г. на СОС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че правоотношенията по т. дело № 113/2011г. на СОС и т. дело № 19/2010г. на СОС нямат връзка с отрицателния установителен иск по т. дело № 21/2010г. на СОС, както и липсва субективно тъждество по делата. Излага, че въззивният съд не е отчел, че легитимацията по чл. 694 ТЗ /преди изм. с ДВ бр. 105/2016г./ произтича от специалните разпоредби на чл. 690 във връзка с чл. 694 ТЗ, които изискват възражение по чл. 690 ТЗ, подадено в седмодневен срок, и депозиран иск по чл. 694 ТЗ в същия срок, като законът не е поставил друга процесуална пречка за разглеждане на отрицателния иск по чл. 694 ТЗ.
В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, свързани с процесуалноправните предпоставки за разглеждане на иска по чл. 694 ТЗ, тълкуването на разпоредбата на чл. 694 ТЗ и приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:
1. Въпросът, свързан с процесуалноправните предпоставки за разглеждане на иска по чл. 694 ТЗ, е решен в противоречие с решение № 44/25.05.2017г. по т. д. № 407/2016г. на ВКС, ТК, I т. о.
2. Въпросът „може ли нормата на чл. 694 ТЗ да бъде тълкувана разширително“ е решен в противоречие с решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
3. Въпросът „кога решението по едно дело ще е от значение за правилното решаване на спора по друго в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“ е решен в противоречие с определение № 171/08.03.2018г. по ч. т. д. № 3061/2017г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответниците „Мито О.“ АД, [населено място] и „Симе Пропъртис“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Третото лице помагач „Симе Индъстри“ ООД, [населено място] оспорва частната касационна жалба. Поддържа становище, че процесното дело е заведено от правен субект без активна процесуална легитимация, тъй като „Бизнес център и инкубатор „Искър““ ООД не е надлежна страна поради ненадлежно упражнено право на иск. Излага доводи, че вземанията по т. д. № 19/2010г. на СОС и т. д. № 113/2011г. на СОС са предявени в срока по чл. 688 ТЗ и са включени съгласно определението по чл. 692 ТЗ в списъка на неприети вземания и по тях има висящи съдебни производства, като съгласно чл. 688, ал. 2 ТЗ кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане по чл. 685 ТЗ, какъвто е случаят с вземането на „Мито О.“ АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да направи извод за правилност на първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по т. дело № 113/2011г. на СОС и т. дело № 19/2010г. на СОС. Изложил е съображения, че качеството кредитор е условие /предпоставка/ за допустимост на предявените по делото искове от „Бизнес център и инкубатор „Искър““ ООД по чл. 694 ТЗ, а това качество в случая е обусловено от изхода на делата с предмет установяване на съществуването му. Посочил е, че наличието на съществуващо вземане легитимира кредитора като ищец в исковото производство по чл. 694 ТЗ /и в сегашната, и в предишната редакция на разпоредбата на чл. 694 ТЗ, актуална към момента на предявяване на иска/, поради което правилното решаване на делото е обусловено от изхода на делата, които ще установят дали ищецът има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател в т. 1 и т. 3 от изложението процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, но по отношение на тях не е осъществена твърдяната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са решени в противоречие с константната практика на ВКС /решение № 149/08.12.2009г. по т. д. № 341/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., включително цитираните решение № 44/25.05.2017г. по т. д. № 407/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 171/08.03.2018г. по ч. т. д. № 3061/2017г. на ВКС, ТК, II т. о./. Съгласно константната практика на ВКС процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на положителен и отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл. 694 ТЗ са следните: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; синдикът да се е произнесъл по предявеното вземане; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; съдът да се е произнесъл по повод това възражение с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен преклузивният срок по чл. 694 ТЗ за предявяване на иска. За надлежното предявяване от кредитор на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор е необходимо ищецът да има качеството на кредитор на дружеството в несъстоятелност.
Ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането си. От уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане по чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за решаването на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това, като е извършил преценка на предявените искове по т. дело № 21/2010г. на СОС, т. дело № 113/2011г. на СОС и т. дело № 19/2010г. на СОС и е приел, че правилното решаване на спора по т. дело № 21/2010г. на СОС е обусловено от изхода на т. дело № 113/2011г. на СОС и т. дело № 19/2010г. на СОС, съдебният състав не се е отклонил от константната практика на ВКС.
Различният изход на настоящото дело във въззивното производство, от една страна, т. д. № 407/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и ч. т. д. № 3061/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., от друга страна, се дължи на различни предявени искове и различни правнорелевантни /преюдициални/ факти и правоотношения, от значение за решаването на спора по различните обусловени искове.
По отношение на втория, посочен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че съдебният състав не се е произнесъл за начина на тълкуване на разпоредбата на чл. 694 ТЗ, както и поради неотносимост на цитираното решение № 15/01.03.2010г. по т. д. № 535/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. – в него е даден отговор на въпроса: определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ формира ли сила на пресъдено нещо по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и какво е съотношението между предмета на определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ и този на определението по чл. 692, ал. 1, т. 4 ТЗ или на решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ е разгледана в контекста на иск, предявен на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2365 от 30.07.2018г. по ч. гр. дело № 2406/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.