3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
гр. София, 19.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2955 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Чашка, Република Украйна, срещу решение № 1996 от 28.08.2017г. по в.гр.д. № 2560 / 2016г. на Апелативен съд – София, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявения от касатора срещу ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл.258, ал.3 КЗ и чл.26 от Румънския закон за заплащане на горницата над присъдената сума от 187 500 лева до пълния претендиран размер от 500 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2013г. в Република Румъния, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2013г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от постановеното въззивно решение, касаторът го обжалва в отхвърлителната му част за разликата от 312 500 лева, съответно и в частта за разноските. Твърди, че при постановяване на решението си апелативният състав е нарушил принципа на справедливост – чл. 52 ЗЗД. Посочва, че в резултат на ПТП е бил увреден изключително тежко и възстановяването му е било дълго и продължително, като е възможно в бъдеще да се развият усложнения.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗК „Лев Инс” АД, не представя писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от касатора, вследствие на получените телесни увреждания от ПТП от 21.03.2013г., за който иск съдът е посочил, че следва да се приложи Румънското право на основание чл.258, ал.1, т.2 КЗ и съгласно чл.4, ал.1 и чл.15 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения /Р. ІІ/, което съдът на основание чл.43, ал.1 КМЧП е длъжен да установи. По делото е представен и преведен нормативен акт № 136/1995г. за застраховките и презастраховките в Румъния за задължителното застраховане гражданска отговорност за щети, получени в резултат на ПТП с участието на МПС, пуснати за прилагане със Закон № 14/2011г. и конкретно чл.27, ал.1, в която е уредена отговорността на застрахователя.
За да определи размера на обезщетението въззивният съд е съобразил изключително тежките травми, претърпени от пострадалия – ампутация на крайник, извеждането на изкуствен анус на предната коремна стена, политравмата, множеството операции, мозъчната травма, посочените периоди на болки и страдания, психическите травми, причинената 100 % инвалидност, липсата на благоприятни възможности за лечение и необходимостта от нови операции. Възрастта на пострадалия, на 26 години, към момента на ПТП, съща е обстоятелство, което е от отчетено, тъй като настъпилите увреждания са променили живота на активния млад човек и са го направили неспособен да се грижи за семейството си с причинената му нетрудоспособност, както и необходимостта от грижи за него на други лица. Съобразен е и лимитът, определен, съгласно чл.34, ал.1 от нормите, пуснати за приложение от Закон 14/2011 за телесни повреди и смърт, включително и неимуществени вреди от едно и също ПТП – 5 000 000 евро, еквивалент в леи по обменния курс на Националната банка на Румъния към датата на ПТП, а определеният в Република България – 5 000 000 лева. Поради това, при отчитане на изложените обстоятелства, въззивният съд е счел, че следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева.
По спорния въпрос за съпричиняването, съдът е съобразил приложимото и установено право на Република Румъния, въз основа на изготвените съдебни поръчки, от което се установява, че в чл.28 от нормативен акт № 136/1995г. е посочено, че в случай, че ощетеното лице е съдействало непредумишлено за настъпването на ПТП или за увеличаване на обема на щетата, приведеният под отговорност ще бъде държан отговорен само за онази част от щетата, която се дължи на него – обща вина. В такива случаи разпростирането на отговорността върху всяко лице ще бъде установена по пътя на всяко доказателствено средство. В случай, че не може да се определи разпростирането на отговорността върху всяко лице, същата ще се определя в равни ставки, в зависимост от броя на замесените страни в ПТП, като всяка страна ще има право на обезщетение в размера, в който не е призната за отговорна за настъпване на ПТП. От представения превод на законодателството се установява, че водачите на моторни превозни средства и лицата, които ползват места, обезопасени чрез предпазни колани, трябва да ги носят по време на движение по пътищата на страната, с изключенията, предвидени в правилника, като нарушението се санкционира с глоба. Неползването на колани е нарушение и се санкционира съгласно законовите разпоредби, като отговорността пред извършеното нарушение е от личен характер, и се оставя в тежест на активния субект, извършител на нарушението. Въз основа на тези разпоредби решаващият състав е приел, че е предвидено задължение за използване на предпазен колан, което е пострадалият не е изпълнил. Кредитирал е заключението на САЕ, че ако пострадалият е бил с колан, е нямало да изпадне от автомобила, защото коланът е бял да го е задържи на седалката. При отчитане, че една от най-тежките травми на пострадалия е вследствие излитането на пострадалия пътник от минибуса и срязването на крака му на мантинелата, е определено съпричиняване в размер на 25 %. Съдът е приел, че изпадането от лекия автомобил не е единствената причина за травматичните увреждания, тъй като е установил и противоправно поведение и на водача на МПС, поради което не се прилага разпоредбата на чл.27 от румънския закон за изключване вината на застрахователя. След отчитане на посоченото съпричиняване, съдът е заключил, че следва да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата от 187 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящи изхода на спора материалноправните въпроси относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.).
Въпросите относно приложението на разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД не са обусловили изхода на спора, тъй като на основание чл.258, ал.1, т.2 КЗ, въззивният съд е приложил румънския закон, а не българското право. Предвид изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация с оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което безпредметно е обсъждането на наведените от касатора допълнителни селективни критерии.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1996 от 28.08.2017г. по в.гр.д. № 2560 / 2016г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.