2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 28.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 743 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Аксис” ООД /н./, [населено място], представлявано от адв. С. А. срещу определение № 646 от 24.10.2018 по в.ч.т.д. № 588/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено определение № 242 от 18.07.2018г. по т.д.н. № 34/2017г. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото първоинстанционно определение не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите по реда на чл.702-703 ТЗ представеният от длъжника „Аксис” ООД /н./ план за оздравяване на дружеството вх. № 1602/25.04.2018г., на основание чл.701, ал.3 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно не е констататирал допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с разглеждането и произнасянето по направеното от дружеството повторно искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, неправилно възприемайки двете искания като еднакви, въпреки различията в отправените искания. Поддържа още, че в случая е следвало да бъде изпратено съобщение до страната дали е уважено или не искането й за продължаване на срока, тъй като е направено искане за продължаване на срока с три месеца, а съдът го е продължил само с един месец. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че искането за продължаване на срока било проява на неполагане на дължимата процесуална грижа и недобросъвестно процесуално поведение от страна на дружеството, поради което евентуалното продължаване на срока нямало да доведе до изпълнение на указанията, като сочи, че противно на становището на съдилищата, депозираният план за оздравяване е пълен и ясен и съдържа всички необходими реквизити, анализи, данни, пазарен потенциал и прогнози, има точно посочване на фактите и обстоятелствата и на исканията, както и прогноза за развитието на предприятието и за удовлетворяване на кредиторите. Поддържа, че е положил значителни усилия за изпълнение на указанията на съда и никъде в ГПК не е предвидено ограничение в броя пъти и продължителността на времето, в които да се продължи даден срок. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага твърдения за наличие на основанията на члл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Посочените информация, анализи и документи в чл.700, ал.1 ТЗ като съдържание на плана за оздравяване, следва ли задължително да бъдат налични в предложения план или е допустимо в него да бъде обосновано кои от информацията, анализите и документите са неотносими и не необходими в конкретния случай?
2. Когато искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока е депозирано и от страната, и от процесуалния й представител, и те се различават досежно искания срок и основанията за неговото продължаване, длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени искания?
3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо уважава или не искането за продължаване на срока по чл.63 ГПК?
4. Когато е поискано продължаване на срока от страната с нов по-дълъг срок, но съдът продължи дадения срок с по-кратък от поисканото, длъжен ли е съдът да съобщи това на страната?
Твърди, че независимо от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, представляван от адв. М. Ж., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като сочи, че : първият въпрос съдържа очевиден отговор, тъй като в чл.700, ал.1 ТЗ са изброени задължителните елементи на оздравителния план, без наличието на които планът не би могъл да бъде допуснат; по следващите три въпроса, свързани с приложението на чл.63 ГПК, е формирана непротиворечива практика, като касаторът е смесил изложените от него оплаквания за неправилност на съдебния акт с основанията за допускане на касационен контрол. Оспорва и твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е обсъдил направените пред първоинстанционния съд искания за продължаване на срока по чл.701, ал.2 ТЗ и постановените по тях определения и е приел, че срокът е бил повторно продължен с един месец, като е съобразено именно соченотото в двете молби /от процесуалния представител и от органния представител на дружеството/ обстоятелство, че до момента на произнасянето няма отговор по подаденото искане от длъжника за съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК. В тази връзка е приел, че доколкото при постановяване на определението е съобразена именно посочената от длъжника, представляван съответно от процесуален и органен представител, уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК, е неоснователно оплакването в жалбата, че съдът е следвало да се произнесе изрично по всяка от двете молби на длъжника, от съдържанието на които се констатира, че са основани на аналогични обстоятелства, с идентични искания и постъпили едновременно в съда. Счел е за неоснователно оплакването, основано на обстоятелството, че длъжникът не е уведомен за определение № 238 от 18.06.2018г., с което срокът по чл.701, ал.2 ТЗ е повторно продължен с един месец, вместо за поискания период от три месеца, като е посочил, че съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, а тя следва сама да следи за произнасянето на съда. Посочил е, че в рамките на повторно продължения срок до дружеството – длъжник е изпратено становище от 27.06.2018г. на НАП във връзка с подаденото искане до МФ за предварително писмено съгласие за отсрочване на публичните задължения от министъра на финансите съгласно чл.189, ал.1 ТЗ, в който са посочени изрично и изчерпателно констатирани от административния орган нередовностите, непълнотите и неяснотите в предложения от длъжника план за оздравяване по отношение на публичните задължения на длъжника и последният е поканен да уведоми за готовност да представи коригиран оздравителен план, който да бъде представен на компетентните органи по ДОПК.
Въззивният съд е споделил изводите на съда по чл.613 ТЗ за непълноти и несъответствия с изискванията на закона на предложения от длъжника план за оздравяване на предприятието, които не са отстранени в рамките на продължения по реда на чл.63 ГПК срок по чл.701, ал.2 ТЗ. Приел е, че планът не отговаря на формалните изисквания по чл.700, ал.1, т.1, т.4, т.5 и т.6 ТЗ /начин и време на плащане на кредиторите от всеки клас; гаранции за изпълнение на оспорени вземания, предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана; гаранциите на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана; управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия за осъществяване на плана, влияние на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника и т.н./. Счел е, че предвид изявленията в отговора на НАП, непредставянето на коригиран оздравителен план от длъжника препятства даването на предварително писмено съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК за отстрочване и разсрочване на публичните задължения от министъра на финансите и следователно спазване на специалното изискване по чл.189, ал.1 ДОПК не може да се очаква в какъвто и да е срок, без преди това съдържанието на плана да е приведено от длъжника – вносител в съоветствие с формалните изисквания на чл.700 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че предложеният от длъжника план за оздравяване на предприятието съдържа непълноти и несъответствия с изискванията на закона и че дадените в тази връзка указания не са изпълнени, но не е обсъждал дали е допустимо в него да бъде обоснована липса на необходимост от даване на информация или представяне на документи с оглед конкретния случай, доколкото такива доводи в частната жалба не са били изложени. От друга страна, не е налице и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл.700, ал.1 ТЗ, уреждаща задължителното съдържание на плана за оздравяване, е ясна и не създава затруднения при прилагането й, нито е налице формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променена или осъвременена.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси са предпоставени от твърдението на частния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по едно от направените искания по чл.63 ГПК и не е изложил мотиви във връзка с произнасянията си по исканията за продължаване на срока. В случая обаче въззивният съд е приел, че съдът по несъстоятелност се е произнесъл по всички направени искания за продължаване на срока. В тази връзка е изложил мотиви, че е съобразена именно посочената от длъжника, представляван съответно от процесуален и органен представител, уважителна причина по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК и поради това е неоснователно оплакването в жалбата, че съдът е следвало да се произнесе изрично по всяка от двете молби на длъжника, основани на аналогични обстоятелства, с идентични искания и постъпили едновременно в съда. Поради това следва да се приеме, че поставените въпроси не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд, с оглед на което не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но е решен в съответствие с формираната непротиворечива съдебна практика – определение № 147 от 15.03.2010г. по ч.гр.д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 79 от 04.02.1010г. по ч.гр.д. № 24/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 193 от 11.04.2011г. по ч.гр.д. № 103/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д. № 4232/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 145/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 495 от 30.06.2014г. по т.д. № 1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 385 от 04.10.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 364 от 27.06.2018г. по ч.т.д. № 1656/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Според тази практика съдът няма задължение да уведомява страната за постановеното от него определение по чл.63 ГПК, а тя сама следи за продължаването му.
Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 646 от 24.10.2018 по в.ч.т.д. № 588/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: