О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
гр. София, 21.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 679 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото, [община], срещу решение № 288 от 31.10.2017г. по в.т.д. № 280 / 2017г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 42 / 21.01.2017г. по т.д. № 78 / 2014г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която са уважени предявените от „ЕЛМАС” ЕООД и „СКАБ” ЕООД (н), в качеството им на съдружници в регистрираното по ЗЗД гражданско дружество Консорциум „СВЕТЛИНА”, обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 491 830,61 лева с ДДС, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща дължимо по договор за изпълнение на обществена поръчка от 04.01.2008г. незаплатено възнаграждение за извършени и приети от възложителя СМР и услуги по поддръжка и обслужване на уличното осветление на територията на [община], ведно с разноски.
Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо, тъй като бил разгледан непредявен остатък по частичен иск, който бил уважен с влязло в сила решение по т.д. № 79/2012г. по описа на Окръжен съд – Смолян. Действително сумите се претендират по договор за обществена поръчка от 04.01.2008г., който договор за поръчка е именован „Ремонтно –възстановителни работи и експлотационна поддръжка на уличното, парковото и архитектурното осветление на територията на [община]”. В Договора за обществена поръчка обаче били материализирани два отделни договора, както по предмет, така и по цена. Единият договор е за СМР, по който изпълнителят се задължава да извърши ремонтно-възстановителни работи срещу възнаграждение, а другият договор е договор за услуга, с който изпълнителят се задължава да извърши определени действия, индивидуализирани в чл. 5 от договора, като възложителят се е задължил да плаща равни месечни вноски, съгласно чл.10, т.3 от договора. Вторият договор не бил докладван по реда на чл. 374, във вр. чл. 146 ГПК, като по този начин съдът е извършил процесуално нарушение и се е произнесъл по недокладван иск, а във връзка с това и не е разпределена доказателствената тежест между страните. Същевременно липсвала процесуална легитимация на „СКАБ” ЕООД (н), тъй като на основание чл.658, ал.2 ТЗ в условията на спряно производство по несъстоятелност всички правомощия на синдика следва да се считат за преустановени, като е необходимо действията му да бъдат потвърдени, разрешени от компетентния Окръжен съд – Смолян, което било осъществено само и единствено за процесуалните права в производството пред въззивната инстанция, но не и за пред първа инстанция. Алтернативно обжалва решението като неправилно с твърдения за необоснованост и постановяване в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е трябвало да обездвижи исковата молба, тъй като същата не отговаряла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и да даде на ищеца точни указания, формулирайки точно и ясно обстоятелства, на които основава иска си и да формулира точно искане. В случай, че съдът бе сторил това и бяха точно и ясно отграничени предявените обективно съединени искове, то за дружеството -ответник по исковата молба при упражняване на правата си е могъл да направи всички възражения, в това число, че искът, касаещ договора за услуга, е с периодично плащане и същото е погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б „в” ЗЗД. Също така счита, че безспорно не са налице всички уговорени в договора за обществена поръчка (чл. 10) условия касаещи изискуемостта и ликвидността на вземането. Претендира направените по делото разноски пред всички инстанции.
Ответниците по жалбата и ищци по делото, „ЕЛМАС” ЕООД и „СКАБ” ЕООД (н), в представен писмени отговор от всеки от тях изразяват становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, а по същество намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима –подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Прието за безспорно по делото е, че се претендира изпълнение по договор, сключен след проведена процедура по ЗОП, действащ към 04.01.2008г., и имащ за предмет извършване на СМР и предоставяне на услуги по поддръжка и обслужване на уличното осветление на територията на [община].
Въззивната инстанция е счела за неоснователно твърдението на касатора за липса на право на иск в патримониума на ищците. Посочено е, че участник в процедурата по ЗОП и определен въз основа на същата за изпълнител по договора е обединение на юридически лица под формата на гражданско дружество по см. на ЗЗД, което не е правен субект, поради което процесуалните действия се извършват от съдружниците на същото. Не е възприето и становището на общината, че липсва надлежно упражняване на процесуални права от името на „СКАБ” ЕООД, поради развиващата се по отношение на него процедура по несъстоятелност. В хода на същото дружеството не губи своята правосубектност, може да предприема действия по попълване на масата на несъстоятелност, каквото е процесното дело, като съгласно чл.658 ТЗ завеждането на делата е от правомощията на синдика. Във връзка с възражението, че правото на иск е упражнено в период, когато производството по несъстоятелност е било спряно, е посочено, че дружеството не губи възможността да извършва правни действия в защита на своите права и интереси. Дори да се приеме, че правомощията на синдика са прекратени за периода на спиране на производството по несъстоятелност, то тогава действията подлежат на извършване от съответния органен представител, тъй като юридическото лице не може да остане без орган, който да го представлява и изразява воля от негово име. Във връзка с повдигнатия въпрос за наличие на разрешение на съда по несъстоятелността по чл.660, ал.2 ТЗ за упълномощаване от синдика на адвокат, са направени волеизявления за потвърждаване на извършените от пълномощника действия, както от страна на синдика, така и от страна на органния представител на дружеството – ищец /в несъстоятелност/. Не е възприето и твърдението на общината, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, тъй като окръжният съд е разгледал претендираното в исковата молба изпълнение на задължения по договора за обществена поръчка, съобразно наведените в нея факти и обстоятелства.
Решаващият състав е посочил, че сключеният между страните договора е един, като в предмета му е включен предоставянето на услуги от различно естество и изправната страна може да претендира изпълнение по договора на база на факти и обстоятелства, свързани с извършването на всяка една услуга. При изготвяне на докладите по чл.146 ГПК /по първоначалния и присъединения иск/ съдът се е съобразил с това обстоятелство и подробно е изложил фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, оспорваните такива от страна на ответника и подлежащите на доказване факти, като е разпределил тежестта на доказването им.
Апелативният съд е споделил становището на общината, че исковете, предмет на влязлото в сила решение по предходно т.д. №79/2012г. по описа на Окръжен съд – Смолян не са предявени при условията на частичност. Изложени са съображения, че частична искова претенция е налице, когато в исковата молба изрично е посочено, че предмет на същата е само част от спорното материално право, като за остатъка може да се предяви нов иск, при който всички правопораждащи съответното материално право факти са напълно идентични. Посочено е, че общото между материалните права, предмет на т.д. № 79 / 2012 г. и 78 / 2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, е това, че те са възникнали вследствие изпълнение на задължения на ищците по сключен договор за обществена поръчка с [община] от 04.01.2008г. И по двете дела се търси дължимо възнаграждение за извършена в изпълнение на този договор работа. Има обаче и съществени разлики, свързани с това, че извършените от ищцовата страна работи са за различни периоди, т.е. не са идентични. С оглед изложеното, съдът е заключил, че не всички правопораждащи факти са едни и същи и по тази причина, не може да се говори, че исковете по първото дело са частични по отношение на тези, предмет на настоящото. Наличието на един общ и по отношение на двете дела факт сочи, че по отношение на него е налице СПН и той неподлежи на пререшаване в настоящото производство. В случая, с оглед осъдителното решение по първото дело, въпросът за съществуването на действителен договор по ЗОП от 04.01.2008г., пораждащ подлежащи на изпълнение права и задължения между страните, е разрешен окончателно и не може да се пререшава.
Предмет на сключения на 04.01.2008г. договор е „Ремонтно-възстановителни работи и експлоатационна поддръжка на уличното, парковото и архитектурно осветление на територията на [община]”. Възложител по същия от [община], а изпълнител – Консорциум „Светлина” – гражданско дружество по ЗЗД. От съдържанието на самия договор и документацията на процедурата по ЗОП решаващият съд е направил извод, че реално дължимата от изпълнителя работа, за която е обявена процедурата и е сключен договора може условно да се раздели на две групи. Първата, касае дейност по обслужване на уличното, парковото и архитектурно осветление на територията на [община] (чл. 5), а другата е по ремонтно-възстановителни работи на същото (чл. 6). Срокът на същия е до 31.12.2012 г. т.е. пет години, като в чл.10.2 е казано, че извършените СМР се заплащат в 10 дневен срок. Съобразено е, че плащането се извършва на база протокол за извършената работа, който следва да е подписан от всички участници в изпълнението на поръчката, издадена фактура на база този протокол и подробно количествено стойностна сметка. За обслужването, съобразно чл.10.3, се дължи такса, която е платима на равни месечни вноски в 10 дневен срок от издаване на фактурата. По отношение цената за ремонтно-възстановителните работи е взето предвид, че в договора тя е определена общо за всички такива. Единичните цени за отделни видове работи не са посочени. Те се съдържат в преписката за провеждане на процедурата по ЗОП и са част от офертата на участника (Приложение 1). Същите с определянето му за победител са приети от възложителя и по тази причина са станали част от сключения впоследствие договор. Ремонтно възстановителните работи по чл.6 от договора са три вида- планови, аварийни и модернизация и изграждане на нови съоръжения. Независимо, че за плановите и аварийните ремонти се изисква уведомяване на възложителя и съгласие на същия, ако такива липсват, но ремонтните работи след извършването им са приети от страна на възложителя, това се приравнява на извършването им със съгласие на същия, поради което е налице основание за заплащането им. Претенциите на ищците не обхващат действия по модернизация и изграждане на нови съоръжения.
Редът, по който на извършването на възложените дейности се контролира и приема е предмет на глава VIII от договора, като в чл.14 е посочено, че контролът се осъществява от възложителя, който сключва договор за инвеститорски контрол с лица, които осъществяват контрол за количеството на извършената работа, въз основа на възлагане от възложителя. Поето е и задължение в 5-дневен срок от подписването на договора изпълнителят да бъде уведомен за лицата, който следва да извършват посочената дейност от негово име. По отношение на удостоверяването на извършването на работата чл.15.3 от договора препраща към Наредба №2 и №3 от 2003г. Същевременно е посочено, че РВР, описани в протоколите, са от типа, посочен в чл.151 ЗУТ и за тях не е нужно изготвянето на инвестиционни проекти, издаване на разрешителни за строеж и съгласуване.
Общината с отговора на исковата молба е представила сключен с нейн служител граждански договор, с който е възложено да подписва протоколи за приемане на СМР, в които се документира количеството, качеството и стойността на извършените СМР. По делото за работите, предмет на исковата молба, са представени протоколи за приемане на извършеното, носещи подпис от името на възложителя именно от това лице, поради което е прието, че е налице хипотезата на чл.266 ЗЗД. За доказателствената сила на тези протоколи от значение е полагането на подпис от представляващото общината лице, а не наличието на печат на същата върху него. Без значение е и фактът, че лицето, действащо от името на общината е получавало възнаграждение по гражданския договор на база приета работа т.е. имало е интерес от подписването на актовете, при липса на допълнителни доказателства, че удостоверената с протоколите за извършена работа в действителност не е престирана. Във връзка с направеното изявление за оспорване на доказателствата, материализирано в отговора на исковата молба, решаващият състав е мотивирал, че от съдържанието на допълнителната искова молба става ясно въпреки липсата на изрично волеизявление, че ищцовата страна се позовава на всички тях за удостоверяване на това приемане и ще се ползва от същите, поради което е счетено за неоснователно твърдението за нарушение на процедурата по чл.193, ал.2 ГПК и необходимост оспорените доказателствата да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
За неоснователно е счетено и възражението на общината, че част от претендираната от ищците за извършена работа е била дължима и престирана от трети субекти по друг договор, сключен от общината. Въззивната инстанция се е мотивирала със следното: Споразумението, сключено с третото лице е станало факт след сключването на процесния договор за обществена поръчка от 04.01.2008г. Договорът на общината с трето лице не е основание за изменение на правата и задълженията на страните по процесната сделка, като липсва допълнително споразумение между тях, с което да се определя нова територия за извършване на дейността по поддръжка и ремонтиране на уличното осветление и доколкото са налице доказателства за извършени ремонти на това осветление от ищците, на същите се дължи заплащане на възнаграждение за тях. Задължение за плащането им не би било налице само, ако по делото са ангажирани конкретни доказателства за това, че в периодите и на местата, за които се твърди ищците да са извършвали РВР и обслужване, са престирани такива от трети лица и не е имало възможност след същите да настъпят твърдените в исковата молба повреди на уличното осветление. В случая, нито от събраните доказателства, нито от недопуснатите от окръжния съд за събиране, може да се направи такъв извод.
Аргументирана е и неоснователност на възражението, че считано от месец декември 2010г. обслужването и поддръжката на осветлението се е извършвала от служители на общината, тъй като не са представени доказателства за наличие на служители с такава компетентност, като липсват и данни за отпаднало задължение на изпълнителя и невъзможност да настъпване на нова повреда на осветлението. Съдът не е споделил и становището на настоящия касатор, че с писмо от 23.12.2011г. на едно от лицата, представляващи консорциума, се съдържа изявление, че възложената работа няма да се изпълнява. В писмото се говори, не че ще се спре изпълнението, а че при виновното поведение на общината може да доведе до това. Следователно, не е налице признание за непристиране по договора след месец декември 2011г.
На базата на приетата ССЕ и представените фактури, проформа фактури и протоколи за приемане на извършената работа е направен извод, че работата е приета от възложителя, поради което за него е възникнало задължение за заплащането й. Подчертано е, че всеки от протоколите е подписан от лицето, определено за приемане на работата от страна на общината, а проформа фактурите носят подпис на директора на Дирекция строителен надзор на общината за исковия период. Тези лица и заместник – кмета на общината за онзи период са разпитани като свидетели, като същите сочат механизма, по който е осъществяван контрола за извършваната работа. Въз основа на това е направен извод, че всичко удостоверено в протоколите отговаря на действителността, което се потвърждава и от показанията на останалите разпитани свидетели, които също излагат данни за това, че са се извършвали обходи на територията на общината и е имало аварийни групи за отстраняване на аварии в периода от 08 часа до 20 часа на денонощието и през почивните дни. Сигналите на кметове на селища на територията на общината за неработещи осветителни тела, съобразно свидетелските показания, не налагат извод за неизпълнение, тъй като възлагането за отстраняването на повредите е обусловено от наличието на средства т.е. не зависи само от волята на изпълнителя по договора.
Без значение е, че за част от извършената работа не е издадена фактура, тъй като задължението за плащане е обусловено от извършването на работата, а не от издаването на нужната счетоводна документация. Неоснователно е и възражението на общината, че не следва да се начислява и плаща ДДС, поради липса на фактури, тъй като задължението за начисляване на този данък от доставчика по см. на ЗДДС, съгласно чл.25 ЗДДС, е обусловено от извършване на услугата, а не от издаването на съответната фактура.
За да потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е заключил, че за извършените ремонтно възстановителни работи, приети от възложителя, последният дължи на ищците общата сума 216 310.75 лева. Съответно общо дължимата сума за обслужване и извършване на ремонтно-възстановителните работи по процесния иск е равна на 491 830.61 лева. При определянето на тази сума въззивната инстанция е приспаднала тези СМР, включени в количествено стойностните сметки, които съобразно чл.5 от договора, са включени в дължимата месечна такса за обслужване, поради което не следва да се заплащат допълнително.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е посочено, че във въззивната жалба недължимостта на лихвата се извежда единствено въз основа на твърдението за липса на главни задължения, поради което не може да се извършва преценка, дали има и други задължения по чл.86 ЗЗД, погасени по давност.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Какво е решението на въззивния съд, с което е оставено в сила едно недопустимо решение на първата инстанция; 2/ В случай, че във въззивната жалба са направени обосновани оплаквания за допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото и неизвършване на задължителни процесуални действия по установяване на фактите и прилагане на правото, като в този случай касае ли се за квалифициране на действията на първоинстанционния съд като съществено нарушение на съдопроизводствените правила?; 3/ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на доводи, направени във въззивната жалба?; 4/ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на направени възражения за приобщаване и обсъдени недопустими доказателства в първоинстанционното производство и същите могат ли да бъдат обсъждани и да са основания за въззивният съд да прави съответните фактически и правни изводи в мотивите на постановения от него съдебен акт?”. Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 3 и ал.2, пр.2 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 43 / 04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 22 / 24.02.2015 г. по гр.д. № 4581/2014 г. на І г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаната евентуална недопустимост на възизвното решение по чл.280, ал.2 ГПК. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановяване на решение, при десезиране на съдът, каквито не са сочените от жалбоподателя пороци. Не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост на въззивното решение, поради разглеждане на непредявен остатък по частичен иск, който бил уважен с влязло в сила решение по т.д. № 79/2012г. по описа на Окръжен съд – Смолян и при липса на процесуална легитимация на ищеца „СКАБ” ЕООД (н). Противно на твърдяното в изложението, апелативният състав е заключил, че не всички правопораждащи факти са едни и същи и по тази причина, не може да се говори, че исковете по т.д. № 79/2012г. по описа на Окръжен съд –Смолян са частични по отношение тези предмет на настоящото. Въззвният съд не се е позовал на мотивите на решението, постановено по друго дело между същите страни, а подробно е изложил съображения относно наведените от общината възражения и оплаквания. Дори да беше налице такова позоваване, това не е порок, който води до недопустимост на атакуваното решение, като евентуално би обусловило неправилност на акта. Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск, тъй като процесният договор материализира два договора – за СМР и за услуги. Предмет на възивното решение е спорното материално право, така, както е очертано в исковата молба – заплащането на възнаграждение по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, предвиждащ извършване на различни по вид работи – РВР и услуги, за които заплащането се формира по различен начин. Неоснователно е и становището на [община], че не е налице надлежно упражняване на процесуални права от името на съдружника в гражданското дружество „СКАБ” ЕООД (н), тъй като: 1/ противно на твърдението на жалбоподателя, искът е заведен от името на търговското дружество, а не от името на синдика; 2/ както синдикът, така и органният представител на „СКАБ” ЕООД (н) са потвърдили процесуалните действия, извършени в първата и втората инстанция от подписалия исковата молба адвокат /л.82 и л.83 от въззивното дело/, поради което независимо от отговора на въпроса, кой от двамата – синдикът или органният представител, представлява дружеството в хипотеза на решение по чл.632, ал.5 ТЗ, предприетите от адвоката процесуални действия, вкл. по предявяване на исковата молба от името на „СКАБ” ЕООД (н), са валидно извършени; 3/ невярно е твърдението, че разрешението по чл.660, ал.2 ТЗ на съда по несъстоятелността обхваща единствено упълномощаването на адвоката от синдика за представителство пред втората инстанция /л.68 от въззивното дело/, с оглед представеното пред апелативния съд определение № 862/03.08.2015г. на съда по несъстоятелността, с което се разрешава на синдика да упълномощи адв. О. М. за завеждане на искове за попълване на масата на несъстоятелност /л.76 – 80 от въззивното дело/, което разрешение е дадено преди завеждане на исковата молба на 19.05.2016г. от „СКАБ” ЕООД (н) срещу [община], по която е образувано т.д. № 18/2016г. по описа на Окръжен съд – Смолян, присъединено по реда на чл.123 ГПК към т.д. № № 78 / 2014г. на Окръжен съд – Смолян.
Ирелевантен за допускането на касационния контрол е въпросът, дали първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като предмет на касационния контрол не е решението на първата, а на въззивната инстанция. Противно на съдържащото се във въпрос № 2 твърдение, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, за което са изложени и подробни мотиви от апелативния съд, във връзка с които липсва поставен въпрос от касатора. С оглед на това, по отношение на въпрос №2 не е осъществена общата предпоставка за допускане на решението до касация. Тя не е налице и спрямо въпрос №3, тъй като на решаващият състав е обсъдил всички доводи, наведени във въззивната жалба.
Последният въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в противовес на инкорпорираното във въпроса твърдение на касатора, въззивният съд е обсъдил възражението му за недопустимост на доказателствата на основание чл.193, ал.2 ГПК, като е изложил мотиви за неговата неоснователност. Прието е, че в допълнителната искова молба във връзка с оспорването на доказателствата в отговора на общината е инкорпорирана воля на ищците да се ползват от доказателствата, представени от тях с исковата молба, като по отношение на тези мотиви не е формулиран въпрос от жалбоподателя. Следва да се има предвид и факта, че предмет на оспорването в отговора на исковата молба са частни диспозитивни и свидетелстващи документи, чиято автентичност не е оспорена, поради което то не попада в приложното поле на производството по чл.193 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация, като съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 /2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1 и т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на спора, касаторът следва да заплати направените за настоящата инстанция разноски от ответника по касацията, „ЕЛМАС” ЕООД, в размер на 9800 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 31.10.2017г. по в.т.д. № 280 / 2017г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 42 / 21.01.2017г. по т.д. № 78 / 2014г. на Окръжен съд – Смолян в частта, с която са уважени предявените от „ЕЛМАС” ЕООД и „СКАБ” ЕООД (н), в качеството им на съдружници в регистрираното по ЗЗД гражданско дружество Консорциум „СВЕТЛИНА”, обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 491 830,61 лева с ДДС, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща дължимо по договор за изпълнение на обществена поръчка от 04.01.2008г. незаплатено възнаграждение за извършени и приети от възложителя СМР и услуги по поддръжка и обслужване на уличното осветление на територията на [община], ведно с разноски.
ОСЪЖДА [община], Булстат[ЕИК], да заплати на „ЕЛМАС” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 9800 лева- направени разноски за настоящата инстанция.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.