1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 27.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 945 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците С. Г. Н. и В. Г. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. И. срещу определение от закрито и открито заседание на 19.02.2019г. по ч. гр. дело № 2856/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, с което е спряно производството по гр. дело № 2856/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав до приключване на т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение с влязъл в сила съдебен акт.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевират доводи, че изводът, че т. дело № 719/2018г. на ОС Варна е преюдициално спрямо производството по в. гр. дело № 2856/2018г. на САС, не кореспондира с фактите по двете дела, като въззивният съд не е съобразил, че исковете по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на определени клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26927 от 08.10.2007г. и допълнителни споразумения от 02.08.2012г., 12.11.2012г. и 14.10.2014г. и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 90 966,58 лв., представляваща получена от банката без основание възнаградителна лихва за определен период по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26927 от 08.10.2007г., са предявени от С. и В. Никови на 27.05.2016г., а установителният иск по чл. 422 ГПК по т. дело № 719/2018г. на ОС Варна е предявен от „Юробанк България“ АД през м. септември 2018г. Поддържат, че искът за прогласяване със сила на пресъдено нещо дали клаузите и допълнителните споразумения са нищожни е преюдициален спрямо по-късно предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД липсва преюдициалност, тъй като претендираната сума за връщане 90 966,58 лв. представлява получена от банката без основание възнаградителна лихва за периода 18.06.2011г.-31.12.2015г., докато претендираните от банката по реда на чл. 422 ГПК суми са за други периоди, а именно 02.01.2016г.-30.10.2017г., както и поради това, че настоящите ищци /ответници по т. дело № 719/2018г. на ОС Варна/ не са релевирали възражение за прихващане на сумата 90 966,58 лв. Относно цитираните в обжалваното определение съдебни актове на ВКС частните жалбоподатели поддържат, че са неотносими, тъй като фактическите обстановки по делата са различни. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът „Юробанк България“ АД, [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество „М. и Р.“ оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради това, че частните жалбоподатели не са изложили аргументи за допустимостта й. Излага евентуални доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на извода, че доколкото инцидентното установяване на нищожността на договорни клаузи попада в обсега на проверката, която ще бъде извършена от съда по установителния иск, независимо от момента на въвеждането й в спора, то искът по чл. 422 ГПК се явява преюдициален по отношение на предявения от кредитополучателите иск. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт. Възражението на ответника за недопустимост на частната жалба поради това, че частните жалбоподатели не са изложили аргументи за допустимостта й, е неоснователно. Предвид обстоятелството, че не се касае до частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, а до частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК, за частните жалбоподатели не съществува задължение да обосноват основания за допускане на касационно обжалване на определение от 19.02.2019г. по ч. гр. дело № 2856/2018г. на Софийски апелативен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивният съд е спрял производството по делото, образувано по въззивни жалби на ищците и ответника срещу решение № 4527 от 22.06.2017г. по гр. дело № 6469/2016г. на Софийски градски съд, I-10 състав, до разрешаване с влязло в сила решение по т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение, като е приел, че производството по иска по чл. 422 ГПК е преюдициално по отношение на производството по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като в настоящото производство се оспорва валидността на договора за ипотечен кредит поради неравноправни клаузи, водещи до нищожност, което е предмет и на производството по чл. 422 ГПК и ще бъде разрешен по него със сила на пресъдено нещо. Съдебният състав е изложил съображения, че установяването на нищожността на клаузите, основана на противоречие с чл. 26 ЗЗД и чл. 143 З., е обуславящо за отговорността и размера на задълженията спрямо банката на ответника, както и че инцидентното й установяване е в задължение на съда, сезиран с установителния иск на банката, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Определенията на Софийски апелативен съд за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са неправилни.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен предварително със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.
При предявен първоначално от кредитополучателите срещу банката иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с и чл. 146, ал. 1 З. за обявяване за нищожни поради тяхната неравноправност на определени клаузи от конкретен договор за кредит за покупка на недвижим имот и допълнителни споразумения към него и последващо предявен от банката срещу кредитополучателите иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане на банката срещу кредитополучателите е налице преюдициалност на спора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с и чл. 146, ал. 1 З. спрямо спора по чл. 422 ГПК, защото предметът на делото за прогласяване нищожността на договорни клаузи поради тяхната неравноправност се включва в предмета на делото по иска по чл. 422 ГПК, предвид възражението на кредитополучателите за неравноправност на конкретните релевантни договорни клаузи и задължението на съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, при наличие на фактически и правни обстоятелства служебно да извърши проверка и се произнесе относно неравноправността на съответните договорни клаузи.
В настоящия случай предмет на спора по спряното производство са предявени на 27.05.2016г. от В. Г. Н. и С. Г. Н. искове срещу „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З. за прогласяване на нищожност на определени клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26927 от 08.10.2007г. и допълнителни споразумения от 02.08.2012г., 12.11.2012г. и 14.10.2014г. поради тяхната неравноправност и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 90 966,58 лв., представляваща получена от банката без основание възнаградителна лихва за периода 18.06.2011г.-31.12.2015г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26927 от 08.10.2007г.
Констатациите за предмета и страните по висящото т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение и изводът за преюдициалност на иска по чл. 422 ГПК по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК относно решаването на настоящия спор, са направени въз основа на писма изх. № 9027/23.08.2018г., изх. № 12215/20.11.2018г. и изх. № 12954/06.12.2018г. на Окръжен съд Варна до САС, определение № 3470/04.10.2018г. по т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, молба и отговор на исковата молба от ответниците /настоящи ищци/. От посочените писма, определение, молба и отговор на исковата молба по чл. 422 ГПК не може да се установи какъв точно е спорът по т. дело № 719/2018 на Окръжен съд Варна, т. е. дали е за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на вземания по същия договор за кредит за покупка на недвижим имот и допълнителни споразумения по него, който договор е предмет на настоящия иск по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З.. Установяването на предмета на делото се извършва с представяне на препис от исковата молба, съответно допълнителна искова молба, доклад по делото или с подробно удостоверение от съответния съд. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е установено наличие на преюдициалност на иска по чл. 422 ГПК спрямо исковете по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З. и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ако предмет на спора по т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение е установителен иск, предявен от „Юробанк България“ АД срещу В. Г. Н. и С. Г. Н. по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че банката има вземане срещу В. Н. и С. Н. в определен размер, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 26927 от 08.10.2007г. и допълнителни споразумения към него, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 17212/2017г. на РС Варна, 31 състав, то не може да се приеме, че производството по иска по чл. 422 ГПК е преюдициално по отношение на производството по предявения преди това иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З. за обявяване за нищожни поради тяхната неравноправност на определени клаузи от същия договор за кредит за покупка на недвижим имот и допълнителни споразумения към него. Решаването на спора за действителността на съответните договорни клаузи на договора за кредит за покупка на недвижим имот със сила на пресъдено нещо /по иска по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З./ е от значение за правилното решаване на по-късно предявения иск за установяване съществуване на вземане в полза на банката, произтичащо от същия договор за кредит /по иска по чл. 422 ГПК/.
Неправилно въззивният съд се е позовал в обжалваното определение на конкретни съдебни актове на ВКС поради тяхната неотносимост: по отношение на определение № 512/15.07.2013г. по ч. т. дело № 2569/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. искът с правно основание чл. 124 ГПК връзка с чл. 26 ЗЗД за обявяване за нищожни някои от клаузите на сключения между страните договор за потребителски кредит е предявен след издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по същия договор, срещу която длъжникът – кредитополучател е подал възражение в законоустановения срок, докато в настоящия случай искът по чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 146, ал. 1 З. и чл. 55, ал. 1 ЗЗД е предявен преди заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и преди предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК; определение № 367/17.07.2015г. по ч. гр. д. № 1960/2015г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 611/03.11.2015г. по ч. гр. д. № 4980/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 269/07.05.2009г. по ч. т. д. № 115/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 401/20.11.2008г. по ч. гр. д. № 1980/2008г. на ВКС, ГК, III г. о. са неотносими, тъй като в тях е извършена преценка за наличието/липсата на преюдициалност на други искове, различни от процесните; с определение № 12/10.01.2018г. по ч. гр. д. № 3343/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определенията на Софийски апелативен съд от 19.02.2019г. са неправилни, поради което трябва да бъдат отменени и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определенията от 19.02.2019г. по ч. гр. дело № 2856/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, с които е спряно производството по гр. дело № 2856/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав до приключване на т. дело № 719/2018г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: