О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1870 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. П. К., представлявана от адв. П. В., срещу определение № 191 от 30.04.2018г. по т.д. № 48/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав, с което е прекратено въззивното производство поради неотстранени нередовности на въззивната жалба.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ. Поддържа, че в посочената законова норма не е посочено, че държавна такса не се дължи само от несъстоятелния длъжник, както и че това не се отнася до ответника по такива искове. Поради това счита, че при обжалване на постановеното по делото решение по иск за попълване на масата на несъстоятелност тя като ответник също не дължи заплащане на държавна такса. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Ответникът „Екстрийм” ЕООД (н), представлявано от синдика М. С., оспорва частната жалба. Поддържа, че разгледаният от първоинстанционния съд иск е осъдителен иск – за връщане на получени на отпаднало основание суми, и ответникът по този иск – частната жалбоподателка Т. П. К., дължи държавна такса при обжалване на решението. Счита за правилен извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ касае само отменителни искове, предявени по реда на чл.649 ТЗ, а при останалите искове за попълване на масата на несъстоятелността, извън приложното поле на чл.649 ТЗ, липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася само за предявилия ги несъстоятелен търговец, но не и за ответника по тях при подаване на въззивна или касационна жалба. Сочи, че в този смисъл е и трайноустановената съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Т. П. К. срещу решение № 340 от 10.11.2017г. по т.д. № 77/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдена да заплати в масата на несъстоятелността на „Екстрийм” ЕООД (н) получени на отпаднало основание суми в размер на 581 620 лева, по предявен от „Екстрийм” ЕООД (н), представляван от синдика М. Г. С., осъдителен иск.
С оглед липсата на доказателства за внесена държавна такса въззивният съд е оставил двукратно въззивната жалба без движение с указания до въззивницата за внасяне на държавна такса, като указанията са редовно съобщени, но в определения от съда срок държавна такса не е внесена.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск не е такъв по чл.чл.645, 646 и 647 ТЗ и по чл.135 ЗЗД, поради което по отношение на него е неприложима специалната регламентация по чл.649, ал.6 ТЗ, отнасяща се само до тези специфични искове. Приел е, че по отношение на предявения иск намира приложение разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, съгласно която липсата на задължение за предварително внасяне на държавна такса се отнася само за несъстоятелния търговец – ищец, но не и за ответника при подаване на въззивна или касационна жалба. Поради това и с оглед неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, както и по отменителен иск, държавната такса не се внася предварително. С оглед предмета на предявения по делото осъдителен иск за парично вземане той има характера на иск за попълване на масата на несъстоятелността, поради което ищецът по този иск не дължи предварително внасяне на държавна такса. Целта на тази разпоредба е да осигури възможност на несъстоятелния длъжник за завеждане на дела, когато това е необходимо за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като това е в интерес и на неговите кредитори. Предвид изложеното, липсва основание предварителното освобождаване от държавна такса, предвидено в посочената норма, да се прилага и по отношение на ответника по иск за попълване на масата на несъстоятелността. Неоснователно е направеното от частната жалбоподателка позоваване на чл.649, ал.6 ТЗ, тъй като тази разпоредба създава специална регламентация по отношение на внасянето на държавни такси по отменителни искове по чл.649, ал.1 ТЗ, но не намира приложение по отношение на останалите искове за попълване на масата на несъстоятелността. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС, напр. определение № 798 от 21.12.2017г. по ч.т.д. № 2890/2017г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 191 от 30.04.2018г. по т.д. № 48/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: