3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 12.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2662 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „НЕКСАС” ЕООД срещу решение № 2173 от 14.08.2018г. по в.гр.д. № 5734/2017г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 2375/27.04.2017г. по т.д. № 157/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлен предявеният против „ТЕРА АЙКОН” ООД (н) иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 17.02.2009г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на подробно описания недвижим имот.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на иска. Касаторът не споделя извода на съда за настъпила погасителна давност на иска. Счита, че давността не е текла, тъй като ответникът не е разполагал с валидна представителна власт да сключи окончателния договор от 2010г. насам. Същевременно поддържа, че до момента на предявяване на иска е липсвал годен предмет за прехвърлителна сделка, както и скица. Претендира разноски.
Ответната страна по жалбата и по делото, „ТЕРА АЙКОН” ООД (н), в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, решаващият състав е приел за основателно възражението на ответното дружество за настъпила погасителна давност по отношение на потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД. В мотивната част на атакуваното решение въззивният състав е разяснил, че давността започва да тече от момента на сключване на предварителния договор или от момента на предаване на владението на имота на приемателя, но само в случаите, при които в предварителния договор не се съдържа уговорка в различния смисъл –уговорен срок или условие. С оглед на изложеното и след съобразяване с уговорката в чл.13 на процесния предварителен договор от 17.02.2009г., че продавачът се задължава да завърши обекта и да прехвърли собствеността в срок от двадесет месеца от подписването на договора, съдът е заключил, че давността е започнала да тече на 18.10.2010г. – след изтичане на предвидения в договора срок от двадесет месеца, считано от 17.02.2009г. Пет години по-късно – на 18.10.2015г., погасителната давност е изтекла, като исковата молба е подадена след тази дата.
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ Тече ли погасителна давност за иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и от кой момент, независимо от уговорения в договора срок, или тя е спряла да тече в хипотезата, в която продавачът не снабдява с необходимите документи за сключване на нотариален акт, а именно кадастралната скица и решение на общото събрание на съдружниците, и не нанася сградата в кадастъра?; 2/ Следва ли добросъвестният купувач да търпи неблагоприятните последици от забавата, свързани с изтичането на давността, като се вземат предвид обстоятелствата, че междувременно продавачът е обявен в ликвидация и впоследствие обявен в несъстоятелност т.е. липсвала е валидна представителна власт през дълги периоди и годен предмет за прехвърлителна сделка?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като прилага следните актове: определение № 654/20.08.2014г. по ч.т.д.№ 1123/2014г. на І г.о. на ВКС и решение № 286/28.09.2011г. по гр.д.№ 1055/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС. Твърди, че е налице очевидна неправилност на акта.
Настоящият състав намира, че не се явява обосновано основание за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Първият въпрос не е обусловил изхода му, тъй като липсва произнасяне от страна на съда относно необходимостта продавачът да се снабди с документи за сключване на нотариален акт – кадастралната скица и решение на общото събрание на съдружниците и да осигури нанасяне на имота в кадастъра. Независимо от това следва да се отбележи, че пораждането на потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД на купувача – ищец за обявяване на предварителния договор за окончателен е свързано именно с неизпълнение от страна на продавача на задълженията му във връзка със сключване на окончателния договор, като началото на течението на погасителната петгодишна давност относно потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД е моментът на възникването му.
Вторият въпрос също не покрива общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като обстоятелствата, на които се основава въпроса – обявяване на купувача в ликвидация, впоследствие в несъстоятелност, липсата на валидна представителна власт и на годен предмет за прехвърлителна сделка, видно от мотивите на атакувания акт, не са обусловили изхода на делото.
Предвид неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика
С оглед изложеното, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2173 от 14.08.2018г. по в.гр.д. № 5734/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.