О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 15.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3158 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място], представляван от адв. Д. Й., срещу решение № 1354 от 14.06.2017г. по гр.д. № 1098/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II състав в частта, в която, след отмяна на решение № 9159 от 19.12.2016г. по гр.д. № 188/2016г. на Софийски градски съд, I – 12 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.266, ал.1 КЗ (отм.) за сумата над 15 000 лева до 26 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че фактическите изводи на съда относно характера на получените от ищеца телесни увреждания, усложненията от тях, възстановителния период и съпътстващите го силни физически болки, емоционален и психически стрес са правилни, но е погрешно съпоставянето им с правния извод за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение правнозначимите критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са само формално изброени, без да са задълбочено обсъдени, и поради това присъденото обезщетение е занижено. Поддържа, че съдът не е отчел и размера на нормативно определените лимити за отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да посочи и прецени всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства. Твърди, че въпросът е решен в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, решение № 171 от 18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 02.11.2016г. по т.д. № 2629/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 226 от 08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 199 от 30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 84 от 15.08.2016г. по т.д. № 1308/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 36 от 08.03.2016г. по т.д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Излага възражение за липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като посочва, че приложената от касатора практика на ВКС е неотносима към предмета на настоящия спор. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач Г. Й. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.266, ал.1 КЗ (отм.) над сумата от 15 000 лева до 26 000 лева и е отхвърлил иска в тази част. За да постанови решението си, съдът е обсъдил заключението на комплексната съдебно – медицинска и техническа експертиза и е приел за доказано настъпването на описаното в исковата молба ПТП, при което на ищеца С. Д. К. са били причинени телесни увреждания – контузия на гърдите и корема, старо счупване на 3 – то ребро и ново счупване на 4 – то ребро в ляво, състояние на хемоторакс /кръвоизлив в кръдната кухина/ в ляво, контузия на лявата поясна област, всяко от които представлява „разстройство на здравето, неопасно за живота”, както и претърпените от ищеца болки и страдания, които са били по – интензивни през първите 30 дни. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразил е характера на претърпяната от ищеца вреда, интензивността и продължителността на болките и страданията, преживения психически шок, болничния престой, затрудненото първоначално придвижване, множеството изследвания, приема на медикаменти, продължителността на възстановителния период – общо около 2 месеца, доброто здравословно състояние на ищеца към настоящия момент, възможността в бъдеще да получава болки при преумора и рязка промяна на времето, възрастта му (44 – годишен) към датата на злополуката и социално – икономическите условия в страната. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за доказани неимуществени вреди възлиза на 15 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора. Не е налице обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираната от касатора т.II на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. В този смисъл са решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., както и цитираните от касатора решение № 171 от 18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 02.11.2016г. по т.д. № 2629/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 226 от 08.12.2016г. по т.д. № 2940/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 199 от 30.11.2016г. по т.д. № 2432/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 84 от 15.08.2016г. по т.д. № 1308/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 36 от 08.03.2016г. по т.д. № 507/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. Следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела е налице различие при определяне размера на обезщетението, доколкото критериите, дори и да са единни, не водят до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които обезщетяват. При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС, като е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, и е оценил значението им, а именно: характера на уврежданията, проведеното лечение, интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, причинените неудобства и ограничения, възрастта на ищеца и социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, съответно е относима към основанията за касационен контрол по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1354 от 14.06.2017г. по гр.д. № 1098/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: