Определение №376 от 19.6.2019 по тър. дело №1857/1857 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 19.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1857 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Турист строй комерс – 99” АД, представлявано от адв. И. С., срещу решение № 69 от 10.04.2018г. по в.т.д. № 15/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 192 от 21.11.2017г. по т.д. № 151/2017г. на Окръжен съд – Добрич. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден чрез Съвета на директорите да извърши вписване в книгата на акционерите на дружеството на акционера К. Г. К. като притежател на закупените от акционера Й. П. И. 181 броя поименни акции с номинал от 10 лева и от акционера Т. С. Т. 181 броя акции с номинал от 10 лева или вследствие посоченото придобиване К. Г. К. да бъде записан в книгата на акционерите като притежател на общо 1567 броя поименни акции с номинал от 10 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Поддържа, че алонжът е свързан с джиросването на акциите и необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания, каквато необходимост в случая не е доказана, като при липсата на данни и твърдения за извършени каквито и да било отбелязвания на джира върху временното удостоверение съществуването на алонж е законово неоправдано. Поради това счита, че извършването на джиро върху отделен лист /алонж/ е в нарушение на императивното изискване за форма /чл.484, ал.1 ТЗ/, имащо за последица невалидност на същия. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд във връзка със спазване на изискването на чл.22, ал.1 от устава на дружеството, според който прехвърлянето на обикновени поименни акции се извършва след писмена покана на продавача до другите акционери, подадена чрез Съвета на директорите. Твърди, че в едномесечния срок по чл.22 от устава до СД са постъпили предложения за закупуване на акциите на Й. И. и на Т. Т. от ищеца и от акционера К. И. П., която е поканила предложителите да се явят за прехвърляне на временните удостоверения, но продавачите не са се явили в указаното място и срок. Обосновава довода си, че акционерът няма право да продаде акциите си само на един от акционерите, след като и други акционери са заявили готовност за придобиването им, като счита, че при разрешаването на този въпрос следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл.194 ТЗ, която съответства в най-пълна степен на фактическото положение. Поддържа, че е неправилен и извода на въззивния съд за преклудиране на оплакването в жалбата за неспазване и на друг елемент от състава на чл.22, ал.2 от устава– предложените акции да се изкупят по продажна или определена от СД цена. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК, като се позовава на основанията по т.1 и т.3 и сочи следните материалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е обективирането на прехвърлянето на временно удостоверение за притежаване на поименни акции в алонж, а не на гърба на временното удостоверение, ако на гърба на временното удостоверение не са извършени джира? Счита, че въпросът е решен в противоречие с решение № 133 от 12.07.2010г. по т.д. № 946/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
2. Действителна ли е спрямо дружеството продажбата на акции само на един от акционерите, ако уставът на дружеството предвижда право на всеки акционер да придобие предложени за продажба акции и в посочения в устава на дружеството срок повече от един акционери са заявили желание за упражняване на това право?
3. Приложим ли е по аналогия чл.194 ТЗ в този случай? Касаторът счита, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът К. Г. К., представляван от адв. Емилия С., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е изложил твърдения и аргументи кое допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК поддържа, а цитираната съдебна практика касае съвсем други правоотношения. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане за разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че по реда на чл.22 от устава на ответното дружество двама от акционерите – Й. И. и Т. Т. са отправили предложения за закупуване на собствените им акции– по 181 броя поименни акции, както и че в деня на всяко от отправените предложения ищецът е направил волеизявление за закупуването им до СД съгласно условията и цената, предложени от прехвърлителите. Приел е, че притежаваните от акционера Т. Т. 181 броя акции са прехвърлени чрез джиро на 28.04.2017г. на ищеца, а притежаваните от акционера Й. И. също 181 броя акции са прехвърлени чрез джиро на 02.05.2017г. на ищеца. Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ответника за невалидност на осъщественото второ прехвърляне поради извършването му в нарушение на императивното изискване на чл.484, ал.1 вр. чл.468, ал.1 ТЗ. Приел е, че в случая, макар и да липсва отбелязване на предходни джира, алонжът не се възприема като отделен от временното удостоверение лист, доколкото същият е прикрепен към него с полагането на подписите на двете страни по прехвърлянето в мястото на закрепването в горния ляв ъгъл. Посочил е, че релевираното възражение не се разглежда в контекста на конкуренция между няколко осъществени джира, както и че евентуалната невалидност на осъщественото джиро не е сред основанията, на които дружеството е отказало вписване на извършеното прехвърляне на процесните акции.
Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.22, ал.2 от устава на „Турист строй комерс – 99” АД прехвърлянето на обикновени поименни акции се извършва след писмена покана на продавача до другите акционери, подадена чрез СД, която се излага на видно място в централата на дружеството в продължение на един месец. Съобразно ал.3 на същия текст акционерите имат право да изкупят предложените за продажба акции по продажната или определената от СД цена в срок от един месец от поканата. Въззивният съд е изложил съображения, че минимално изискуемите условия за валидно разпореждане с поименни акции са посочени в чл.185, ал.2 ТЗ и включват акциите да бъдат прехвърлени чрез джиро и това прехвърляне да бъде вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството. Приел е, че законът дава възможност в устава да бъдат предвидени допълнителни условия, които обаче следва да имат изричен и недвусмислен характер, тъй като представляват ограничаване на принципа на договорна свобода, и поради това е счел, че релевантните уставни норми в тази насока подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване. Въззивният съд е посочил, че всички елементи от установената в чл.22 от устава процедура имат за цел да осигурят максимална гласност и прозрачност, както и еднакви възможности за изкупуване на всички акционери, но е счел, че не намира опора в закона и устава тезата на ответника, че когато желаещите да закупят акции са повече от един, изкупуването следва да бъде извършено по аналогия на чл.194 ТЗ пропорционално на дотогава притежаваните от акционера части от капитала на дружеството. Обосновал е извода си с различието между двата института – на увеличаването на капитала и на разпореждането с акции, поради което правоприлагането по аналогия би било проява на разширително тълкуване на устава. Посочил е, че липсва ограничение в устава един акционер да придобие всички продавани акции, а липсва и основание за подобно ограничително тълкуване, поради което и с оглед носената доказателствена тежест от страните е намерил за недоказано възражението за неспазена процедура по чл.22 от устава. Счел е за спазено и изискването на устава акциите да бъдат изкупени в срок от един месец от поканата, а не след неговото изтичане.
Въззивният съд е приел за процесуално недопустимо като релевирано извън установените за това преклузивни срокове оплакването в жалбата, че съдът не е установил и спазването на друг елемент от състава на чл.22, ал.2 от устава – предложените акции да се изкупят по продажна или определена от СД цена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният първи материалноправен въпрос с оглед мотивите на на въззивния съд не е обусловил решаващите му изводи и поради това не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с посоченото от касатора решение № 133 от 12.07.2010г. по т.д. № 946/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., тъй като въззивният съд не е приел, че е допустимо обективирането на прехвърлянето на временно удостоверение за притежаване на поименни акции в алонж, а не на гърба на временното удостоверение при липса на извършени на последния джира, а е счел, че в настоящия случай алонжът не се възприема като отделен от временното удостоверение лист, доколкото същият е прикрепен към него с полагането на подписите на двете страни по прехвърлянето в мястото на закрепването в горния ляв ъгъл. Следователно даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от конкретните факти по делото, а не от произнасяне в противоречие с посоченото от касатора решение.
Останалите два материалноправни въпроса са свързани с прилагането на клаузата на чл.22, ал.2 от устава на дружеството. По отношение на тези въпроси не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая отговорът на поставените въпроси е обусловен от конкретните факти по делото – от съдържанието на клаузата на чл.22, ал.2 от устава на дружеството и нейното тълкуване, поради което произнасянето по тях не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 10.04.2018г. по в.т.д. № 15/2018г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Турист строй комерс – 99” АД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, адв. И. С. да заплати на К. Г. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис № 7, адв. Емилия С. сумата 550 лева /петстотин и петдесет лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top