О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 31.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1095 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците С. А. В. и И. Т. В., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. В. срещу определение № 138 от 23.03.2018г. по в. гр. дело № 454/2016г. в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА над сумата 987,39 лв. до 2 828 лв.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението в обжалваната му част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 78, ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че следва да въведе методиката на простото тройно правило /58 418,93 лв./135 048,68 лв./ х 2 282,57 лв., като по този начин незаконосъобразно е редуцирал обжалваемия интерес до 15 246,33 лв., за каквато сума се дължи възнаграждение в размер 987,39 лв. Молят определението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за сумата над 987,39 лв. до 2 282 лв.
Ответникът по частната жалба „Нова Прес – Строй” ООД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да осъди „Нова Прес – Строй” ООД да заплати на адвокат А. Б. В. възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 987,39 лв. и остави без уважение молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 987,39 лв. до 2 282 лв., въззивният съд е приел, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивното производство е в размер 2 282 лв., което, изчислено по простото тройно правило /58 418,93/135 048,68/ х 2 282,57, е в размер 987,39 лв., съобразно обжалваемия интерес на насрещната страна – 58 418,93 лв. и пълното му неуважаване.
Определението на въззивната инстанция в обжалваната му част е неправилно по следните съображения:
Въззивното производство по в. гр. дело № 454/2016г. на Апелативен съд П., ІІ граждански състав е образувано по повод постъпили от ищеца и ответниците въззивни жалби срещу решение № 192 от 28.04.2016г. по гр. дело № 94/2014г. на Окръжен съд Смолян.
Ищецът „Нова Прес – Строй” ООД е обжалвал първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 76 629,75 лв. до предявения размер 127 100 лв. със законната лихва върху тази разлика, считано от 03.11.2014г. до окончателното плащане, и иска за сумата 7 948,68 лв., представляващи разходи за разбиване на скала в задната страна на имота и за изграждане на подпорни стени, необходими преди започване на строителството и изграждане на сградата, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2014г. до окончателното плащане. Следователно обжалваемият интерес на ищеца е в размер 58 418,93 лв., както правилно е посочил въвзивният съд.
Ответниците С. А. В. и И. Т. В. са обжалвали първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца сумата над 69 071,75 лв. до присъдените 76 629,75 лв. и присъдените съответни разноски.
С въззивното решение Апелативен съд П. е потвърдил решението на Окръжен съд Смолян, в обжалваните части. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като в хипотезата, когато адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ на страната в някой от случаите на чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществяваната защита от адв. А. В. като процесуален представител на ответниците С. А. В. и И. Т. В. срещу въззивната жалба на ищеца следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При интерес 58 418,93 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер 2 282,57 лв. След като въззивният съд не е уважил въззивната жалба на ищеца и е потвърдил решението на Окръжен съд Смолян в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 76 629,75 лв. до пълния предявен размер 135 048,68 лв. /127 100 лв. + 7 948,68 лв./, то не е следвало да прилага простото тройно правило /58 418,93 лв./135 048,68 лв./ х 2 282,57 лв. Адвокатското възнаграждение, което въззивникът – ищец следва да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А. В. е в размер 2 282,57 лв., поради което определението по чл. 248 ГПК в обжалваната му част трябва да бъде отменено и вместо това „Нова Прес – Строй” ООД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат В. сумата 1 294,61 лв., представляваща останалата част от дължимото адвокатско възнаграждение /разликата над 987,39 лв. до 2 282 лв./
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 138 от 23.03.2018г. по в. гр. дело № 454/2016г. в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА над сумата 987,39 лв. до 2 828 лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Нова Прес – Строй” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат А. Б. В. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сума в размер 1 294,61 /хиляда двеста деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща останалата част от дължимото адвокатско възнаграждение за въззивното производство /над 987,39 лв. до 2 282 лв./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.