2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 21.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2925 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ГЕЯ – ДЕК“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 2340 от 25.07.2018г. по ч.гр.д. № 3685/2018г. на САС, 4 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 08.05.2018г. по гр.д. № 15119/2017г. на СГС, ГО, II – д състав, с което е заменена допуснатата с определение от 11.12.2017г. по ч.гр.д. № 6321/2017г. на САС, ГО, 1 състав обезпечителна мярка – възбрана върху описан недвижим имот с „парична гаранция в размер на 32 000 лева“.
Частният жалбоподател поддържа, във въззивното определение неправилно е посочено, че не подлежи на обжалване. Счита, че определението е такова, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, и поради това е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Излага и съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като в резултат на допуснатата замяна на обезпечителната мярка предявеният иск е останал необезпечен в пълен размер с оглед актуалния му размер, нараснал с начислените изтекли лихви, съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК, като поставя въпроси относно обжалваемостта на определението и относно правото на въззивния съд да определя кои актове подлежат на касационно обжалване. Поддържа още, че е налице очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответникът Т. С. Л., представляван от адв. Н. Л., оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като обжалваното определение не е такова, преграждащо развитието на делото, а същевременно обжалването му не е предвидено изрично, нито пък с него се решава въпрос по същество на друго производство. Излага и съображения за липса на очевидна неправилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е допусната замяна на допуснатата с предходно определение обезпечителна мярка – възбрана върху описан недвижим имот, с парична гаранция в размер на 32 000 лева, внесена по сметка на СГС от ответника.
Определението по допускане на обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение е предвидено само в хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, предвиждаща, че подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоначалният съд е отказал исканото обезпечение, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая апелативният съд в качеството си на въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното определение, с което е допусната замяна на обезпечителната мярка, а не е допуснал отказана от първата инстанция замяна на мярката, поради което определението му не подлежи на касационно обжалване. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение е от категорията на предвидените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК. По отношение на определението, с което въззивната инстанция се произнася по частна жалба срещу определение, постановено по молба за замяна на един вид допуснато обезпечение на иск с друг по реда на чл.398 ГПК, следва да намерят приложение т.6 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСТК на ВКС, които не са загубили своята актуалност, освен в хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК, и съгласно които определението по допускане или отмяна на обезпечение има привременен характер спрямо приключването на исковото производство с решение, а няма характера на такова, с което се дава разрешение по същество на друго производство /в този смисъл определение № 889 от 16.12.2011г. по ч.т.д. № 833/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 387 от 03.06.2013г. по ч.т.. № 2239/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 395 от 27.07.2017г. по ч.т.д. № 1372/2017г. на ВКС, ТК, I т.о./.
По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „ГЕЯ–ДЕК“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 2340 от 25.07.2018г. по ч.гр.д. № 3685/2018г. на САС, 4 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: