1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 28.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 502 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца С. Р. С. чрез процесуален представител адв. С. С. Ч. срещу определение № 3359 от 01.11.2018г. по в. гр. дело № 442/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1822 от 13.07.2018г. по в. гр. дело № 442/2018г. /погрешно посочено в. гр. дело № 422/2018г./ на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че не се следват разноски, доколкото ищецът е поискал присъждане на такива по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а тъй като обжалваното решение на СГС е влязло в сила до размер на присъдените 20 000 лв., ищецът е разполагал с възможност да заплати полагащия се адвокатски хонорар и не е имало основание за безплатна защита пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател релевира доводи, че съдът не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., а преценката дали лицето е материално затруднено по смисъла на закона е в компетенциите на адвоката, приел да осъществява безплатно адвокатска защита и съдействие. Моли определението да бъде отменено и на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за двете инстанционни производства съобразно допълнително присъденото с въззивното решение обезщетение в размер 15 000 лв.
Ответникът по частната жалба ЗК „Лев Инс” АД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1822 от 13.07.2018г. по в. гр. дело № 442/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта за разноските, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С. Ч., осъществяващ процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. поради това, че тежкото материално състояние на ищеца е опровергано от фактите, видими от самото развитие на производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото с първоинстанционното решение в полза на ищеца е присъдена сума в размер 30 000 лв. и решението е влязло в сила в частта за сумата 20 000 лв. Съдебният състав е посочил, че по отношение на ищеца е било налице изпълнително основание, въз основа на което е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист и да събере достатъчна сума, с която да изплати дължимото адвокатско възнаграждение, но не е направил това и се е поставил в невъзможност да заплати правната помощ на процесуалния си представител, поради което ищецът не попада в кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1 ЗАдв., респ. чл. 5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението на въззивната инстанция е неправилно по следните съображения:
Въззивното производство по в. гр. дело № 442/2018г. на Софийски апелативен съд е образувано по повод постъпили от ищеца и ответника въззивни жалби срещу решение от 23.10.2017г. по гр. дело № 3900/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав съответно в отхвърлителната част на иска за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. и в осъдителната част за сумата в размер 10 000 лв. /разликата над 20 000 лв. до присъдените 30 000 лв./. Видно от представените в първоинстанционното и въззивното производство договор за правна защита и съдействие от 05.07.2017г. и пълномощно ищецът се е представлявал в двете съдебни производства от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Искане за присъждане на съответното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е заявено своевременно и е представен списък по чл. 80 ГПК, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. С въззивното решение след частична отмяна на решението на СГС ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца допълнително сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП, и решението на СГС е потвърдено в обжалваната от застрахователя осъдителна част.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
Неправилно и в противоречие с разпоредбите на чл. 36 и чл. 38 ЗАдв. въззивният съд е приел, че ищецът не попада в кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1 ЗАдв., респ. чл. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид опровергаване на тежкото материално състояние на ищеца, доколкото с първоинстанционното решение в полза на ищеца е присъдена сума в размер 30 000 лв., решението е влязло в сила в частта за сумата 20 000 лв. и същият е могъл да се снабди с изпълнителен лист и да събере достатъчна сума, с която да изплати дължимото адвокатско възнаграждение. Влязлото в сила частично в осъдителната част първоинстанционно решение не удостоверява наличие на материално състояние, позволяващо на ищеца да заплати на процесуалния си представител дължимото адвокатско възнаграждение. От една страна, по делото липсват твърдения и данни, че застрахователното дружество е заплатило на ищеца съответната част от застрахователното обезщетение. От друга страна, сключеният на 05.07.2017г. договор за правна защита и съдействие не е изменен.
Предвид изложените съображения обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответното застрахователно дружество трябва да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 176 лв. /980 лв. + 196 лв. ДДС/, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата в размер 1 176 лв. /980 лв. + 196 лв. ДДС/ – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство /980 лв. + 196 лв. ДДС/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3359 от 01.11.2018г. по в. гр. дело № 442/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 8 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер 2 352 лв. /две хиляди триста петдесет и два лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство с включен ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.