2
Р Е Ш Е Н И Е
№. 134
София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 206 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „СИК 16“ ЕООД, представлявано от адв. И. Ю., срещу решение № 37 от 04.01.2019г. по т.д. № 3626/2018г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1443 от 09.07.2018г. по т.д. № 3372/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлена като неоснователна подадената от управителя на дружеството – касатор молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено недопустимото първоинстанционно решение. Твърди, че е било направено искане за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ и е било изложено твърдение за липса на имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което съдът е следвало да се произнесе с нарочно определение по чл.629б ТЗ, указващо последиците на чл.632, ал.1 ТЗ, и едва след това, ако разноски не бъдат предплатени, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Поради това счита, че като е постановил решението си, без преди това да постанови определение по чл.629б ТЗ, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Твърди, че такива оплаквания са били изложени във въззивната жалба, но не са били обсъдени, като вместо това въззивният съд е приел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност не отговаряла на минималните изисквания, предписани в чл.628, ал.1 ТЗ, и след като били дадени указания, които не били изпълнени от молителя, молбата му правилно е била оставена без уважение. Счита, че дори и указания в посочения смисъл да са били дадени /което оспорва/, тяхното неизпълнение би следвало да доведе до оставяне на молбата без разглеждане, което отново обуславяло извод за недопустимост на постановеното решение. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че без изслушването на съдебно-счетоводна експертиза не могат да се изведат, съответно и анализират, показателите, определящи свръхзадължеността на едно предприятие. Сочи, че в случая от събраните писмени доказателства се установява, че дружеството не разполага с никакво имущество. Поради това моли обжалваното определение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.629б ТЗ, алтернативно, да бъде отменено обжалваното въззивно решение и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, респ. да бъде постановено , с което на основание чл.630, ал.1 ТЗ да бъде обявена свръхзадължеността на дружеството и да бъде открито производство по несъстоятелност.
С определение № 300 от 16.05.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: „При наличие на нередовност по чл.628, ал.1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?“
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него решение, е приел, че първоинстанционният съд, като е констатирал неизпълнението на изискването на чл.628, ал.1, т.1 ТЗ относно минимално изискуемите приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с определение от 19.03.2018г. е задължил молителя да представи финансовите си отчети, което задължение не е било изпълнено. Приел е, че при тези данни е невъзможно да се направи извод за действителното фактическо състояние на търговеца, като се е позовал на служебна справка, според която по счетоводен баланс към 31.12.2016г. има касова наличност в размер на 15 000 лева, както и активи с характер на вземания в размер на 11 000 лева. Посочил е, че това обстоятелство препятства възможността да се прецени дали представеният списък на кредиторите е пълен и точен.
Въззивният съд е споделил и препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и съображения, че спецификата на производството по несъстоятелност, засягащо неограничен до страните по спора кръг лица – кредитори на длъжника, налага да се установи какво е действителното икономическо състояние на дружеството. Посочил е, че не разполага със специални знания, за да извърши необходимия анализ на финансовите показатели на длъжника за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, а такъв е невъзможно да се направи само въз основа на служебно разпечатания от ТР счетоводен баланс към 31.12.2016г. Посочил е още, че като не е внесъл определения от съда депозит за назначената от първоинстанционния съд икономическа експертиза, молителят е осуетил изясняването на съществени за решаване на делото въпроси и е предпоставил отхвърлянето на молбата по чл.626, ал.1 ТЗ като недоказана.
По оплакванията в касационната жалба за недопустимост на постановеното въззивно решение настоящата инстанция се е произнесла в определението по чл.288 ГПК.
По поставения процесуалноправен въпрос настощият състав намира следното:
Съгласно чл.628, ал.1 и ал.3 ТЗ с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, съответно от неговия ликвидатор, трябва да бъдат приложени следните документи: 1/ препис от последния заверен от регистриран одитор годишен счетоводен отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговеца да ги съставя; 2/ опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; 3/ списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; 4/ опис на личното имущество и имуществото – съпружеска имуществена общност – за ЕТ и неограничено отговорния съдружник; 5/ доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл.629, ал.5 ТЗ предвижда, че съдът разглежда подадената от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност, ако отговаря на всички изисквания по чл.628 ТЗ. Поради това следва да се приеме, че липсата на някое от посочените приложения е пречка за постановяване на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че при посочен идентификационен код съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Сред подлежащите на обявяване актове съгласно чл.38, ал.1 от Закона за счетоводството са и годишните финансови отчети, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите, по предвидения в чл.62а от Наредба № 1 от 14 февруари 2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ред. С оглед на това в случай, че последният годишен счетоводен отчет на длъжника, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, е обявен в търговския регистър, този документ следва да се счита известен на съда и той няма право да изисква от молителя представянето му с молбата. В противния случай, когато годишният финансов отчет не е обявен в търговския регистър, непредставянето му с молбата на длъжника се явява нередовност, която е пречка за постановяване на решение по нея.
Съгласно чл.621 ТЗ за неуредените в ТЗ въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Поради това при констатирана нередовност на подадената от длъжника молба по чл.625 ТЗ съдът следва да предприеме предвидените в чл.129, ал.2 ГПК процесуални действия, като даде срок на длъжника да острани нередовностите на молбата и при неизпълнение на тези указания – прекрати производството.
Поради това следва да се приеме, че при непредставяне на някой от посочените в чл.628, ал.1 и ал.3 ТЗ документи, с изключение на препис от последния заверен от регистриран одитор годишен счетоводен отчет, когато е обявен в търговския регистър, подадената молба не отговаря на изискванията за редовност и съдът дължи да даде на длъжника указания за отстраняването на нередовностите. При неотстраняване на тези нередовности не е налице предвиденото в чл.629, ал.5 ТЗ условие за разглеждане на молбата и постановяване на решение по нея, поради което съдът следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото.
По основателността на касационната жалба:
В настоящия случай с молбата си за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът е представил справка за задълженията му към 20.04.2017г., издадена от НАП, съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК за задължения с лихви към 05.04.2017г., акт за дерегистрация по ДДС № 220991700367657 от 06.03.2017г., списък на кредиторите по чл.628, ал.1, т.3 ТЗ, опис и оценка на активите и пасивите му към 05.12.2017г. по чл.628, ал.1, т.2 ТЗ и уведомление до НАП чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Към молбата не са приложени препис от последния заверен от регистриран одитор годишен счетоводен отчет и баланс към датата на подаване на молбата, но годишният финансов отчет на дружеството към 31.12.2016г. е обявен в търговския регистър, което е констатирано от първоинстанционния съд. Липсата на междинен баланс към датата на подаване на молбата се явява нередовност, за чието отстраняване съдът е следвало да даде указания. С определението си от 19.03.2018г. първоинстанционният съд е задължил молителя да представи финансовите си отчети с всички съставни части за периода от 2015г. до 2017г. вкл., инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за 2017г., а ако няма такива – последните съставени, и одиторските доклади към финансовите отчети за периода от 2015г. до 2017г. вкл., като го е предупредил, че в противен случай ще бъде приложена санкцията по чл.161 ГПК. Съдът не е констатирал, че с молбата не е представен междинен баланс към датата на подаването й и не е дал указания за отстраняване на тази нередовност. Пропускът на първоинстанционния съд не е отстранен и от въззивния съд, въпреки задължението му да извърши самостоятелна преценка за редовността на молбата по чл.625 ТЗ и при констатирана нередовност, която не е отстранена от първоинстанционния съд, сам да предприеме действия за поправянето й. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е довело до постановяване на недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за предприемане на предписаните в чл.129, ал.2 ГПК действия за отстраняване на констатирата нередовност на молбата, изразяваща се в непредставяне на междинен баланс към датата на подаване на молбата
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 37 от 04.01.2019г. по т.д. № 3626/2018г. на САС, ТО, 11 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: