6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 27.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2336 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Р. от [населено място], представлявана от адв. К. Г., срещу решение от 28.06.2017г. по в.гр.д. № 7005/2016г. на СГС, ІV-Б състав, с което, след частична отмяна на решение № ІІ-78-3802 от 04.04.2016г. по гр.д. № 53230/2015г. на СРС, 78 състав, касаторката е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.142, ал.3 ТЗ и чл.86 ЗЗД сумата 6441,26 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2015г. до изплащането й, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от ищеца вследствие на осъществена от ответницата конкурентна дейност в периода от 01.10.2010г. до 06.09.2011г., както и разноски в размер на 1212,35 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен и несъобразен с практиката на ВКС извода на въззивния съд, че е налице извършена от нея конкурентна дейност, която е основание за ангажиране на отговорността й за претърпени от ищеца вреди. Поддържа, че съдът не е влез предвид и не е обсъдил факта, че освен управител на дружеството – ищец за периода от 28.02.2008г. до 06.09.2010г., за същия период, а и преди това, е изпълнявала и длъжността счетоводител по трудово правоотношение на пълно работно време и в това си качество е извършвала текущо счетоводно обслужване на клиентите [фирма], [фирма] и [фирма]. Сочи, че именно фактът, че е сключила трудов договор за длъжността главен счетоводител с дружеството [фирма] и възможността да извършва текущо счетоводно обслужване на посочените клиенти е в основата на тяхното решение за прекратяване на облигационната връзка с ищцовото дружество, а не факта, че е била съдружник в [фирма]. Твърди, че по делото е доказано, че клиентът [фирма] не е останал доволен от услугите на ищцовото дружество за периода след 30.09.2010г., клиентът [фирма] е прекратил договора си с ищеца в съответствие с т.4.3.2. от подписания между тях договор – с предизвестие, а клиентът [фирма] е прекратил договора си в резултат на други отношения, които рефлектират и върху счетоводното му обслужване от стана на ищеца. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията им преди изм., ДВ бр.86 от 2017г./, като сочи следните правни въпроси:
1. В какви действия се изразява неизпълнение на задължението на управителя за неизвършване на конкурентна дейност?
2. Следва ли да се ангажира отговорността на управителя по чл.142 ТЗ при липса на конкретни действия от страна на управителя по привличане на клиенти, а само въз основа на факта, че същият е станал съдружник в дружество с идентичен предмет на дейност?
3. Какви факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на причинно-следствената връзка между претърпените от дружеството – ищец вреди и поведението на длъжника?
4. Когато управителят на дружество едновременно е изпълнявал и длъжността счетоводител по силата на трудови правоотношения с дружеството, следва ли това обстоятелство за извършваната от него дейност по трудово правоотношение да се вземе предвид при разглеждане на въпроса за извършена от управителя конкурентна дейност?
Твърди, че въпросите са решени в противоречие с решение № 30 от 27.03.2017г. по дело № 2924/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 66 от 19.05.2010г. по гр.д. № 832/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Поддържа още, че от значение за точното прилагане на правото е да се разкрие точният смисъл на забраната по чл.142 ТЗ в светлината, когато управителят на дружеството е извършвал и действия по счетоводно обслужване на трети лица клиенти, както и когато няма установени извършването на каквито и да било действия от страна на управителя по привличането на клиенти и правото на клиента на избор на лице, което да извършва счетоводното му обслужване.
Ответникът [фирма], представляван от адв. С. С., оспорва касационната жалба. Излага възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като поддържа, че поставените първи първи два въпроса са разрешени от въззивния съд в съответствие с критериите, възприети в посочените от касаторката решения на ВКС, при съобразяване на факта, че докато е била управител на дружеството, касаторката е станала съдружник в [фирма] с участие 50% от капитала, както и че това дружество е осъществявало идентична дейност с тази на ищеца и то– със същите клиенти. Счита, че последните два въпроса не са били разрешавани в посочената от касатора практика на ВКС, нито по отношение на тях е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично предявения иск, е приел за установено, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за управление по чл.141 ТЗ в периода от 28.02.2008г. до 06.09.2010г., съгласно който ответницата е била управител на ищеца, че предмет на дейност и фактическа такава на ищеца е била счетоводни услуги, ответницата е била и главен счетоводител на ищеца по трудово правоотношение, като е поела задължение по договора за управление да не извършва конкурентна дейност както през време на действието на договора за управление, така и една година след прекратяването му. При тълкуване на волята на страните и при съобразяване на характера му въззивният съд е приел, че забраната по чл.7 от договора е за дейности по чл.142 ТЗ и за периода от 01.10.2010г. /началото на процесния период/ до 06.09.2011г. /една година след прекратяване на договора за управление между страните/. Въззивният съд е приел за установено, че в периода от 01.10.2010г. до 06.09.2011г. ответницата е била съдружник в [фирма] с участие от 50%, като предмет на дейност и фактическа такава на това дружество е била счетоводни услуги. С оглед на това е приел, че ответницата е нарушила забраната да не бъде съдружник в дружество с дейност, идентична с тази на ищеца, поради което и за претърпени от ищеца в периода от 01.10.2010г. до 06.09.2011г. вреди от това поведение ответницата носи отговорност.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства – договори с трети лица и заключение на ССЕ, и е приел за установено, че от 2005г.-2006г. до края на септември 2010г. ищецът е бил обвързан от валидно правоотношение по договори с [фирма], [фирма] и [фирма], като е бил длъжен и им е предоставял счетоводни услуги срещу възнаграждение, а от 01.10.2010г. до 06.09.2011г. на същите трети лица същите счетоводни услуги са предоставяни от [фирма] при почти еднакви с изплащаните на ищеца възнаграждения, като договорите с ищеца са били едностранно прекратени от възложителите. Изложил е съображения, че по делото не е установена конкретната причина за решението на тези трети лица, в това число такава да е неточно изпълнение на задълженията на ищеца. Посочил е, че доколкото възнагражденията по договорите с ищеца и тези с [фирма] са съпоставими, то не може да се обоснове извод, че причината тези трети лица да изберат да ги обсужва [фирма] е по-ниската цена на счетоводните услуги. Взел е предвид и продължителния период на правоотношенията между ищеца и тези трети лица. Въз основа на изложените обстоятелства и при липса на данни за противното, въззивният съд е достигнал до извод, че ако ответницата не е била нарушила забраната по чл.142 ТЗ, то правоотношенията между тези трети лица и ищеца през процесния период са щели да ги обвързват. Посочил е, че обективните елементи от поведението на ответницата обосновават извод, че нарушаването на забраната по чл.142 ТЗ вр. с чл.7 от договора за управление е недобросъвестно поведение – ответницата е поела задължението по чл.7 от договора и въпреки това е осъществила конкурентна дейност на ищеца в срока, за който забраната е била относима, като е обслужвала и дружества, които преди това в продължение на повече от пет години са били обслужвани от ищеца.
Въззивният съд е взел предвид основното и допълнителното заключения на ССЕ и е приел, че ищецът е пропуснал ползи в размер на 6441,26 лева, равняващи се на възнаграждението, което би получил за периода от 01.10.2010г. до 06.09.2011г., ако договорите не бяха прекратени, след приспадане на обичайните разходи за изпълнение на задължението му по тях.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставените от касатора първи два въпроса са свързани с предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.142, ал.3 ТЗ. Въпросите са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. По тези въпроси не е налице противоречие с посочените в изложението решения на ВКС – решение № 30 от 27.03.2017г. по дело № 2924/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 66 от 19.05.2010г. по гр.д. № 832/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Въззивният съд не е приел, че за ангажиране на отговорността на ответницата е достатъчен само фактът на участие в друго търговско дружество, а е взел предвид фактически осъществяваната дейност – участие като съдружник в дружество с дейност, идентична с тази на ищеца, т.е. в дружество, осъществяващо конкурентна дейност. Крайният извод на въззивния съд е формиран след съобразяване на конкретните факти по делото, като съдът не се е отклонил от сочената задължителна практика на ВКС. По отношение на останалите два правни въпроса не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като те не са обсъждани и не са разрешени в представените от касатора решения на ВКС. Не е налице и соченото от допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Касаторката е посочила основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове защо счита, че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, позовавайки се единствено на твърдения, обосновали направените от нея възражения. В настоящия случай по приложението на чл.142 ТЗ е създадена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и от която въззивният съд не се е отклонил. Отговорът на поставените от касаторката въпроси е обусловен от съвкупната преценка на конкретните факти по делото, поради което разрешаването им не от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2017г. по в.гр.д. № 7005/2016г. на СГС, ІV-Б състав.
ОСЪЖДА Е. В. Р., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 5, адв. К. Г., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адв. С. С. сумата 800 лева /осемстотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: