1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. София, 30.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2799 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена от ищцата Д. И. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2582 от 17.04.2015г. по гр. дело № 17056/2013г. на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав.
Молителката прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване и връчване на съобщения, вследствие на което е лишена от възможност да участва в производството по делото. Поддържа становище, че в средата на 2011г. е била на консултация при адв. С. А. в кантората му в [населено място], [улица], партер относно договорните отношения между нея и [фирма] и му е предоставила предварителен договор за закупуване на недвижим имот, сключен с [фирма] и разписки за платени суми, като след проведената консултация не се е срещала отново с адв. А., не го е упълномощавала за завеждане на дело, нито за други действия. Молителката твърди, че в исковата молба с ищец Д. И. М. вместо адреса на ищцата е посочен адрес за кореспонденция [населено място], [улица], партер, всички призовки и съобщения са изпращани от Софийски районен съд и Софийски градски съд на посочения адрес и са получавани от адв. С. А., като по делото няма данни ищцата /настоящата молителка/ да е упълномощавала представител, който да я представлява по делото и да има право да получава книжа и документи. Релевира доводи, че с действията си съдът е нарушил процесуалните правила, като е лишил молителката от възможност да участва в делото, тъй като нито едно съобщение не е връчено съгласно изискванията на ГПК, няма представено пълномощно на адв. С. А., и след като не е намерена на посочения в исковата молба съдебен адрес, съобщенията е следвало да се връчат на настоящия или постоянния й адрес. Молителката поддържа становище, че подадената искова молба не е подписана от нея, не е знаела за образуваното дело, исковата молба е нередовна, не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК – няма доказателства за внесена държавна такса, като съдът не е направил проверка по чл. 129 ГПК. Моли решението на Софийски градски съд да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в предвидения в чл. 305, т. 5 ГПК преклузивен тримесечен срок, предвид обстоятелството, че молителката е узнала за решението на 23.01.2017г. с връчване на съобщението за доброволно изпълнение. Препис от решението е връчен на 26.05.2015г. на адв. А., за когото липсват данни за упълномощаване, поради което не може да се приеме, че молителката е узнала за съдебния акт на тази дата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Производството по гр. дело № 17056/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав е образувано въз основа на предявен от Д. И. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87 ЗЗД. Първоначално исковата молба е постъпила в Софийски районен съд, но производството по образуваното по нея гр. дело № 10886/2011г. е прекратено и делото е изпратено по компетентност на СГС с определение от 22.03.2011г.
В исковата молба ищцата е посочила съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщенията: [населено място], [улица], партер. Призовките и съобщенията по делото са изпратени до ищцата на посочения от нея съдебен адрес и са получени от адв. С. А.. Първоинстанционният съд е приел, че за откритото съдебно заседание на 25.02.2015г. ищцата е редовно призована, дал е ход на делото, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК е докладвал делото, събрал е представените от ищцата писмени доказателства и след приключване на съдебното сазедание с решение № 2582 от 17.04.2015г. е уважил предявения от Д. И. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87 ЗЗД в по-голямата му част – за сумата 80 189,03 лв.; отхвърлил е иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер 93 840 лв. и е осъдил ищцата да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 3 753,60 лв. Изложеното в настоящата молба за отмяна твърдение, че подадената искова молба не е подписана от Д. И. М., не е доказано от молителката, поради което се налага изводът, че исковата молба е автентична. Адвокат С. А. не е упълномощен от молителкта – ищца в производството пред СГС.
Въз основа на изложените фактически констатации настоящият съдебен състав счита, че твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение не е налице. Молителката не е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като призовката за откритото съдебно заседание е връчена на посочения от нея съдебен адрес за призоваване, т. е. при спазване на разпоредбата на чл. 38, изр. 1 ГПК. Съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като съобразно ал. 2 друго лице може да бъде и всяко лице, което живее на адреса. В настоящия случай при връчване на 13.10.2014г. на призовката за съдебното заседание, насрочено за 25.02.2015г., на посочения в исковата молба съдебен адрес, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, които да обусловят основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С получаване на призовката от адв. С. А. на посочения от ищцата адрес за призоваване се смята, че връчването е извършено на адресата.
Обстоятелството, че към исковата молба не е приложен документ, удостоверяващ внесена държавна такса, съобразно изискването на чл. 128, т. 2 ГПК не обосновава наличие на някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като невнасянето на държавна такса преди постановяване на решението не е предвидено в основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. Според разпоредбата на чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. В настоящия случай предявеният от Д. И. М. срещу [фирма] иск е бил разгледан и по него е постановено решение без да е била внесена дължимата държавна такса. Поради това, че се касае за финансовоправно задължение към бюджета, същото може да бъде присъдено служебно от съда с решението или допълнително с определение след приключване на делото и постановяване на решението.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителката да е била лишена от възможност да участва в делото, т. е. не е налице твърдяното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителката не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и липсват данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. И. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2582 от 17.04.2015г. по гр. дело № 17056/2013г. на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.