О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София, 19.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 505 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. срещу решение № 2628 от 12.11.2018г. по в.гр.д. № 503 / 2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 6.11.2017г. по гр.д.№ 4208/2017г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът му по чл.208 КЗ (отм.) против ЗД „А. България” АД за заплащане на сумата от 100 000 лева за щети в описан апартамент, на основание застрахователна полица № 08120110010000003/2005г.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че всички елементи от фактическия състав , необходими за уважаване на предявения иск са доказани по делото. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.382, ал.1 КЗ, която регламентирала субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключения договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „А. България” АД, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на имота, предмет на застрахователния договор, както и че между ЗАД „А. България“ и „А. Б. България” АД е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица 08120110010000003. Безспорно е също така, че ищецът е сключил договор за кредит с „А. Б. България” АД, като последната се е задължила да застрахова в своя полза и за своя сметка в ЗАД „А. България“ имота, за чийто ремонт следва да бъдат използвани средствата от отпуснатия кредит (чл. 18 г във връзка с чл. 2 от договор 12839/11.10.2005 г.). Установено е и обстоятелството, че задължението по договора за кредит е изцяло изплатено на 25.10.2016 г. Безспорно е и обстоятелството, че застраховката е била валидна към процесната дата 22.05.2012 г.
За да потвърди първостепенното отхвърлително решение, въззивният състав също е достигнал до извода, че между ищеца и ответното дружество не са налице договорни отношения по сключен договор за застраховка. След анализ на приетите по делото застрахователна полица 08120110010000003 ведно със Специални условия за застраховане на щети на ипотекирано или заложено имущество, понесени от банка-кредитор, писмо от „А. Б. България” АД до ищеца от 07.05.2015 г. и сертификат за сключена застраховка съгласно чл.199а КЗ (отм.), издаден от „А. Б. България” АД, съдът е заключил, че в случая е налице хипотезата на чл.199а, ал.2 КЗ (отм.). Определил е застраховката, като сключена по повод на имуществено благо на длъжник в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане. Застрахован е ипотекиран в полза на банката имот на ищеца, за ремонта на който банката е отпуснала кредит. Приел е, че обект на договора за застраховка е имуществено благо на ищеца, но той няма право да получи застрахователно обезщетение.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, и за които се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Приложима ли е по аналогия разпоредбата на чл.382 КЗ към случаите на сключена застраховка за обезпечение на заем или банков кредит при положение, че действащата по това време норма, изрично не е уреждала правата на третите лица на ползващо се лице и застрахован?; 2/ Нарушава ли принципа на справедливост начинът, по който българските съдилища решават делата във връзка с повдигнатия по-горе въпрос?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда. Формулираните от касатора правни въпроса не отговарят на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Те са ирелевантни, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. За пълнота на изложението следва да бъде изяснено, че законодателят не е предвидил ретроактивно действие на новия закон –цитираната от касатора разпоредба на чл.382 КЗ (в сила от 1.01.2016г.), по отношение на пораждането, изпълнението и прекратяването на заварени застрахователни правоотношения, поради което за юридическите факти, свързани с изпълнението на поети правни задължения по тези договори за застраховка, възникнали преди влизане в сила на действащия КЗ – пар.22 от ПЗР на КЗ, не се прилага новия КЗ.
Предвид изхода на спора, на касатора не се дължат разноски, а на ответната страна в производството не могат да бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2628 от 12.11.2018г. по в.гр.д. № 503 / 2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.