6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 27.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2808 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. В. Б., срещу решение № 129 от 07.06.2017г. по в.т.д. № 109/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 915 от 12.12.2016г. по т.д. № 830/2015г. на Окръжен съд – Варна и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 11 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 250 000 лева, изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009г., както и сумата 250 000 лева, представляваща неустойка за разваляне на договора за цесия, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.05.2015г. до окончателното плащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 10 670 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е разгледал непредявено от ответника възражение за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет и по този начин е излязъл извън предоставената му компетентност, което е довело до недопустимост на постановеното решение. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет, като поддържа, че несъществуването на вземането към момента на сключване на договора за цесия е изключение от общото правило за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, тъй като последиците от посочения порок за уредени в специална норма на чл.100, ал.1 ЗЗД, според която, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуането на вземането по време на прехвърлянето. Счита за вътрешно противоречив и неправилен извода на въззивния съд, че поради липса на нищожност на целия договор за цесия, същият не можело да бъде развален, като от мотивите на решението не ставало ясно на какво основание въззивният съд е формирал извод за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че е неправилен извода на въззивния съд, че не е възникнало правото на касатора да развали договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като не била формирана сила на пресъдено нещо за несъществуване на цялото вземане, а само по отношение на част от вземането, предмет на гр.д. № 1481/2009г. на СГС, VІ-8 състав, по което предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила решение. В тази връзка сочи, че вземанията, предмет на договора за цесия, произтичат от един и същ юридически факт, което прави, ако не сигурно, то твърде вероятно отхвърлянето и на останалите искове, почиващи на същото основание. Излага и съображения за значителност на неизпълнението с оглед интереса на кредитора, както и за неправилност на извода за липса на виновно поведение от страна на ответното дружество. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК /в редакцията им преди изм. ДВ, бр.86 от 2017г./, като сочи следните правни въпроси:
1. Може ли съдът служебно да повдига въпроса за валидността на сделката? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 19 от 30.05.2011г. по гр.д. № 262/2010 на ВКС, ГК, ІІ г.о.
2. Нищожна ли е поради невъзможен предмет тази част от договора за цесия, с която се прехвърля вземане, което впоследствие е отречено да съществува с влязло в сила съдебно решение? Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 21 от 07.01.2016г. по в.гр.д. № 2458/2015г. на ОС – Варна и определение № 524 от 19.07.2011г. по т.д. № 186/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
3. Каква част от цедираното вземане трябва да бъде несъществуваща, за да възникне за цесионера правото да развали договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД?
4. Нищожността за част от вземането по договор за цесия, което не прави целия договор нищожен, създава ли предпоставки за развалянето на договора в останалата му част по вина на цедента?
Касаторът поддържа, че по последните два въпроса липсва съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. К. М. и адв. С. С., оспорва касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като във връзка с първия правен въпрос сочи, че още в отговора на исковата молба ответникът е поддържал възражение за нищожност на договора за цесия и следователно не е налице служебно повдигане от съда на въпроса за валидността на сделката; във връзка с втория въпрос сочи, че съдилищата не са дали противно на приетото от въззивния съд разрешение, а соченото определение не дава разрешение на въпроса; във връзка с третия правен въпрос сочи, че въззивният съд не го е обсъждал, а и разрешаването на този въпрос зависи от конкретния договор и дължимите по него престации; във връзка с четвъртия правен въпрос сочи, че въззивният съд не се е произнасял по него, и по отношение на въпроса не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено сключването на договор за цесия между страните и заплащането на договорената с него цена. Приел е, че влязлото в сила решение № 1139 от 24.10.2011г., постановено по т.д. № 1481/2009г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, което обвързва и ищеца като цесионер, е постановено по иск относно вземане, представляващо част от прехвърлените с договора за цесия между страните вземания, и поради това със сила на пресъдено нещо е отречено само съществуването на вземане в размер на сумата 268 444,48 лева без ДДС. С оглед на това въззивният съд е приел, че договорът за цесия за това вземане е с невъзможен предмет, респ. договорът се явява нищожен, в какъвто смисъл е направено и възражение от ответника в отговора на исковата молба. Изложил е съображения, че развалянето на облигационно правоотношение се допуска само в случаите, когато е налице валидно правоотношение, а нищожните договори не подлежат на разваляне, като даденото по тях подлежи на връщане на друго основание, което не е наведено в исковата молба. С оглед на това е достигнал до извод, че не са се осъществили твърдяните от ищеца предпоставки за разваляне на договора.
Въззивният съд е приел, че отричането със сила на пресъдено нещо на част от цедираното вземане означава, че между страните не се е формирала сила на пресъдено нещо по отношение на останалата част от цедираното вземане – посочил е, че искът не е предявен като частичен, поради което вземането за отделните СМР, документирани в отделни протоколи обр.19, представлява отделен иск, по който не е формирана сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното е приел, че нищожността за част от вземането не прави целия договор нищожен и поради това за останалата част не са налице предпоставки за развалянето на договора, което обуславя неоснователност на иска. Предвид отхвърлянето на главния иск, е счел за неоснователен и акцесорният иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Поставеният от касатора първи въпрос е предпоставен от твърдението му, че въззивният съд е повдигнал служебно въпроса за нищожността на процесния договор за цесия, тъй като такова възражение не е направено от ответника. Така поставеният въпрос не е релеватен, тъй като с отговора на исковата молба /л.67 от първоинстанционното дело/ ответникът е направил възражение, че прехвърлянето на несъществуващо вземане не произвежда действие в правния мир, т.е. договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет и по тази причина няма как да бъде уважено изявление за разваляне на договора. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по направеното възражение, приемайки го за основателно. Поради това не е налице служебно повдигане на въпроса за нищожността на договора за цесия поради невъзможен предмет и следователно въпросът не е обуславящ извода на въззивния съд и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението.
Вторият материалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията преди изм. ДВ, бр.86 от 2017г./. Съгласно т.2 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представеното от касатора влязло в сила решение № 21 от 07.01.2016г. по в.гр.д. № 2458/2015г. на ОС – Варна не дава различно разрешение на поставения въпрос. В него е разгледан иск, предявен от лице, което не е страна по договора за цесия, и е прието, че този договор е нищожен поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването му вземането не е съществувало. Изложените в това решение съображения за приложение на разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД във вътрешните отношения между страните по договора за цесия е извън предмета на разгледания спор и поради това не може да се приеме, че с решението е дадено разрешение на този въпрос. Посоченото от касатора определение № 524 от 19.07.2011г. по т.д. № 186/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е от категорията на актовете, посочени в т.2 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което също не доказва наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Формулираният от касатора трети материалноправен въпрос не е обсъжан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.Четвъртият материалноправен въпрос е обсъждан от въззвния съд, но, както и да се реши, не би обусловил изхода на делото. Въпросът имплицитно съдържа твърдение, че предмет на договора за цесия е едно вземане, което не съществува в пълен размер. Това твърдение не съответства на данните по делото. С договора за цесия е прехвърлено вземане за изпълнени, но незаплатени СМР, чийто предмет, размер и обем са подробно посочени като бъдещи искове, за които е поискано обезпечение, по образуваните н.д. № 279/2009г., т.д. № 280/2009г., т.д. № 297/2009г., т.д. № 324/2009г. и т.д. № 387/2009г., всичките по описа на Варненски окръжен съд, ТО. С оглед тази индивидуализация на прехвърлените вземания и при съобразяване на молбите по посочените обезпечителни дела, с които е поискано обезпечение на бъдещи искове, предмет на договора за цесия са вземания по сключен между [фирма] и [фирма] договор № 1 за изпълнение на СМР от 03.02.2004г. и по сключени между [фирма] и [фирма] договор за възлагане на строеж на главен изпълнител от 22.03.2004г., договор № 3 от 05.05.2004г., договор № 4 от 21.05.2004г. и договор № 5 от 14.06.2004г. Следователно с договора за цесия са прехвърлени няколко вземания, като с влязло в сила съдебно решение е отречено съществуването само на едно от тях, в какъвто смисъл са и част от мотивите на въззивния съд. Поради това, както и да се разреши поставеният материалноправен въпрос, отнасящ се до договор за цесия на едно вземане, част от което не съществува, това няма да се отрази на крайния изход на спора.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 07.06.2017г. по в.т.д. № 109/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: