О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 09.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1485 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. Р. срещу определение № 65 от 22.02.2018г. по в.гр.д. № 514/2017г. на Апелативен съд -Велико Т., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу решение № 412 / 11.10.2017г. на Окръжен съд – Русе по в.гр.д. № 384/ 2017г., с което е изменено разпределение от 04.01.2017г. на ЧСИ Ц. Г. на сумата от 7288 лева – остатък от отнет задатък след удовлетворяване на вземанията от първи ред от общата сума от 8250 лева и е отхвърлена жалбата на Р. против постановление за възлагане от 16.01.2017г. на 1/ 2 ид.ч от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор 63427.2.1637.1.3.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Поддържа, че жалбата е допустима, тъй като релевира възражения на собственик на продаван имот, присъединен по право взискател, който при отстраняване на първоначалния купувач и при последващ купувач на имота, би бил обявен за купувач на същия. Въз основа на това се твърди, че предявените чужди права ползват жалбоподателката и правото на жалба принадлежи на лице, което не е носител на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право, което лице има качеството на процесуален субституент. Сочи се, че възлагането на имота преди да влезе в сила разпределението е недопустимо. Поддържа се, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.495 ГПК.
Ответниците по частната жалба не представят отговор на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативен съд – Велико Т. е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, вписано на 30.08.2016г., е обявен за недействителен спрямо взискателя [фирма] договор за доброволна делба между Р. Р. и С. Р., на притежаваните недвижими имоти, между които процесният имот. На 08.11.2016г. е насрочена публична продан на 1/ 2 ид.ч. от процесния апартамент № 4, като за купувач е обявен В. Р.. Същият не внася в срок предложената цена, поради което ЧСИ е поканил за купувач [фирма] – дружеството, предложило следващата по големина продажна цена и е отнело задатъка, даден от В. Р. от 8250 лева. ЧСИ е направил две разпределения – на задържания остатък и на продажната цена. Срещу разпределението на отнетия остатък е постъпила жалба от [фирма], който иска да се ползва от привилегията по чл. 136, т.1 ЗЗД. Постъпила е и жалба от С. Р. – съсобственик на другата 1/2 ид.ч. от апартамент № 4 и наддавач, срещу постановлението за възлагане на 1/2 ид.ч. от апартамент № 4, която е оставена без уважение.
Въз основа на описаната фактическа обстановка, съставът на апелативния съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че в частта против разпределението на сумата, представляваща отнет задатък при публичната продан на ? ид.ч. от апартамент № 4 от наддавача В. Р., Р. не е процесуално легитимирана да обжалва решението на окръжния съд, тъй като не е страна по изпълнителното дело и предявява чужди права в интерес на друго лице – взискателя, [фирма], без да е упълномощена за това. В частта против постановлението за възлагане, жалбата се явява недопустима, тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществото на спора и съгласно чл. 437, ал.4 ГПК решенията на окръжния съд по съществото на жалба срещу действия на съдебен изпълнител не подлежат на обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
Инстанционният контрол относно постановлението за възлагане приключва с произнасянето на окръжния съд по съществото на спора, независимо дали произнасянето е по жалба на страна по изпълнителното дело или по жалба на трето лице, тъй като съгласно чл. 437, ал.4 ГПК решението на окръжния съд по жалба срещу действие на съдебен изпълнител е окончателно. Постановлението за възлагане е влязло в сила, поради което в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани доводи относно неправилността му, включително, че възлагането на имота е следвало да се извърши след влизане в сила на разпределението.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че има право на жалба относно разпределението на задържания задатък в качеството на процесуален субституент на взискателя – купувач, [фирма]. Процесуалната субституция, позволяваща защита на чужди права, се урежда изрично от закона, какъвто не е настоящият случай, като жалбоподателката не може да упражнява правото на жалба на друго лице.
Цитираната от жалбаподателката разпоредба на чл.495 ГПК не урежда, нито обжалваемост на постановлението за възлагане, нито на разпределението, поради което е неотносима за настоящия спор.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65 от 22.02.2018г. по в.гр.д. № 514/2017г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.