2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 17.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 583 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЛОВНО РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ „МАДАН” срещу решение № 206 от 15.11.2018г. по в.гр.д. № 391 / 2018г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 203/28.05.2018г. по гр.д. № 84/2017г. на Окръжен съд – Смолян, в резултат на което е отхвърлен искът му, предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ТП „ДСГ-ЗЛАТОГРАД” за признаване за установено съществуването на договор от 01.09.2009г., сключен помежду им, за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от Закона за лова и опазването на дивеча в частта относно ловно-стопанския район „Фабрика”, като на касатора са възложени и разноските по делото.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на чл.38, чл.39 и чл.40 от Устава на сдружението, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание на дружина „Фабрика”, проведено на 28.01.2017г.
Ответникът по жалбата и по делото, ТП „ДСГ – ЗЛАТОГРАД”, в подробен писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 01.09.2009г. за срок от 15 години е сключен договор за предоставяне стопанисването на дивеча по чл.30 ЗЛОД между ТП „ДСГ – ЗЛАТОГРАД”, като възложител, и ЛРС „Мадан“, като изпълнител. В него са определени ловно-стопанските райони, в които ЛРС „Мадан“ ще извършва стопанисването и ползването на дивеча, като част от тях е и ловно-стопанския район „Фабрика“ на ловна дружина „Фабрика”.
С уведомително писмо от 18.01.2017г., подписано от председателя на ЛРД „Фабрика“, се уведомява Управителния съвет на ЛРС „Мадан“, че по решение на ръководството на ЛРД „Фабрика“ се свиква общо събрание на дружината на 28.01.17г. от 16 часа в малката зала на читалище „Прогрес“ в [населено място], съгласно описания в поканата дневен ред. Точка 4 от дневния ред е „Вземане на решение за преминаване на ЛРД „Фабрика“, ведно с предоставения за стопанисване ловно-стопански район, в ЛРС „Сокол“ – Смолян и прекратяване на досегашното членство на дружината в ЛРС „Мадан“, [населено място]. Писмото е получено на 23.01.17г. от председателя на УС на ЛРС „Мадан“. Представен по делото е списък за уведомяване за общото събрание на всички ловци, членове на ЛРД „Фабрика“ – 37 на брой, в който е отбелязана датата, часа и начина на уведомяване /по телефона/, както и лицето, извършило уведомяването – председателят на дружината. Приет е и протокол от 28.01.17г. за проведеното общо събрание с приложен към него списък на всички ловци – членове на дружината, както и списък на ловците, присъствали на общото събрание – 29 от общо 37 членове на дружината. В протокола е отразено гласуването по т.4 от дневния ред, според което положителен вот са изразили 23-ма души, против предложението са били 3-ма, като 3-ма са се въздържали от гласуване. С оглед на това е прието, че общото събрание на дружината е взело с изискуемото обикновено мнозинство решение за преминаване на ЛРД „Фабрика“, ведно с предоставения за стопанисване ловно стопански район, в ЛРС „Сокол“ Смолян и за прекратяване на членството си в ЛРС „Мадан“, [населено място]. С писмо № 13/13.02.17г. за решението е уведомено ТП ДГС-Златоград с цел извършване на регистрация по чл.30, ал.3 и ал.4 ЗЛОД и подписване на допълнително споразумение за стопанисването на дивеча в район „Фабрика“.
С писмо от 20.02.17г. на ТП „ДГС Златоград”, получено на 24.02.17г. от ЛРС „Мадан“, последното е поканено за преговори за сключване на допълнително споразумение по договора от 01.09.09г., поради преминаване на дружината в друго сдружение. С писмо от 02.03.17г. на ТП ДГС-Златоград сдружението отново е поканено за преговори, като е указано, че при неявяване договорът ще се прекрати едностранно, считано от 07.03.17г. Не е спорно обстоятелството, че преговори не са провеждани и допълнително споразумение не е сключено. Със заповед № 78/07.03.17г. на директора на ТП „ДГС-Златоград” eдностранно е прекратен на основание чл.31, ал.4 ППЗЛОД договорът от 01.09.09г. в частта относно ловно стопанския район „Фабрика“.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките по чл.31, ал.4 ППЗЛОД и прекратяването на договора е породило правни последици.
Въззивният съд е счел решението на общото събрание на ЛРД „Фабрика“ за валидно, поради липсата на нарушения на устава на ЛРС „Мадан“ относно свикването и провеждането му. Съдът е приел, че поканата за свикване на общо събрание на дружината е по инициатива на ръководството на дружината. Намерил е непредставянето на решението на ръководството на дружината при писменото уведомяване на УС на сдружението за насроченото общо събрание на дружината, респективно необсъждането на този въпрос от ТД ДГС -Златоград при издаване на заповедта за частичното прекратяване на договора от 01.09.09г., за несъществено нарушение на правилата за свикване на общо събрание на дружината. Посочил е, че общото събрание е проведено и никой от тримата гласували против и тримата гласували въздържали се не е поставил въпроса, дали редовно е взето решението на ръководството на дружината за свикването му. Счел е, че редовното провеждане на общото събрание и взетото с мнозинство решение, санира евентуалната липса на писмена форма на взетото от ръководството на дружината решение. Намерил е за недоказано и твърдението, че членовете на дружината не са редовно поканени за общото събрание. Съдът се е позовал на представен списък на всички членове на дружината за уведомяване по телефона за ОС, за който е посочено, че не е оспорен. Същевременно е намерил, че от показанията на свидетелите не се установява деня на уведомяването им да е различен от този, посочен в списъка, както и същите да не са уведомени за дневния ред. За недоказано е прието и твърдението за липса на кворум при провеждане на ОС при доказан членски състав от 37 ловци и присъстващи 29 от тях на събранието.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Липсата на доказателства за реда за свикване на общото събрание по смисъла на чл.38, ал.2 от Устава – от ръководството и / или от 1/3 от членовете на дружината, води ли до незаконосъобразност на взетите решения на Общото събрание?; 2/ Какво е значението за законосъобразността на решението на Общото събрание на ловна дружина, липсата или наличието на „решението на ръководния орган” („ръководството”) на същата дружина по повод свикването му, съответно какво е изискването към съдържанието на решението на „ръководството” по смисъла на чл.38, ал.2 от Устава, респ. идентичен на чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ; Представлява ли решението на ръководството по свикване на събранието юридически факт, от осъществяването на който следва законосъобразността на взетото решение от общото събрание на сдружението?; 3/ Може ли да бъде санирана липсата на акт за свикване на компетентен орган /ръководство по см. на чл.38, ал.2 от Устава на ЛРС „Мадан”, съответно по см. на чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ/, чрез вземане на решения по въпросите, съгласно обявения дневен ред; 4/ Чия е компетентността за вземане на решение за прекратяване на членство на ловна дружина от едно сдружение в друго – на Общото събрание на сдружението или на Общото събрание на дружината, при положение, че всеки от членовете, макар и участващи в обща дружина, се приема с решение на ОС на юридическото лице – сдружение?; 5/ Допустимо ли е въззивният съд да постанови своето решение, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така, както го задължава чл.12 ГПК?; 6/ Налице ли е специална форма за оспорване на съдържанието и достоверността на определен документ, съответно длъжен ли е съдът при неяснота какво обхваща оспорването да поиска то да бъде уточнено?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (по първите четири въпроса) и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по пети и шести въпрос), като във връзка с пети въпрос цитира следната съдебна практика на ВКС: решение № 802/23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 546/01.12.2010г. по гр.д. № 966/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г. на ІV г.о. на ВКС и Тълкувателно решение №1/ 04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г., а по отношение на шести въпрос представя решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивният съд е приел, че събранието на дружината е свикано по решение на ръководството й, но то не е представено пред УС на сдружението в писмена форма, поради което първите три въпроса не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, като аргументът, че редовното провеждане на общото събрание и взетото с мнозинство решение, санира евентуалната липса на писмена форма на взетото от ръководството на дружината решение, е изложен единствено като допълнителен довод. Във въпросите се съдържа позоваване на конкретни клаузи на Устава на сдружението, чиято преценка не може да се извърши от ВКС във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като касае правилността на акта, по която ВКС се произнася само, ако решението бъде допуснато до касационен контрол. Въпросът за приложението на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, съдържащ се във два от въпросите, не е поставен на разглеждане пред долните инстанции, като предвид касационния характер на производството пред ВКС, тези въпроси не могат да бъдат обсъждани за първи път от настоящата инстанция. Частта от въпрос №2, свързана с предпоставките за законосъобразност на решение на общото събрание не на дружината, а на сдружението, не се обхваща от предмета на делото, тъй като такива твърдения и доводи не са излагани от страните, съответно не са обсъждани от съда.
Четвърти въпрос, за това, чия е компетентността за вземане на решение за прекратяване на членство на ловна дружина от едно сдружение и преминаването й в друго /на Общото събрание на сдружението или на Общото събрание на дружината/, не е обсъждан от въззивния съд, защото не е включен в предмета на делото. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържа твърдение, че решението е взето при липса на компетентност, като е недопустимо нови основания на иска да се въвеждат от ищеца с депозираната от него допълнителна искова молба. Ето защо, и спрямо този въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Пети въпрос е поставен от касатора във връзка с твърдението му, че противно на приетото от съда, той е оспорил представения списък, с който се удостоверява уведомяване на членовете на дружината по телефона за свикване на събранието, за което е направил и оплакване в отговора на въззивната жалба. Действително, апелативният съд е приел, че списъкът не е бил оспорен, въпреки наличието на изрично оспорване на същия от ищеца при представянето му в първоинстанционното производство. Доколкото обаче списъкът представлява частен свидетелсващ документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, независимо дали е оспорен или не, тъй като в случая оспорването не обхваща авторството на документа, същият се преценява от съда с оглед останалите събрани по делото доказателства. В случая, решаващият състав на апелативния съд, въпреки че е приел за неоспорени посочените в документа обстоятелства, е мотивирал извода си относно тях и въз основа на депозираните по делото свидетелски показания, поради което допуснатото от съда процесуално нарушение не е от значение за изхода на спора и не обуславя проявлението на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Последното не е налице и по отношение на шести въпрос, тъй като въззивният съд е посочил, че липсва оспорване на документа, но не е мотивирал това с неяснота или с изискване за специална форма на оспорването.
Предвид неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 15.11.2018г. по в.гр.д. № 391 / 2018г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.