1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 21.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2665 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. А. Бормалийска от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. С. срещу определение № 199 от 04.08.2017г. по т. дело № 2311/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. А. Бормалийска молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 683 от 15.12.2015г. по ч. гр. дело № 693/2015г. на Апелативен съд П. и на потвърденото с него определение № 3933 от 25.09.2015г. по ч. гр. дело № 2491/2015г. на Окръжен съд Пловдив, VІ гр. състав. С потвърденото определение Окръжен съд Пловдив е оставил без разглеждане частната жалба на Д. А. Бормалийска срещу определение № 6645 от 10.06.2015г. по гр. дело № 5574/2015г. на Пловдивски районен съд, ХІХ състав, с което е върната исковата молба на [фирма] против Д. А. Бормалийска.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС и нарушено право на защита на молителката. Излага съображения, че съгласно мотивите на т. 6 на посоченото Тълкувателно решение прекратителните определения са изключени от обхвата на извънредния способ за защита, тъй като с влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита поради това, че страната може да предяви с иск същото спорно право. Поддържа, че в настоящия случай се касае до определения, имащи правните последици на решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо относно непререшаемостта на повдигнатия спор, тъй като с прекратяване на производството по установителния иск по чл. 422 ГПК на основание пропуснат срок за възражение издадената в заповедното производство заповед за изпълнение влиза в сила.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение на ВКС и съответствието му с т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
[фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС и съобразяването му с посоченото Тълкувателно решение.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане подадената от Д. А. Бормалийска молба за отмяна на определение № 683 от 15.12.2015г. по ч. гр. дело № 693/2015г. на Апелативен съд П. и на потвърденото с него определение № 3933 от 25.09.2015г. по ч. гр. дело № 2491/2015г. на Окръжен съд Пловдив, VІ гр. състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съдебният състав на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като предмет на търсената отмяна са преграждащи определения, като се е позовал на т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно – съобразено е с относимите материални и процесуални разпоредби и е обосновано.
С определение № 6645 от 10.06.2015г. по гр. дело № 5574/2015г. на Пловдивски районен съд, ХІХ състав е върната исковата молба на [фирма] против Д. А. Бормалийска по чл. 422, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено от длъжника /настоящата частна жалбоподателка и ответница по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК/ след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ответницата е обжалвала посоченото определение и с определение № 3933 от 25.09.2015г. по ч. гр. дело № 2491/2015г. на Окръжен съд Пловдив, VІ гр. състав частната жалба е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено по аргументи, че пътят на защита на длъжника по заповедното производство не е чрез обжалване на определението за прекратяване на исковото производство, а по реда на чл. 407 ГПК чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като съдебният състав се е позовал на т. 6 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК. По повод на подадена от Д. А. Бормалийска частна жалба посоченият съдебен акт е потвърден от Апелативен съд П. с определение № 683 от 15.12.2015г. по ч. гр. дело № 693/2015г.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на т. 6 на посоченото Тълкувателно решение ОСГТК на ВКС е разграничило преграждащите определения, приело е че са обособени в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство и след анализ на техните особености е направило извод, че определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения като вид съдебни постановления нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. В мотивите и диспозитива на посоченото Тълкувателно решение са разграничени категорията преграждащи определения, които обуславят относимостта им към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК, а именно определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението за прекратяване на производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес поради неподадено от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не попада в обхвата на прекратителните определения, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК.
Съдебният състав на ВКС, ТК, постановил определението – предмет на настоящата частна жалба, се е съобразил със задължителната практика на ВКС, поради което обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 199 от 04.08.2017г. по т. дело № 2311/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.