5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 13.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2864 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], дружество регистрирано съгласно законодателството на Кралство Х. в регистъра на Търговската камара под № 0133260, срещу решение № 215 от 12.07.2017г. по в.т.д. № 95/2017 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 307 от 20.10.2016г. по т.д. № 116/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора. С него е оставена без уважение молбата на холандското дружество за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място], на основание неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадлъжнялост.
В касационната жалба се поддържа, че съдът е постановил решението си при неправилно приети правни и фактически изводи за релевантните по делото обстоятелства, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което молбата по чл.625 ТЗ да бъде уважена. Сочи, че ответното дружество не плаща и има сериозни финансови затруднения, които не са временни, недвижимото му имущество е ипотекирано или възбранено и разпродажбата му не представлява нормален търговски способ за удовлетворяване на кредиторите по търговски сделки. Счита, че съдът с отказа си да допусне нова СИЕ, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е предприел нужните процесуални действия, за да установи действителната икономическа възможност на дружеството. Твърди, че експертното заключение на извършената СИЕ е направено на база изкуствено завишени коефициенти на ликвидност, тъй като балансът към 31.05.2016г. е съставен за одобряване на банковия кредит, а балансът към 31.12.2016 г. е съставен с оглед настоящото дело. Намира, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.608 ТЗ. Претендира заплащане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата и по делото, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, като при евентуалност излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки изключително влошените икономически показатели на дружеството за периода 2012г.- 2015г., решаващият състав по същество е приел, че към момента на устните състезания – 05.07.2017г., дружеството не е в състояние на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, предвид следната фактическа обстановка, установена и въз основа на приетите заключения по делото: 1/ изчислените въз основа на заверен от одитор ГФО за 2016г. коефициенти на ликвидност са: 4,4932 – обща; 3,3232 – бърза и незабавна; 0.0478 – абсолютна; 2/ към 31.12.2016г. дружеството разполага с активи за 16 408 000 лева, от които 5 922 000 лева – краткосрочни, задълженията са в общ размер 15 045 000 лева, от които 1 318 000 лева- текущи, поради което краткотрайните активи надхвърлят текущите пасиви над 4 пъти, а общото имущество е повече от сумарните задължения, поради което дружеството разполага с ликвидно имущество, с което да обслужва задълженията си, при условията, при които са поети и без да преструктурира дейността си; 3/ при необходимост е възможно да бъдат продадени някои от активите на дружеството без да се наруши производствената дейност, и след продажбата да се изплатят задълженията на дружеството към кредиторите; 4/ от текущите задължения от 15 045 000 лева, основните 12 026 000 лева са към [фирма] и 2 955 000 лева са към доставчици, като, според вещото лице, има инцидентни просрочия за отделни доставки, които са в рамките на нормалните търговски отношения; 5/ не са налице счетоводни данни за прекратяване на дейността на дружеството, тъй като се отчитат приходи и разходи, а според оборотната ведомост за първите 5 месеца на 2017г. се отчитат обороти на паричните средства над 2 500 000 лева, дружеството извършва търговска дейност и реализира приходи, които за първото тримесечие на 2017г. са над 1 080 000 лева и тези приходи дават възможност да се покриват съществуващите задължения към кредиторите, което се потвърждава и от основния кредитор [фирма]; 6/ съществената промяна на в икономическите стойности и коефициенти към 31.12.2016г. се дължи на това, че с дългосрочен дълг /банков кредит/ се погасяват краткосрочни задължения в този период, поради което съотношението на краткосрочните активи и пасиви се променя значително, тъй като е увеличен дългосрочен дълг чрез вземане на около 12 000 000 лева банков кредит, с който са погасени част от краткосрочните задължения и са увеличени краткосрочните вземания, като е значение, дали те не са под формата на стока или пари. Договорът за банков кредит е сключен между [фирма] и ответника , [фирма], ведно с анекс към него от 15.12.2016г., съгласно който банката предоставя на дружеството като кредитополучател (при участие на [фирма], Стара З., като кредитополучател и на посочени други дружества и еднолични търговци като солидарни длъжници) банков кредит в размер на 12 504 000 лева със срок на погасяване – 20.01.2020г., съгласно погасителен план.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е заключил, че няма основания да се приеме, че дружеството е спряло плащанията с оглед разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ, както и че то е платило или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори с оглед разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ. Решаващият съд е възприел изцяло заключението на в.л. Й. и е достигнал до извода, че не се установява при изследването на действителното актуално финансово и икономическо състояние на дружеството в неговата цялост към настоящия момент, включително на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и тяхното съотношение, наличие на неплатежоспособност на дружеството като обективна невъзможност за плащане на дълга към молителя и на другите негови задължения. Съдът е преценил, че понастоящем, след получаването на кредита по договора от 9.09.2016г. и предприетите от дружеството действия за погасяване на краткосрочните задължения, икономическата дейност на дружеството е очевидно стабилизирана и то е в състояние да изпълни задължението си към дружеството – молител като негов кредитор, както разполага и с имущество, което е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Посочено е, че дружеството е работещо, без да са налице данни за финансови затруднения от вид и в степен, които да обосновават невъзможност то да погаси изискуемото си задължение към молителя. Въз основа на установените по делото обстоятелства е прието, че няма икономическа причина дружеството да не продължи да развива дейността, която развива до момента, включително с оглед интересите и на своите кредитори.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, редакция ДВ бр.47/ 2009г.): „1/ Следва ли да се приеме заключението на вещото лице, без то да е обсъдено с другите доказателства по делото?; Постановено в противоречие с решение № 60/25.03.2013г. на ВКС по т.д. № 475/2012г. на ІІ ТО, решение № 762/20.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1371/2009г. на І ГО, решение № 108/16.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1814/2009г. на ІV ГО, решение № 393/01.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 4703/2008г. на ІІ ГО, решение № 795/04.04.2006г. на ВКС по т.д. № 489/2005г. на І ТО; 2/ Въпросът за характера на съдебното заключение в производството по несъстоятелност, установяващо положителни коефициенти на ликвидност и за задължението на съда да изследва с необходимите доказателства краткотрайните активи /наличието и характера им/, както и на краткосрочните вземания /произхода, падежа и обезпечеността/ при определяне на коефициентите на ликвидност. Постановено в противоречие с решение № 164/30.11.2016г. на ВКС по т.д. № 284/2016г. на ІІ ТО, решение № 32/17.06.2013г. на ВКС по т.д. № 685/2012г. на ІІ ТО, решение № 71/30.04.2015г. на ВКС по т.д. № 4254/2013г. на І ТО, решение № 482/20.05.2011г. на ОС-Варна по т.д. № 1976/2010г., решение № 134/22.06.2015г. на ВКС по т.д. № 586/2014г. на ІІ ТО, решение № 153/23.12.2010г. на ВКС по т.д. № 255/2010г. на І ТО, решение № 90/20.07.2012г. на ВКС по т.д. № 1152/2011г. на І ТО; 3/ Въпросът за задължението на съда да изложи мотиви по направените доводи; Постановено в противоречие с: решение № 78/19.08.2015г. на ВКС по т.д. № 2271/2014г. на І ТО, решение № 217 на ВКС по гр.д. № 761/2010г. на ІV ГО, решение № 589 на ВКС по гр.д. № 1359/2009г. на І ГО, решение № 481/10.04.2003г. на ВКС по гр.д. № 1521/2003г.; 4/ Въпросът, че продажбата на активи на дружеството не е типична търговска дейност за удовлетворяването на кредиторите; Постановено в противоречие с: решение № 32/17.06.2013г. на ВКС по т.д. № 685/2012г. на ІІ ТО, решение № 71/30.04.2015г. на ВКС по т.д. № 4254/2013г. на І ТО, решение № 481/10.04.2003г. на ВКС по гр.д. № 1521/2003г.; 5/ Дали с получения банков кредит може да се приеме, че ответникът е оздравил своето финансово състояние, при положение че няма никакви доказателства за извършваната от ответника търговска дейност и при наличие на данни за наличие на траен характер на финансовите му затруднения преди получаването на кредита?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.).
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, предвид следното:
Процесуалноправните въпроси (№1 и №3), не обуславят допускането на решението до касация, тъй като липсва твърдяното от жалбоподателя необсъждане на доказателства по делото, съответно на направени от страните доводи. Касаторът в приложението не сочи, кое точно доказателство не е обсъдено от решаващия състав. Следва да се има предвид и обстоятелството, че третият въпрос е поставен единствено във връзка с междинния баланс от 31.05.2016г., докато водещи при формиране на крайните изводи на съда не са данните по междинния баланс, а тези по ГФО към 31.12.2016г., заверен от одитор, който са обстойно обсъдени от вещото лице и съда.
Вторият въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение е в специфична хипотеза, при която е доказана рязка промяна на финансово- икономическото състояние на длъжника, с оглед постъпил по времето на процеса значим по размер паричен поток от банка, въз основа на предоставен дългосрочен кредит, което финансиране води до привес на краткосрочните активи към текущите задължения и то в четирикратен размер. В случая източникът на този текущ актив е ясен и доказан, поради което решението не е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Четвъртият въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като апелативният съд е извел изхода на спора въз основа на допълнителното финансово кредитиране, а не на базата на възможността част от активите да бъдат осребрени с цел да се покрият дългове на дружеството. Освен това, дадените разрешения, в посочената от жалбоподателя практика, не са постановени в хипотеза, при която част от активите могат да бъдат осребрени, без това да се отрази на продължаването на дейността на дружеството, какъвто е настоящият случай. Ето защо, поради липсата на идентитет на разрешените в съдебните актове спорни хипотези, не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/ 2009г.)
Петият въпрос също не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като отговорът на същия е предпоставен от възприемане на изгодното за касатора твърдение, че дружеството не осъществява търговска дейността, в противовес на приетото от въззивната инстанция, че такава е налице, обосновано с реализирането на приходи, направата на разходи и формиране на печалба от дейността. Апелативният съд не е обвързал изхода на спора само с простия факт на отпускането на банковия кредит, а е изложил подробни мотиви относно финансово – икономическите последици на осигуреното ново финансиране по отношение на обективната възможност на длъжника да посрещне плащанията на краткосрочните задължения, която промяна е настъпила към момента на допълнителното финансиране, при съобразяване на обстоятелството, че състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към момента на устните състезания, за да е основание за отриване на производство по несъстоятелност спрямо търговец-длъжник. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на последния въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, предвид на което е безпредметно обсъждането на посочения допълнителен селективен критерий.
Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, на основание чл.288 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 12.07.2017 г. по в.т.д. № 95/2017 г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.