4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2644 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 1641 от 11.07.2017г. по в.гр.д. № 2191/2017г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 1347 от 28.02.2017г. по гр.д. № 7773/2016г. на Софийски градски съд, са уважени предявените на основание чл.288 КЗ /отм./ от С. К. К., П. С. К. и Д. С. Н. срещу касатора субективно съединени частични искове за заплащане на сумите от по 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. П. К., настъпила вследствие на ПТП, причинено на 30.07.2015г. от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане на главниците.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е направилно и моли да бъде отменено. Счита, че неправилно въззивният съд е кредитирал изготвената АТЕ, като намира същата за обективно негодна да установи данни за наличие на каквато и да било причинно-следствена връзка, поради липса на достатъчно материал, на който вещото лице да основе заключението си. Твърди, че в даденото от вещото лице заключение е налице единствено посочване на две житейско-логически възможности, които биха били предпоставка за загуба на контрол върху автомобила. Същевременно намира за противоречиви, с минимална доказателствена тежест показанията на свидетеля И., като некореспондиращи с изготвената АТЕ, съгласно която процесното ПТП е реализирано на дълъг прав участък, а не както твърди свидетеля – на десен завой. Намира за лишен от житейска логика извода на съда, че пострадалият е работил като шофьор и е имал рефлекси при управление на МПС, но не е съобразен факта на напредналата му възраст от 60г. На последно място, се поддържа, че размерът на присъдените от второинстанционния съд обезщетения не кореспондира със задължителната практика на ВКС. Касаторът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции
Ответните страни по жалбата, С. К., П. К. и Д. Н., чрез адв. С. С., в писмения си отговор сочат, че липсват основания за допускане на решението до касационен контрол, съответно поддържат, че жалбата е неоснователна. Претендира се направените по делото разноски съобразно посоченото в списък по чл. 80 ГПК – адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори”.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е безспорно установено, че на 31.07.2013г. л.а. Мерцедес, управляван от наследодателя на ищците, С. К., пътувайки от [населено място] за [населено място], излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи претенциите на ищците, апелативният състав е приел за доказан механизма на ПТП. Заключил е, че водачът на л.а. Мерцедес, С. К., е загубил управлението върху своя автомобил, защото е бил принуден от насрещно движещ се автомобил да избегне челен удар и да отклони вдясно. Аргументирал се е с показанията на свидетеля И., който е бил очевидец на основните изложени от него факти, касаещи спора по делото – имало е на пътното платно насрещно движещ се джип, който карал бързо в тяхното платно с цел изпреварване и за да избегне челен удар с него водачът К. е предприел маневра в дясно, което е довело до загуба на управлението върху л.а. Мерцедес и удар в дървото. Посочил е, че гласните доказателства се подкрепят и от един от възможните варианти, дадени от вещото лице по АТЕ, като причина за ПТП и от установеното от него, че водачът на л.а. Мерцедес е ударил рязко спирачки. Решаващият състав е обсъдил представения констативен протокол от 31.07.2015г., в който е вписан един участник в ПТП – С. К. и е посочено, че същият губи непрекъснатия контрол върху автомобила си, отклонява се вдясно, напуска лентата за движение и се удря в дърво. Посочено е, че констативният протокол не опровергава факта, че загубата на управлението върху МПС е поради засичането на автомобила от друго МПС. Апелативният съд се е позовал и на факта, че К. е работил като шофьор на автобус, от което е направен извод, че същият е имал опит и рефлекси при управление на МПС.
При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД, като е кредитирал показанията на свидетеля Н., че в семейството са имали перфектни отношения: С. е помагал на всички; грижил се е за внучетата си; когато починал съпругата му С. изпаднала в писъци, ревове и крясъци; доскоро тя е ходела облечена в черно и не е давала да се включва телевизор. Синът му П. живеел от години в Англия, но поддържали отношения и С. му помагал като е гледал дъщеричката му: водил я е на село, на почерпка, вземал я е от градина. След инцидента П. често се връщал от Англия и ходил със семейството си на гробища, за да почиства гроба на С., да преливат и палят свещи. С оглед на установеното – неочакваната смърт на баща и съпруг, осигуряващ стабилност и прехрана на своето семейство, помагащ на двете си деца в ежедневието им чрез грижа за внучетата си, като е съобразил дългия семеен общ живот между първата ищца и починалия, особено близките семейни отношения между тях, привързаността между членовете на тяхното семейство, като е взел предвид шока от смъртта на починалия, дълго непреодоляната тъга и чувството на липса от неговото отсъствие и невъзможността на ищците, особено на съпругата, да се върнат към своя предишен живот, намиращи изражение в тяхното ежедневие в поддържането на спомени за починалия и посещенията на гроба му, съдът е приел, че справедливото парично обезщетение на ищците за претърпените неимуществени вреди възлиза на сума за всеки от тях от по 100 000 лева.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е преповторил оплакванията си от касационната жалба, като е посочил, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС /решение № 205/30.12.2005г. по т.д. № 654/2010г. на ІІ т.о. на ВКС/ по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивната инстанция да подложи на анализ и оценка събраните по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за изхода на спора.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид следното:
Поставеният от касатора въпрос не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като в противовес на съдържащото се във въпроса твърдение, въззивната инстанция е подложила на анализ и оценка събраните по делото доказателства и е обсъдила всички доводи и възражения на страните, които са от значение за изхода на спора, вкл. частичното разминаване в показанията на свидетеля, дадени в досъдебното и исковото производство, като крайните изводи на съда се базират на съвкупна преценка на всички доказателства по делото – свидетелски показания, заключения на вещите лица и писмените доказателства. Правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд, оспорена от касатора, не може да бъде предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство, нито да обуслови допускането на решението до касация.
С оглед изхода на спора, на процесуалния представител на ищците -ответници по касацията, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 4236 лева с вкл. ДДС за представителството на всеки ищец в производството пред ВКС, или общо 12 708 лева с ДДС.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1641 от 11.07.2017г. по в.гр.д. № 2191/2017г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на адвокат С. С., САК, [населено място], [улица], сумата от 12 708 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за представителство на ищците пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.