3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 07.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1518 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПРОЦЕС” ООД, [населено място], представлявано от адв. И. А., срещу решение № 16 от 25.01.2018г. по в.т.д.№ 332/2017г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 122 от 13.07.2017г. по т.д. № 182/2016г. на Плевенски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „АГРОИНВЕСТ 2006” ЕООД иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 43 399,20 лева въз основа на фактура № 219/30.06.2009г. на стойност 9720 лева с ДДС, фактура № 220/08.07.2009г. на стойност 9259,20 лева и фактура № 2045/14.09.2016г. на стойност 24420 лева с ДДС и касаторът е осъден да заплати на „Агроинвест – 2006” ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1850 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като излага твърдения за необсъждане на доводите му, поддържани пред двете инстанции, както и на събраните по делото доказателства. Поддържа, че въззивният съд напълно е игнорирал трайните търговски отношения между праводателя му и ответното дружество, които са земеделски производители, регистрирани за целите и нуждите на ЗДДС. Счита, че това им качество предполага и спецификата на документооборота при реализацията на произведената от тях земеделска продукция, като от съпътстващите фактурите първични документи се установява, че спрямо цялото количество еднотипна продукция страните по сделките са имали еднотипна организация при експедитирането. Твърди, че независимо от това твърденията на ответника са видимо разностранни, като е избирателен подходът му при осчетоводяване на задълженията по отделните доставки, обективирани в процесните фактури. Сочи, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от доставчика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че с оглед противоречиво решавания от съдилищата въпрос и нуждата от точното прилагане на закона следва да се даде възможност решението да бъде допуснато до разглеждане от ВКС.
Ответникът „Агроинвест – 2006” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е обсъдил събраните по делото доказателства – фактури № 219 от 30.06.2009г., № 220 от 08.0.2009г. и № 2045 от 14.09.2016г., издадените към тях пътно-прехвърлителни разписки, заключение на ССЕ и договор за цесия от 17.10.2016г., с който вземанията по фактурата са прехвърлени на ищеца „Процес” ООД от Земеделска кооперация за производство и услуги „Напредък – 2000”. Въз основа на тези доказателства е приел, че между ЗКПУ „Напредък – 2000” и ответника „Агроинвест – 2006” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който кооперацията е трябвало да предаде отразените в първите две фактури стоки, а ответникът – да заплати продажната цена, че ответникът не е навел доводи за липса на реална доставка по тези фактури, както и че с оглед осчетоводяването им от ответника и включването им в дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период месец юли 2009г. стоките са доставени. Приел е, че с оглед датите на издаване на фактурите към момента на завеждане на исковата молба – 24.10.2016г. предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност е изтекла.
Въззивният съд, като е взел предвид, че фактура № 2045 от 14.09.2016г. за сумата 24 420 лева не е осчетоводена в счетоводството на ответника и не е включена в дневника за покупки по ЗДДС, че няма данни стоката по тази фактура да е достигнала до ответника, като не са представени приемо-предавателни протоколи или складови разписки за предаване на стоката или за влизането й в складовете на ответника, е приел, че не е възникнало задължение за плащане на цената на доставката. Посочил е, че осчетоводяването на пътно-прехвърлителните разписки, въз основа на които е издадена фактурата, от ЗКПЕ „Напредък-2000” само по себе си не е основание да се направи заключение за наличие на облигационно отношение с ответното дружество, като фактурата е изготвена няколко години след тези разписки. Посочил е още, че свидетелят В. Г. Ц., който през 2012г. е работил в предприятието на ЕТ „Кам комерс – Иван Добрев” и е управлявал МПС, посочено в пътно-прехвърлителна разписка № 63/26.07.2012г., не е разпознал положения в разписката подпис, а свидетелят Д. М. С., който е управлявал МПС, собственост на ЕТ „Кам комерс – Иван Добрев”, чийто регистрационен номер е отразен в пътно-прехвърлителна разписка № 40 от 18.07.2013г., е положил подпис на документа, но не си спомня от къде и какво е товарил. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че не е установено възникването на облигационна връзка между кооперацията и ответното дружество по договор за търговска продажба, във връзка с каквато се твърди издаването на фактура № 2045 от 14.09.2016г., както и че липсват данни за реално получаване на стоката по фактурата от ответника. Посочил е, че ищецът е изложил твърдения за наличие на трайни търговски отношения между кооперацията и ответника едва в писмените бележки пред първата инстанция и във въззвната жалба, които с оглед предмета на спора са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът единствено е посочил, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед решавания противоречиво от съдилищата въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Поради това, при липса на формулиран правен въпрос, изпълняващ общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 25.01.2018г. по в.т.д.№ 332/2017г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: