3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 16.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 588 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 и чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. П., представляван от адв. А. П., срещу определение № 242 от 23.01.2018г. по ч.т.д. № 316/2018г. на САС, ТО, 13 състав, с което е обезсилено определение № 7763 от 29.12.2017г. по т.д. № 3484/17г. на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е оставено без уважение искането на П. П. П. като съдружник и управител на [фирма] за спиране на регистърното производство по партидата на [фирма] по заявление с вх. № 20171228133008 на Агенцията по вписванията – търговски регистър, оставена е без разглеждане частната жалба на П. П. П. срещу първоинстанционното определение и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно поради противоречие със закона. Твърди, че към момента на отправяне на искането за спиране на регистърното производство искането не е било лишено от правен интерес, поради което не може да се приеме, че постановеното първоинстанционно определение е недопустимо. Счита, че разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, на която се позовава решаващият състав, се отнася за факти, настъпили между предявяването на иска и приключването на съдебното дирене, което в настоящия случай значи 29.12.2017г. С оглед на това поддържа, че прилагането на чл.235, ал.3 ГПК към първоинстанционния акт би било законосъобразно само ако се касае за вписване, което се е извършило преди постановяването му, а не и след това. Твърди, че въззивният съд не е изследвал критично самото вписване, като излага съображения за незаконосъобразност на допуснатото вписване по регистърното производство, по които въззивният съд не е взел никакво отношение. Поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви и по доводите му, че напълно погрешно и в противоречие със закона и съдебната практика СГС е приел, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.19, ал.5 ЗТР, както и че при допускане на вписване на пристъпването към изпълнение частният жалбоподател ще бъде лишен от възможност за ефективна защита.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба срещу въззивното определение в частта, в която определението на СГС е обезсилено и производството по делото е прекратено, има характера на частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК. С обезсилване на обжалваното пред него определение поради липса на правен интерес от направеното искане за спиране на регистърното производство въззивният съд се е произнесъл по същество на частната жалба, с която е бил сезиран. Определението на окръжния съд по искането за спиране на регистърно производство по вписване на промени по партидата на търговско дружество съгласно чл.536, ал.3, изр. последно ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса. Това означава, че определението подлежи на въззивно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а на касационно обжалване – при условията на чл.274, ал.3 ГПК. В случая обаче е налице ограничението, въведено с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, предвиждаща, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на такова обжалване. Съгласно чл.25, ал.4 ЗТР, производството по жалба срещу отказ на Агенцията по вписванията за вписване на обстоятелства в търговския регистър приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба. В този смисъл е и създадената константна практика на ВКС /Определение № 193 от 17.03.2014г. по ч.т.д. № 534/2014г. на ІІ т.о., Определение № 425 от 01.07.2014г. по ч.т.д. № 1938/2014г. на ІІ т., Определение № 679 от 01.10.2014г. по ч.т.д. № 2072 по описа за 2014г. на І т.о., Определение № 683 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2078/2014г. на І т.о. и др./, която се споделя и от настоящия състав.
Предвид изложеното частната касационна жалба срещу определението на апелативния съд в посочената част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба срещу въззивното определение в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на окръжния съд, подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Определението на въззивния съд в посочената му част е недопустимо. Обезсилвайки обжалваното пред него определение поради липса на правен интерес от направеното искане за спиране на регистърното производство и прекратявайки производството по това искане, въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на окръжния съд, с която е бил сезиран. Поради това определението на въззивния съд, с което е оставил частната жалба без разглеждане, след като вече я е разгледал и се е произнесъл по нея, е недопустимо. По изложените съображения въззивното определение в посочената част следва да бъде обезсилено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. П. П. срещу определение № 242 от 23.01.2018г. по ч.т.д. № 316/2018г. на САС, ТО, 13 състав в частта, с която е обезсилено определение № 7763 от 29.12.2017г. по т.д. № 3484/17г. на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е оставено без уважение искането на П. П. П. като съдружник и управител на [фирма] за спиране на регистърното производство по партидата на [фирма] по заявление с вх. № 20171228133008 на Агенцията по вписванията – търговски регистър и е прекратено производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА определение № 242 от 23.01.2018г. по ч.т.д. № 316/2018г. на САС, ТО, 13 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на П. П. П. срещу определение № 242 от 23.01.2018г. по ч.т.д. № 316/2018г. на САС, ТО, 13 състав.
Определението в частта, в която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: