6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 458 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. М., И. А. А. и Г. А. А., последните двама, действащи със съгласието на майка си Т. И. М., представлявани от адв. М. Я., срещу решение № 2629 от 12.11.2018г. по в.гр.д. № 2949/2018г. на САС, 14 състав, с което е потвърдено решение № 715 от 01.02.2018г. по гр.д. № 7638/2016г. на СГС, ГО, 10 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от тях против ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 100 000 лева до 200 000 лева /за ищцата Т. И. М./ и за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева /за ищците И. А. А. и Г. А. А./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. А. Д., настъпила при ПТП на 03.07.2015г.
Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, като не е анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства, от значение за определянето му, не е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците към датата на деликта и след това болки и страдания и не е отчел в достатъчна и пълна степен преживените от тях негативни емоции. Твърдят, че съдът е определил занижен размер на дължимото обезщетение, което не е съобразено с нормативно определените лимити по застраховка „ГО“ и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси:
1. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Твърдят, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 12 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт от смърт, в хипотезата на предявен иск на увредения? Касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/68г., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, К, II т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът „ЗАД Армеец“ АД представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установени по делото елементите на фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ – наличие на увреждане от водач, управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправното поведение на водача и вината му, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинената смърт на А. Д.. Обсъдил е заключението на комплексната експертиза и е приел за неоснователно възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в липса на правилно поставен предпазен колан, тъй като според вещите лица, дори и при правилно поставен колан, смъртта отново би настъпила с оглед механизма на ПТП.
Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите Н., С., С. и Д. и въз основа на тях е приел за установено, че ищците и починалият са били в изключително топли и добри семейни отношения, като ищцата Т. М. и починалият са живеели на съпружески начала в едно домакинство около 14 години, заедно с двете им деца, за които се грижели заедно, неразделни и в обич и разбирателство. Приел е за установено, че починалият е бил изключително грижовен съпруг и баща, ангажиран с проблемите и грижите в семейството, изключително привързан към жена си и децата, като е осигурявал прехраната им и е участвал в отглеждането и възпитанието на децата. Счел е за установено, че ищцата Т. М. продължава да страда от загубата и се е затворила в себе си, както и че децата са приели много тежко загубата на баща си. Въз основа на обсъдените свидетелски показания въззивният съд е приел за доказана наличието на особена емоционална връзка, аналогична на брачните отношения, между ищцата и починалия, като двамата са съжителствали заедно повече от 14 години, в резултат на което са родени двете им общи деца, признати от баща си.
По спорния въпрос за размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид, че починалият е бил само на 36 години към датата на ПТП през 2015г.; че ищците са живеели с него в едно домакинство, били са задружно и сплотено семейство; че ищците Г. и И. за загубили баща си, което ги е лишило от бащина обич и грижи в изключително ранна възраст, едва в началото на жизнения им път, което неминуемо ще доведе до неблагоприятно отражение върху целия им живот, емоционално и психическо състояние; че в разцвета на силите си ищцата Т. М. е загубила възможността да получава обич и подкрепа, в морален и финансов аспект, от своя спътник в живота, което неминуемо води до нервно-психическия стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на семейството им; че смъртта на пострадалия се е отразила изключително тежко на ищците, които са изпитали силен стрес. Въззивният съд е съобразил и конюнктурата в страната, както и възрастта на ищците. По тези съображения е приел за справедливи определените от първоинстанционния съд обезщетения в размер на 100 000 лева – за първата ищца, и на 120 000 лева – за останалите ищците, предвид факта, че вредите са настъпили към 2015г. и са налице няколко наследници на починалото лице.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касаторите материалноправни въпроси са свързани с приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Те са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По прилагането на чл.52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение решение № 12 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ /отм./ вр. §27 ПЗР КЗ /отм./.
Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент. Съгласно постоянната съдебна практика установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, който е моментът на настъпване на увреждането. Вторият въпрос е обоснован и с твърдението, че въззивният съд е взел предвид наличието на няколко наследници на починалия, което не е сред възприетите от съдебната практика общи критерии, подлежащи на съобразяване при определяне на размера на справедливото обезщетение. Тези мотиви на въззивния съд обаче не са решаващи за крайния му извод относно справедливия размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което поставеният във връзка с тях въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2629 от 12.11.2018г. по в.гр.д. № 2949/2018г. на САС, 14 състав.
ОСЪЖДА Т. И. М., И. А. А. и Г. А. А., последните двама, действащи със съгласието на майка си Т. И. М., представлявани от адв. М. Я., [населено място], бул. „25 Септември“ № 52, ет.2, офис 10-11 да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 200 лева /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: