3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 01.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2423 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д., пълномощник на А. З. Р., [населено място], срещу определение № 2571 от 10.08.2018г. по в.гр.д. № 4235/2015г. на САС, ГО, 10 състав, с което е отхвърлена молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2769 лева с ДДС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като по делото пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Н. Д., съгласно който осъществяваната правна помощ е безплатна и поради това е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза. Счита за ирелевантен факта, че в откритото съдебно заседание се е явила адв. П. С., упълномощена заедно с адв.Д., тъй като не е правено твърдение с адв. С. да е сключен договор за правна защита и съдействие за осъществяване на безплатна правна помощ. Излага съображения, че адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. се дължи за всяка инстанция. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което на адв. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Ответникът „Бул Инс” АД не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че безплатна правна помощ е осигурена на ищцата Р. пред първоинстанционния съд и на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2796 лева. Посочил е, че пред въззивната инстанция се е явила адв. П. С. С., която е упълномощена за всички съдебни инстанции, но не е представен сключен с нея договор за правна помощ, съдържащ уговорки относно заплащането или не на адвокатско възнаграждение, а такъв договор е сключен с адв. Н. Д.. Посочил е още, че пред въззивната инстанция не са събрани доказателства, обосноваващи наличието или не на условията на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв.
Обжалваното определение е неправилно.
Въззивното производство е образувано по подадена от „Бул Инс” АД въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение, с което дружеството е осъдено да заплати на А. З. Р. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Въззиваемата ищца е подала отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв.Н. Д., който е подписал отговора, съдържащ и искане за присъждане на разноски за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.. Във въззивното производство е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата ищца и адв. Н. Д. за въззивната инстанция, в който е посочено, че такива се предоставят безплатно при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. С въззивното решение обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. Д. за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция е основателно. Отговорът на въззивната жалба е подписан от адв. Д., представен е сключен с него договор за правна защита и съдействие за въззивната инстанция и е направено своевременно искане за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. При липса на оспорване от страна на ответника наличието на основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. В този смисъл е постоянната съдебна практика, която настоящия състав споделя – определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/16г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/15г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Без значение е обстоятелството, че в съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата ищца е била представлявана от адв. С., също упълномощена за тази инстанция, тъй като адвокатско възнаграждение се дължи и следва да се присъди само за един пълномощник – в случая в полза на адв. Д., каквото е направеното искане, с когото е сключен договорът за правна защита и съдействие и който е подписал отговора на въззивната жалба.
Размерът на адвокатското възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г. с оглед обжалваемия интерес от 60 000 лева, възлиза на 2796 лева с ДДС.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което бъде изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските и ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъдено да заплати на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за въззивната инстанция в размер на 2796 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2571 от 10.08.2018г. по в.гр.д. № 4235/2015г. на САС, ГО, 10 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1030 от 27.04.2018г. по гр.д. № 4235/2017г. на САС, ГО, 10 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Н. Н. Д., [населено място], ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата 2796 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева/ – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: