4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София,12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2497 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1081 от 10.05.2017г. по в.т.д. № 1197/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 54 от 16.12.2016г. по т.д. № 3911/2015г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора осъдителни искове на основание чл.215 вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) срещу [фирма] за сумата от 20866,60 евро – щети на стока, разходи за авариен комисар 550 евро, разходи за куриер 66,60 евро и законна лихва за забава в размер на 11575,65 лева, като касаторът е осъден да заплати и 450 лева разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Сочи се, че застрахователният договор е покривал настъпването на застрахователния риск – отговорност на превозвача, към момента на неговото сключване /06.06.2012г./, което е в съответствие с диспозитивния характер на разпоредба на в чл.187 КЗ /отм./. Не споделя извода на съда, че първата премийна вноска по процесната полица е платена от [фирма] на 19.06.2012г., когато е извършено плащане от страна на „Моят брокер” към ЗК [фирма]. Счита, че от събраните доказателства по делото става ясно, че плащането от страна на застрахования, [фирма], към „Моят брокер” е станало преди това. Поддържа, че в случая хипотезата е на приемане на забавено изпълнение от страна на ответника – [фирма], който е приел застрахователната премия, не я е върнал на [фирма], с което се е съгласил да бъде обвързан от застрахователното правоотношение т.е. не е налице неизпълнение на застрахователния договор.
Ответната страна в спора, [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване и при условията на евентуалност сочи, че постановеното решение е правилно, поради което иска да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Относно фактическите констатации и правни изводи по делото, на основание чл.272 от ГПК, решаващият състав е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно тях, предмет на делото е претенция на [фирма] /като изпращач на гъби и техен собственик/ към застрахователя за обезщетяване на настъпила щета по време на превоз по шосе до Париж на прясна гъба челядинка с нето тегло 4500 кг. Застрахован е превозвача [фирма] със застрахователна полица № 3470123400000005 и срок на действие на застраховката от 00,00 ч. на 12.06.2012г. до 24,00 ч. на 11.06.2013г. Застрахователната премия е следвало да се плати еднократно в деня на сключване на договора или на вноски, в който случай първата вноска е била дължима при сключване на полицата, но при подписване на договора не е платена премия и затова договорът не е влязъл в сила с подписването му. Посочено е, че в конкретния случай между страните не е било уговорено друго, поради което няма основание да се приеме, че договорът за застраховка е влязъл в сила в един друг момент, различен от плащането на първата вноска. Натоварването на погиналата стока е извършено на 16.06.2012г. и тя е пътувала 2 дни, в течение на които се е повредила. Камионът е пристигнал във Франция, [населено място] на 19.06.2012г. в 9 ч. След 13ч. на 19.06.2012г. в офиса на застрахователния брокер [фирма] е постъпило плащане на застрахователната премия по процесната полица. С оглед на това съдът е приел за установено, че договорът е влязъл в сила след настъпване на щетата. Направен е извод, че доколкото първата премия е била платена на 19.06.2012г., съгласно чл. 187 КЗ /отм./ застрахователят носи застрахователния риск само за настъпило от този момент занапред застрахователно събитие, но не и за времето през което не е бил обвързан от договора, през което именно е настъпило процесното събитие -18.06.2012г., във връзка с което се търси заплащане на обезщетение. Последица от забавата при изпълнение на задължението за заплащане на застрахователната премия е влизане в сила на договора от момента на плащането й, но отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана за период, предхождащ момента на плащане на премията.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ Дали застрахователният договор поражда действие, след като има сключена полица между застрахователя и застрахования, но не е заплатена застрахователната премия или първата вноска? и 2/ Когато застрахователят приеме плащане на застрахователната премия или първа вноска, след като е издал застрахователна полица и след началото на уговорения срок на действие на застраховката, без да направи възражение за промяна на срока на действие и/или намаляване на размера на премията съобразно дните на забава, то следва ли да се приеме, че е налице прието забавено изпълнение и застрахователният договор е започнал вече действието си съгласно уговореният срок?”. Касаторът се позовава на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като счита, че Софийски апелативен съд е постановил решението си в противоречие на: определение № 80/07.02.2014г. по т.д. № 2188/2013г. на І т.о. на ВКС, определение № 382/ 23.06.2014г. по т.д.№ 3583/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 23/11.01.2013г. по т.д. № 663/2012г. на АС-Варна, решение № 140/28.03.2014г. по гр.д. № 820/2013г. на ОС-Пазарджик, решение № 781/10.12.2014г. по гр.д. № 1174/2014г. на ПАС, определение № 382/23.06.2014г. по т.д. № 3583/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение от 27.10.2014г. по гр.д. № 14658/2013г. на СРС, решение от 29.04.2013г. по гр.д. № 9491/2012г. на СГС, решение № ІІ-78-137/02.05.2012г. по гр.д. № 54524/2011г. на СРС и решение № 528/28.05.2014г. по т.д. № 2392/2013г. на ОС-Варна.
Постановените от касатора въпроси са релевантни за изхода на делото, обсъждани са от съда и като обусловили правните му изводи покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, въззивното решение не може да бъде допуснато до касация, предвид неосъществяването на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.). Цитираните две определения на по чл.288 ГПК нямат характер на задължителна практика на ВКС по см. на чл. чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2011г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, въззивният съд е изградил решаващите си изводи не с оглед на момента на сключване на застрахователния договор, а на базата на момента на влизането му в сила, за който е прието, че е различен от момента на сключване на договора с подписването му.
Не е доказано и наличието на визираното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), тъй като цитираната от касатора практика на съдилищане не е представена.
На последно място, не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), тъй като разпоредбата на чл.187 КЗ /отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване. За да възникне валидно застрахователно правоотношение между страните е необходимо помежду им не само да е сключен застрахователен договор, но същият да е влязъл в сила. В чл.187 КЗ /отм./ законодателят е посочил момента на влизането му в сила – след плащане на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане, освен ако в закона или в договора не е предвидено друго. В диспозитивната норма не се съдържа правило, че с плащането договорът проявява действие от момента на сключването / подписването му.
Предвид горното, не са налице релевираните в изложението критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), поради което атакуваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1081 от 10.05.2017г. по в.т.д. № 1197/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.