О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр. София, 23.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2337 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Ц. П. против определение № 2170 / 27.06.2019г. по ч.гр.д. № 3130/2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 8843 от 09.04.2019г. на Софийски градски съд по гр.д. № 953/2019г. за връщане на исковата молба на жалбоподателя на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа, че е допустимо повторно продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд се е позовал на следната фактическа обстановка: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя, с която се иска да се установи, че същият не дължи на ответника „всички суми” по изпълнително дело № 4025/2012г. по описа на ЧСИ И. Х., с район на действие ОС-Русе. С разпореждане на СГС от 30.01.2019г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да посочи размера на иска, да представи документ за платена държавна такса 4% върху цената на иска и пълномощното на адвоката, подписал исковата молба, като са посочени последиците от неизпълнение на указанията. С молба от 25.02.2019г. е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията с един месец, за да се снабди ищецът със справка за размера на дълга от ЧСИ, и с разпореждане от 26.02.2019г. срокът е продължен с един месец, като съобщение за това разпореждане, макар и да няма задължение за съда, е връчено на адв. П. на 06.03.2019г. след представяне на пълномощното за него по делото. С молба от 08.04.2019г. е поискано ново продължаване на срока, тъй като все още нямало изготвена справка от ЧСИ, която молба е оставена без уважение от първостепенния съд и производството по делото е прекратено.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд изрично е приел за основателен аргумента, че няма пречка срокът да се продължи повече от един път. Същевременно, решаващият състав на апелативния съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба, аргументирайки се, че по делото няма представени доказателства за наличие на уважителни причини за продължаване на срока, тъй като няма представена датирана молба до ЧСИ за изготвянето на справката, въз основа на която да се прецени уважителни ли са причините, като вкл. към момента на подаването на въззивната частна жалба указанията на първоинстанционния съд не са изпълнени. Направен е извод, че СГС е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности на исковата молба и е предупредил страната за последиците от неизпълнението, поради което е налице основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора процесуалноправен въпрос: Налице ли е процесуална и законова пречка, при веднъж продължен срок, по изрична молба на заинтересованата страна, преди неговото изтичане, съдът да предостави нов такъв при наличие на уважителни причини?. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на определението до касация, предвид следното:
Поставеният въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като противно на съдържащото се във въпроса твърдение за наличие на уважителни причини за повторно продължаване на срока, апелативният съд е приел, че такива не са доказани. Въззивната инстанция изрично е посочила, че няма пречка по реда на чл.63 ГПК срокът да бъде продължен повече от един път, стига да се докаже уважителна причина за това. Следователно, изходът на делото не е обусловен от невъзможност срокът да бъде продължен повече от веднъж, така както се поддържа от касатора, а от недоказване на уважителни причини за повторното му продължаване. Предвид липсата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2170 / 27.06.2019г. по ч.гр.д. № 3130/2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.