О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр. София, 01.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 408 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водно строителство 2000” АД, [населено място], представлявано от адв. Р. Х., срещу решение № 1861 от 27.07.2017г. по т.д. № 1263/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено изцяло решение № 8646 от 28.11.2016г. по гр.д. № 17364/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от „Водно строителство 2000” АД срещу И. Т. И. иск за заплащане на сумата 89 094 лева, представляваща общия размер на получени в периода 12.01.2012г. – 08.03.2013г. суми по разходни касови ордери, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че изводите на въззивния съд за нередовно водено счетоводство не са основани на законови разпоредби и противоречат на фактическата обстановка, както и че е налице превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди, че липсва законова пречка за извършване на вътрешна финансова ревизия след освобождаването на прокуриста и отказът му да извърши отчетната сделка. Твърди още, че представените частни документи за извършената вътрешна финансова ревизия притежават доказателствена сила, тъй като свидетелстват за правнорелевантни факти и обстоятелства /констатирането на причинените от прокуриста вреди под формата на липси в определен размер/. Поддържа, че отговорът на изпълнителния директор на поставен въпрос в съдебно заседание не следва да се тълкува като аргумент за неоснователност или недоказаност на предявения иск. Излага съображения за виновното поведение на прокуриста, от което са произтекли преки вреди в описания в исковата молба размер. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е отговорността на прокуриста за виновно причинени от него на дружеството вреди да бъде потърсена и ангажирана след неговото освобождаване, при положение, че се отнася до действия и сделки, извършени в периода на действие на договора за прокура?
2. Представлява ли непредставянето на отчет за извършените от прокуриста действия и сделки неизпълнение на задълженията му по договора за прокура?
3. При непредставяне на изискан от прокуриста отчет за извършените от него действия и сделки и за разходваните от него от името на дружеството средства, следва ли да бъде изследван въпросът за наличие на редовно водено счетоводство на търговеца за преценка основателността на иска на дружеството срещу прокуриста с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД и чл.23 ТЗ?
Касаторът твърди, че по първия въпрос е налице противоречие с практиката на съдилищата, което е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се позовава на противоречие с решение № 276 от 23.11.2012г. по в.гр.д. № 404/2012г. на Старозагорския окръжен съд. По отношение на последните два въпроса поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като излага съображения за липса на изрична и ясна съдебна практика и отговор, съдържащ се в закона.
Ответникът И. Т. И. от [населено място] оспорва касационната жалба. Оспорва твърденията на касатора, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и че същото не съдържа посочване на законова разпоредба в подкрепа на възприетите от съда изводи. Твърди, че правилно въззивният съд е достигнал до извода за нередовно водено счетоводство от касатора. По отношение на формулираните въпроси сочи, че съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС и съдилищата, както и че не е налице материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание по чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.23 ТЗ, въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Позовавайки се на заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, решаващият съдебен състав е констатирал извършени от ищеца нарушения на добрата счетоводна практика: движението на имуществото не е регистрирано в хронологичен ред; липсват първични счетоводни документи; няма надлежни отразявания в касовата книга на документите, с които е извършен прихода и разхода по движението на каса и отразяване на коя точно сума се закрива с получените при отчитането разходооправдателни документи; не са съставяни разходооправдателни документи; липсват отбелязвания на РКО, че предоставените суми са за конкретни цели; липсват приходните касови ордери, с които са връщани суми в касата на дружественото и които са включени в счетоводните записвания; налице е неправилно осчетоводяване на фактури, за които не може да се установи дали и по кои конкретни договори са вложени закупените стоки и извършените услуги, както и са осчетоводявани разходи, които не могат да бъдат отнесени като разходи за дейността на дружеството. Счел е за безспорно установено, че представените от ответника фактури не са осчетоводени от ищеца. С оглед на това решаващият съдебен състав е възприел извода на първоинстанционния съд, че счетоводството на ищеца не е водено редовно и отразените в него отбелязвания, на които е основан искът, не могат да бъдат кредитирани. Въззивният съд е приел, че констатациите от извършената вътрешна финансова ревизия в дружеството не обвързват прокуриста, като е изложил съображения, че частните документи от тази проверка не притежават доказателствена сила за твърденията за неизпълнение на описаните в исковата молба задължения за възстановяване на суми по конкретни счетоводни документи. Приел е за неоснователно възражението по отношение на кредитираните от първоинстанционния съд отговори по чл.176, ал.1 ГПК на управителя на ищцовото дружество, като е посочил, че дори казаното в отговорите да е интерпретирано неправилно, то това не рефлектира на правните изводи на първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че е недопустимо отговорността на прокуриста за причинени от него вреди да бъде ангажирана след освобождаването му, а единствено е изложил мотиви, че частните документи от извършената вътрешна финансова ревизия след неговото освобождаване не притежават доказателствена сила за твърденията на дружеството за неизпълнение на задълженията за възстановяване на суми по конкретни счетоводни документи. Поради това така поставеният въпрос няма характеристиката на обуславящ решаващите изводи на възивния съд и не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос не е релевантен, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. В обжалваното въззивно решение не е разглеждан въпросът относно непредставянето на отчет за извършените от прокуриста действия и сделки и дали е налице неизпълнение на задълженията на ответника по договора за прокура. Поради това този въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението.
Третият материалноправен въпрос също не съответства на мотивите на въззивния съд, тъй като решаващите му изводи не са обосновани с преценката дали е представян отчет от ответника, а с нередовността на воденото от ищеца счетоводство, която е изследвана с оглед на това, че ищецът се е позовал на счетоводните си записвания за доказване на предявения иск. Предвид изложеното, и този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
При липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на поставените въпроси не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1861 от 27.07.2017г. по т.д. № 1263/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: