3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 18.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 364 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адв. Р. М., срещу определение № 505 от 14.11.2017г. по ч.т.д. № 635/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частните жалби на дружеството и на [фирма] против протоколно определение от 29.09.2017г. по т.д. № 266/2017. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното определение са оставени без уважение исканията на двете дружества за прекратяване на производството по делото във връзка с вече образувано т.д. № 2403/2017г. на СГС.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на частните жалби като подадени от лица, които не са участници в производството, и срещу определение, което не подлежи на обжалване. Поддържа, че от материалите по делото е видно, че е основен кредитор на длъжника [фирма], поради което до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на „С. М.“ ДОО – Събрия, е поискал да се присъедини към делото, а едва след това е поискал производството по делото да бъде прекратено. Счита, че като не е спазил реда за произнасяне по подадените искания, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото му на защита. Поддържа още, че протоколното определение на окръжния съд подлежи на обжалване, тъй като несъмнено представлява „акт в производството по несъстоятелност“ и като такъв подлежи на обжалване по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ. Сочи, че ако законодателят е имал намерение да изключи обжалваемостта на някои от актовете, това е щяло да бъде изрично уточнено.
Ответникът по частната жалба „С. металс“ ДОО, със седалище и адрес на управление в Република С., я оспорва. Моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са изложени мотивирани касационни основания за обосноваване допустимостта на частната жалба до касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на частната жалба, като сочи, че подадената по-късно молба от кредитор не е недопустима и производството по нея не следва да се прекратява.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, независимо дали са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на апелативния съд е приел, че актът на първоинстанционния съд, с който е оставено без уважение искане за прекратяване на производството, образувано по молба по чл.625 ТЗ, не е от типа, посочен в чл.274, ал.2, т.1 и 2 ГПК, т.е. то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък има изрично предвиждане на неговото обжалване. Приел е още, че частните жалбоподатели са лица, които не са участници в производството пред окръжния съд и респективно нямат интерес да обжалват постановените по това дело определения.
Определението е правилно.
Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т.е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК.
Определението, с което състав на съда по несъстоятелността оставя без уважение искане за прекратяване на производството по молба за откриване на производство по несъстоятелност, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, и следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК. Посоченото определение не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и следователно не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводът на апелативния съд за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелност, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по чл.625 ТЗ, е съобразен със закона и трайната съдебна практика, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед необжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, не следва да се обсъжда дали частният жалбоподател има правен интерес и е легитимиран да обжалва това определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 505 от 14.11.2017г. по ч.т.д. № 635/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против протоколно определение от 29.09.2017г. по т.д. № 266/2017. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на производството по делото във връзка с вече образувано т.д. № 2403/2017г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: