О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр. София, 30.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 907 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Адел” ООД, [населено място], представлявано от адв.М. М., срещу решение № 109 от 14.11.2017г. по в.т.д. № 255/2017г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е прекратено на основание чл.517, ал.3 ГПК дружеството – касатор „Адел“ ООД, ЕИК[ЕИК] и касаторът е осъден да заплати на А. Л. Ч. и О. В. Ч. сумата 3 345 лева – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е мотивирал извода си относно симулативността на процесния предварителен договор, като не е съобразил всички факти и не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че съдържащата се в договора клауза за неустойка не е нищожна, тъй като е уговорена в границите на присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/. Излага доводи за неправилно разпределена от въззивния съд доказателствена тежест между страните. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставки за уважаване на иска по чл.517, ал.3 ГПК. Излага доводи, че поради отрицателен счетоводен баланс отсъствието на вземане на съдружника към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Дали при търговските сделки може да се поставя въпрос за стопанска неизгодност на нейните условия и евентуално какви биха били критериите, ако такъв въпрос може да бъде поставен?
2. Дали може съдът служебно да преценява като стопански неизгодни условията по търговска сделка, ако никоя от страните не е направила възражение в тази връзка?
3. Дали при преценка за симулативност на търговска сделка, ако липсва обратно писмо и ангажирани доказателства от страната, правеща твърдението, съдът може да се позовава на стопанска неизгодност на условията на търговската сделка?
4. Въпрос за критериите при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
5. Има ли значение за действителността на предварителен договор за покупко – продажба фактът дали купувачът разполага с парични средства, покриващи пълния размер на цената по предварителния договор?
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по първите четири въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС и на решение № 139 от 04.03.2008г. по т.д. № 818/2007г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 142 от 12.03.2011г. по т.д. № 336/2010г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 196 от 06.12.2010г. по т.д. № 335/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 137 от 28.07.2015г. по т.д. № 2618/2014г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 88 от 22.06.2010г. по т.д. № 911/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 107 от 25.06.2010г. по т.д. № 818/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Твърди още, че първият и петият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага съображения относно разпределянето на доказателствената тежест при възражение за нищожност на неустойка. Счита, че е налице противоречие на въззивното решение с решение № 127 от 20.12.2016г. по т.д. № 1907/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответниците по касация А. Л. Ч. и О. В. Ч., и двамата от [населено място], оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излагат съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че в полза на ищците А. Л. Ч. и О. В. Ч. е издаден изпълнителен лист на основание влязло в сила решение по гр.д. № 2134/2012г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на А. Д. да им заплати сумата 213 389,42 евро, както и разноски в размер 82 003,61 лева; че е образувано изпълнително дело № 104/2016г. на ДСИ при Бургаски районен съд, по което е наложен запор върху дела на А. Д. в капитала на „Адел” ООД; че след надлежно връчено на дружеството изявление на ищците за прекратяване участието на А. Д. като съдружник, на 20.05.2016г. е проведено Общо събрание на съдружниците, на което са взети решения за прекратяване участието на А. Д. в дружеството и за неизплащане на дела му предвид отрицателния счетоводен баланс към края на месец април 2016г. На 09.01.2015г. между „Адел” ООД, представлявано от А. Д., в качеството му на продавач и А. К. Г. като купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на двадесет и девет недвижими имота, съобразно който страните са се задължили да сключат окончателен договор при цена от 1 151 000 лева и начин на плащане: 450 000 лева при сключване на окончателния договор и 701 000 лева в шестмесечен срок от сключване на окончателния договор. Предварителният договор е прекратен поради неизпълнение на задължение от „Адел” ООД да заличи ипотека, учредена върху четири от недвижимите имоти. Задължението на дружеството да заплати на А. Г. неустойка от 450 000 лева е осчетоводено и е намерило отражение върху стойността и структурата на задълженията по счетоводния баланс към 30.04.2016г. Поради невъзможност на продавача да заплати на купувача уговорената неустойка е подписан договор за продажба на вземане на дружеството от „Арастрой“ ЕООД /в несъстоятелност/ и е уговорено всички събрани суми в производството по несъстоятелност да бъдат прихванати от задължението за заплащане на неустойка. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че предварителният договор не е сключен за целите на процеса. Изложил е съображения, че предвид датата на образуване на гражданското дело по издадения изпълнителен лист /2012г./ и постановяването на осъдителни решения на две инстанции към датата на сключване на предварителния договор /09.01.2015г./ не може да се обоснове незнание на съдружника и управител А. Д., че към запорирания му дял в дружеството би могло да се инициира и принудително изпълнение. Счел е за неправилен и извода на първоинстанционния съд за извършено прихващане между прехвърленото на А. Г. вземане към „Арастрой“ ЕООД с вземането му за неустойка. С оглед на това решаващият съдебен състав е приел, че активите на „Адел“ ООД към 30.04.2016г. са в размер на 1 071 хил. лева, позовавайки се на заключението на вещото лице Г. Д. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд.
По въпроса, дали основателно е осчетоводено задължението за заплащане на неустойка по предварителния договор като част от пасивите на дружеството и дали това задължение е възникнало на годно правно основание, въззивният съд е приел, че страните по предварителния договор са изразили воля за сключването му, но не са желаели пораждането на неговото правно действие. Посочил е, че предварителният договор е сключен в момент, в който дружеството е имало интерес да предприеме мерки да не настъпят неблагоприятни последици при евентуално влизане в сила на осъдителното решение по гражданското дело, по което е наложен запор върху дружествения дял на А. Д.. Изложил е съображения относно стопански неизгодните за дружеството условия на договора: предвид задълженията към банка дружеството не е предприело действия да осигури парични средства, а е сключило предварителен договор за разпореждане с негови активи с уговорка първата част от цената да се плати едва при сключване на окончателния договор; купувачът А. Г. не е имал възможност да заплати стойността на имотите предвид представените по делото доказателства, както и е уговорена неустойка в значителен размер от 450 000 лева. Според въззивния съд неустойката, уговорена в размера, който следва да заплати купувача при подписване на окончателния договор, нарушава обезщетителната й функция, както и принципите на справедливост и добросъвестност. Счел е, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави предвид непредставянето по делото на доказателства за създаване на организация за осигуряване на средства за заплащане на цената по предварителния договор, за нарушаване на договорености, свързани с инвестицията – предмет на предварителния договор, както и липсата на твърдения за вреди, които биха настъпили или са настъпили за купувача. С оглед привидността на предварителния договор решаващият съдебен състав е приел, че извършеното осчетоводяване на дължимата неустойка и нейното отразяване като пасив по баланса на дружеството към 30.04.2016г. е неправилно. Посочил е, че при отпадане на сумата 450 000 лева, отразена като пасив, съотношението между активи и пасиви се променя; стойността на задълженията е в размер на 636 хил. лева, установени по заключението на вещото лице Г. Д., като при съотношение с активите в размер на 1 071 хил. лева е налице положителна величина по баланса към 30.04.2016г. С оглед на това въззивният съд е приел, че съдружникът има вземане от дружеството в размер на стойността на припадащия му се дял и е уважил предявения от А. Л. Ч. и О. В. Ч. иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първи, втори, трети и пети въпроси, поставени в изложението, по начина, по който са формулирани, не съответстват на данните по делото и на решаващите мотиви на въззивния съд. Въпросите са формулирани като релевантни за настоящото дело с оглед изложеното твърдение, че въззивният съд служебно е разгледал въпроса за стопанската неизгодност на условията на процесния предварителен договор. В мотивите на обжалваното решение въпросът, на който въззивният съд е дал отговор, е свързан с установяване абсюлютната симулация на процесния предварителен договор, какъвто довод е изложен от ищците. Изводът на съда за привидност на сделката се основава на съвкупна преценка на съдържанието на предварителния договор и останалите данни по делото, обективирани в писмени доказателства и заключения на вещи лица по съдебно – счетоводни експертизи. Съдът не е формирал правна воля за наличието на явно неизгодни условия като порок, водещ до недействителност на сделката, а, обсъждайки отделните клаузи на договора и събраните доказателства, е достигнал до извод за наличие на косвени доказателства, че сделката е сключена за нуждите на процеса и страните по нея не са желали настъпването на последиците й. Третият въпрос е предпоставен от твърдението за липса на обратно писмо и ангажирани от ищците доказателства за симулативност на сделката, като не е съобразено обстоятелството, че ищците не са страни по тази сделки, а трети лица и доводът им е за сключване на сделката с цел тяхното увреждане. Въпросът дали купувачът по предварителния договор е разполагал със средства да закупи имотите на договорената цена е обсъждан във връзка с преценката относно целените от страните по договора правни последици, а не е ценен като основание за недействителност на договора. По изложените съображения настоящият състав приема, че посочените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. При липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на твърдените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Формулираният материалноправен въпрос, свързан с критериите при преценка нищожността на договорената клауза за неустойка, не е единствено обуславящ решаващия извод на въззивния съд. Изводът за липса на основание за осчетоводяване на задължение на дружеството за неустойка в размер на 450 000 лева е обоснован с недействителността на предварителния договор, с който тази неустойка е договорена, като изложените съображения за нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави са допълнителни. Поради това поставеният въпрос също не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от посочените в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС примерни критерии. Съгласно дадените с това решение задължителни разяснения, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. Нищожността се преценява с оглед на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай, а като примерни критерии могат да бъдат използвани естеството и размера на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и други, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълненото задължение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Разяснено е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и че прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не прави неустойката a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.и, след съотнасянето им към фактите по конкретното дело, е достигнал до извода си за нищожност на неустойката. Въззивният съд при произнасянето си е съобразил посочените примерни критерии и, след съотнасянето им към фактите по конкретното дело, е достигнал до извод за нищожност на неустойката, като по правилността на тези изводи настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания, свързани с разпределянето на доказателствената тежест от въззивния съд, нямат характера на правен въпрос. Същите повтарят оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. По смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 11.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, преценката за правилност е дължима в друга фаза на касационното производство – след допуснато касационно обжалване при формулиран конкретен правен въпрос, и на основания, различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК – чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 14.11.2017г. по в.т.д. № 255/2017г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: